Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
Празникът Рождество Богородично е по преимущество празник на сбъднатата и осъществена надежда.
На този ден светата Църква пее: „Йоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение”.
Старозаветният свят смятал бездетството за позор, защото всеки израилтянин се надявал и вярвал, че от недрата на неговото семейство или род ще произлезе обещаният Месия. Тази надежда започнала да се осъществява в рождението на Божията Майка и тогава започнал да се гради мостът между небето и земята.
Затова ликували и се радвали не само избавените от срама Йоаким и Анна, но заедно с тях и целият човешки род.
На какво ни учи днес, братя, този радостен и изпълнен със светлината на сбъднатата надежда празник? На първо място, на търпение. Търпението е онази добродетел, която ни отвежда в Божието царство. Всичко действително добро и ценно в духовно отношение се придобива чрез търпение. „С търпението си спасявайте душите си”, казва Господ в Евангелието. Всеки, който претърпи докрай в живота, ще бъде спасен и прославен от Бога.
Виждаме това в житейския пример на праведните родители на Пресветата Дева, които претърпели докрай своето посрамление.
„Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата — Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст” (Евр. 12:1-2).
Никой кръст не е страшен за християнина кръстоносец. Носенето на кръста открива за нас възможност да се потрудим за Бога и да Му послужим, за да осветим своя кратък живот и да се превърнем в съсъди на Божията благодат.
