Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Днес Православната църква отбелязва един от дванадесетте големи празника — Рождество на Пресвета Богородица. Той може да се нарече също и началото на нашето спасение. Това е видно даже и от мястото, което заема в богослужебния календар. Той е първият от дванадесетте големи празника през богослужебната година. С него започва всичко. Както се пее в тропара на Рождество Богородично: „Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог, и разрушил клетвата, даде благословение и обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен”.
Рождеството на Пресвета Богородица възвестява радост на цялата вселена, защото от нея ще възсияе, ще се роди Спасителят Христос. Затова и казваме, че именно с Рождеството на Богородица започва нашето спасение.
Сега нека поговорим за тихостта, незабележимостта и мирното устроение на едно такова историческо събитие като Рождество Богородично.
Погледнато по-този начин, то ни напомня за самото Рождество на Христос. Интересен факт е, че проскомидията на Божествената литургия символизира Христовото Рождество. Защо свещеникът я извършва някак си тайно и незабележимо за молещите се в храма? При затворени царски двери и дори при затворена завеса? Защото и самото Рождество Христово се е извършило сякаш тайно и незабележимо за света и за по-голямата част от човечеството. Точно както и Рождеството на Пресвета Богородица. Всичко е станало тихо, незабележимо, в мир и любов, в някаква Божествена и човешка хармония.
Според мен илюстрация както на Христовото Рождество, така и на Рождеството на Пресвета Богородица може да бъде притчата на Спасителя за синаповото зърно: „Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му“ (Мат. 13:31-32).
Тоест Божиите дела често се извършват незабележимо и някак си невидимо за човешкото око. Ние не виждаме растежа на растението. Но ненадейно от земята пониква кълн! След известно време той е вече по-голям. Минава още малко време и се появява цвят. А не след дълго и житен клас.
По същия начин ние често не успяваме да забележим прехода от тъмнина към светлина при изгрев слънце. Мислим си, че е все още нощ, когато утрото вече е дошло.
Йоаким не знаел, че Анна е бременна. Бил известен за това от свети архангел Гавриил. Никой не станал свидетел на същинския момент на Христовото Възкресение. То се извършило при запечатан гроб.
Но тези привидно незабележими събития кардинално и необратимо променили света, като го въвели в епохата на Новия Завет.
Така става и днес. Ние често биваме погълнати от злободневните проблеми на нашето съвремие: болести, войни, икономически кризи. Живеем в страх. Живеем така, сякаш Бог ни е изоставил. Но това не е вярно. Това е недостойно за един православен християнин.
По чия воля за теб настъпва нов ден? Или нова нощ? И ти ги преживяваш? По чия воля в земята не се блъска комета и кислородът не свършва? По чия воля цветята цъфтят и ти не си лишен от храна и вода през този ден? По чия воля в жилите ти тече кръв и ръцете и нозете ти се движат? Разбира се, по Божията воля.
Бог те люлее в прегръдката Си. Бог пази тази планета в безопасност като дете в люлката. Господ направлява кораба, наречен „Земя”, по посока на спасението.
Този свят несъмнено държи курс към спасението. Проумей това и бъди щастлив. Защото и заради твоето спасение се е родила Пресвета Богородица, за да стане Майка на Бога, Който да стане твой Отец.
Нима смяташ, че Той някога би те изоставил? Това никога няма да се случи.
Рождеството на Пресвета Богородица възвестява радост на цялата вселена, защото от нея ще изгрее Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог. Почувствай в себе си тази радост, защото тъмнината свърши и вече настъпи великолепният, сияен и вечен Христов ден.
Пресвета Богородице, спаси ни!
