Днес отбелязваме рождения ден на Пресвета Богородица. Това е първият празник от Църковната нова година[1], един от големите празници на Православната църква, които носят радост и утешение на душите ни. Раждането на Пресвета Богородица е много радостно точно защото от Нея ще се роди Синът Божий. Спасителят е близо, защото утробата, която трябва да Го приеме, вече е в света.
Желаещите да угодят на Бога
За рождението на Божията Майка от престарелите богоотци Йоаким и Анна научаваме не от Свещеното Писание, а от Преданието[2]. Праведните съпрузи живеели в малкото градче Назарет, на три дни път от Йерусалим. Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Те силно обичали Бога и през целия си живот се стараели да изпълняват волята Му. Били много щедри и милосърдни, и по всякакъв начин се опитвали да изпълняват Божите заповеди. Живеели само с една трета от приходите си, друга трета дарявали на храма, а последната една трета раздавали на бедните.
Голяма била мъката им, че в продължение на 50-годишния си брак нямали чеда. Йоаким и Анна не искали просто да имат дете, което да ги утешава и подкрепя в старините им, а искали да угодят на Бога чрез своята праведност, неразривно свързана с раждането на потомство. През цялото време им се налагало да понасят присмеха и укора на близките, съседите, дори на свещениците, защото евреите считали липсата на потомство за голям срам. Те смятали, че бездетните са наказани от Бога заради големите им грехове и нечестив живот.
Гореща молитва, смирение и надежда на Бога
На един от празниците, свети Йоаким донесъл жертвата си в Йерусалимския храм. Първосвещеникът обаче грубо му забранил да я принесе и го укорил за срама и безчестието му, заради бездетството му. Йоаким дълбоко се натъжил и дори не се прибрал вкъщи, а се отдалечил в пустинята, където пасяло стадото му. Отишъл там не за да се отчайва, не за да обвинява Бога и жена си, а за да чака волята Божия с гореща молитва и строг пост в продължение на 40 дни. Молел се усърдно Господ да се смили над него, да му даде и той да стане баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.
Скоро и света Анна научила за тревогата на любимия си съпруг. Тя била истински праведна жена и вместо да изтича при него в пустинята, за да разисква случилото се, или да роптае, затъгувала дори повече от мъжа си. Мислела, че тя е причината да нямат деца и затова, също като него, започнала горещо да се моли на Бога да я дари с чедо.
Веднъж, докато работела в градината си, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Това още повече я натъжило, и със сълзи на очи казала:
– Само аз, Господи, съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня…
След това от цялата си душа се помолила:
– Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!
Господ чул молитвата й. Ангел Господен застанал пред нея и й казал:
– Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
Единствен Господ върши чудеса
Преди да сподели тази радост с мъжа си, света Анна тръгнала към Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там отново да повтори обещанието си. В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и също му казал, че молитвата му е чута. Казал му, че жена му Анна ще роди дъщеря, която ще бъде тяхна обща радост. Накрая ангелът казал:
– За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.
Верните съпрузи се събрали отново в Йерусалим, където заедно принесли жертва в храма. Господ се смилил и извършил чудо с тези престарели мъж и жена, защото от Него е всяко добро и Той единствен стои над законите на природата. Дарил ги с дъщеричка, която нарекли Мария – единствената достойна да стане Божия Майка. Това чудо било признато и от първосвещеника, и всички свещеници в момента, в който 3-годишната Приснодева била въведена в храма, в изпълнение на поетото от родителите й обещание към Бога.
Ние можем само да се поучим от светите Йоаким и Анна, от тяхната искрена вяра, силна надежда и гореща молитва към Бога, да се стараем да Му угодим с живота си, да спазваме обещанията, които Му даваме и за всичко да Му благодарим.
Адаптация[3] и илюстрации: Л. Грибнева и Божидара Иванова
[1] Началото на Църковната нова година отбелязваме на 1 септември
[2] Това е паметта на Църквата, живото предаване на Христовото учение, дадено на Неговите ученици, както и на църковния живот в Иисуса Христа.
[3] Използвани източници:
- „Въплътилият се Бог“, издателство „Омофор“, София, 2007, стр. 35-38
- http://arhangel.bg
- http://www.pravoslavieto.com/
