Рождество на нашия Господ и Спасител Иисус Христос

179 0

Днес се прекланяме пред Богомладенеца Христос, Който заради нас и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Свети и Дева Мария и стана Човек.  Човешкият род се подготвя векове наред, от Стария Завет насам, за срещата между Бога и Неговия народ, между небето и земята. За нас, съвременните християни, трепетното очакване започва шест седмици преди Рождество Христово. Подготвяме се да го посрещнем с пост, молитви, търпение, милосърдие, за да можем да изпитаме духовната радост от този велик празник. В светите храмове се извършва тържествено богослужение и всички християни се радваме на идването на Спасителя.

„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“

Радост за целия свят

За раждането като човек на нашия Господ Иисус Христос, ни разказват светите евангелисти Матей и Лука:

Римският император Август заповядал да се преброи народа в цялата му империя. Това трябвало да направят и иудеите, които по онова време били подвластни на Рим. Всеки трябвало да се запише на мястото, от което са предците му. Това принудило праведния Йосиф и Пресвета Дева Мария да се отправят към градчето Витлеем, защото били от рода на свети цар и пророк Давид, а той бил от Витлеем. Когато пристигнали, не могли да си намерят никъде място за пренощуване, защото малкото градче било пълно с хора, дошли за преброяването. Било наближило времето Пресвета Богородица да роди, затова се приютили в една пещера извън града, в която овчарите прибирали стадата в дъждовно време. Там – в пещерата, Пресвета Дева Мария родила Младенеца, Божия Син, Христос – Спасителят на света. Повила Го в пелени и Го положила в яслите, където слагали сеното за храна на животните. Един вол и едно магаре Го сгрявали с дъха си.

Първи за това велико чудо разбрали бедните и простодушни витлеемски пастири, които в същата нощ пасели стадата си на полето. Изведнъж пред тях застанал Ангел Божий и Божията светлина ги огряла. Те много се изплашили, но Ангелът ги успокоил: „не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.“ Внезапно с Ангела се явили множество други ангели, които славели Бога и пеели: „слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“

Господи, помогни ни и ние да се родим духовно!

Когато Ангелите си отишли, овчарите побързали към пещерата и видели там Дева Мария, Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите. Те се поклонили на Христос и разказали всичко, което видели и чули от ангелите. Дева Мария запазвала в сърцето си всички тия думи. На осмия ден след рождението на Спасителя, Майка Му с Йосиф, съгласно Мойсеевия закон, Му дали името Иисус, което било посочено от Господа чрез Ангел Гавриил при Благовещението.

Раждането на Иисус Христос в плът донесло радост на целия свят. Няколко века по-късно, когато хората разбрали колко важно е това събитие в човешката история, всички християнски държави решили летоброенето да започне от Рождество Христово. Затова сега сме 2022 година от Рождество Христово.

Тримата влъхви

Преди раждането на Спасителя, на небето се появила необикновено ярка звезда. Трима влъхви – мъдреци и звездобройци от различни страни от Изток я забелязали и започнали да се чудят какво ли означава това. Сетили се за пророчеството на славния звездоброец Валаам, който казал: “Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля” (Числ. 24:17) и разбрали, че на земята се е родил велик Цар. Взели със себе си скъпи дарове и тръгнали да Му се поклонят. Всеки от тях излязъл от своята страна, но водени от звездата се срещнали и продължили заедно пътешествието си. Звездата дълго им показвала пътя. Когато влъхвите влезли в Иерусалим, питали къде е новороденият Цар. Хората много се учудили на тази вест, а Ирод, който тогава царувал над Иудея, и всички началници се смутили. Ирод се страхувал да не би новороденият Цар да му отнеме царството и решил да Го убие.

 

Царят събрал всички първосвещеници и книжници, и ги попитал къде трябва да се роди Христос. Като узнал, че Той трябва да се роди във Витлеем, Ирод повикал влъхвите и ги разпитал за времето на появата на звездата. След това, като прикрил злите си мисли и намерения, Ирод казал на влъхвите да разпитат грижливо за Младенеца, и като Го намерят, да му кажат, за да отиде и той да Му се поклони.

 

Една от най-разпространените и любими на децата традиции за Рождество – даването на подаръци, е свързана с влъхвите.

Влъхвите тръгнали отново след звездата и накрая тя се спряла над Витлеемската пещера (затова е наречена „Витлеемска“ звезда). Когато видели Богомладенеца, влъхвите познали и повярвали, че Той е Бог, поклонили Му се и Му поднесли скъпи дарове: злато – като на Цар, ливан – като на Бог (това е смола от вечнозелено дърво с най-деликатен и изтънчен аромат, използвана за кадене) и смирна – като на човек (смирната е храст, от който се добива много ценна смола, която се използва при различни религиозни ритуали). По-късно, насън им се явил ангел, който им казал да не се връщат при Ирод, който замислял зло и възнамерявал да убие новородения Цар. Затова влъхвите се завърнали по друг път в страните си, и там по-късно станали учители и проповедници Христови.

 

Със срещата на влъхвите и овчарите край Витлеемската пещера се извършва откровението, което Иисус Христос носи за целия свят. Пастирите са представителите на Израил, приемника на завета, а влъхвите символизират поканата към езичниците. Това е известен предобраз на Църквата, която Иисус Христос ще основе.

 

Смисъла на Рождество

Бог толкова много обикнал човеците, че изпратил Единородния Си Син, така че всеки, който вярва в Него, да не загине, а да има вечен живот. „Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.“ (Йоан 3:16-17). Господ желае и ние да Го обикнем, да Го търсим, да искаме да Го познаем, да бъдем кротки и смирени по сърце като Него.

Църквата днес пее този празничен тропар:

Твоето Рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на богопознанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!

Да си смирен означава да се познаваш какъв си и да не се мислиш за нещо повече от другите хора, да не се гордееш над тях, да си послушен, да имаш страх Божий, да си кротък и отзивчив.

 

Слънцето на правдата и Изтока от висините се нарича Иисус Христос, Който просвещава хората с учението Си. Още с раждането Си, Той ни показва колко е смирен, като се ражда в човешко тяло, в пещера. Всички пророчества предупреждавали иудеите, че истинският Месия няма да дойде в земна слава, че ще бъде смирен, нищ, ще служи, вместо да Му служат. Смирени и простодушни били овчарите, затова и те първи били удостоени да Го видят. Източните мъдреци също, макар и учени и богати, макар и да се покланяли на звездите като на богове, заради заблужденията си, в сърцата си искрено търсели истинския Бог. Затова Той ги озарил със светлината на Христовата вяра и ги удостоил да Го намерят.

Празникът на Рождество Христово ни помага да погледнем в сърцата си и да помислим дали имаме лична връзка с Бога, дали сме Го обикнали. Помага ни да разберем дали сме милосърдни и щедри, или сме останали горди егоисти, неблагодарни и недоволни от всичко и всички, скъперници и с ожесточени сърца. Господ ни призовава да Му подражаваме, да се смирим и станем по-добри, да не се мразим и да не се караме, а да си простим всички обиди, да се помирим и да обикнем Него и всички хора.

 

Бъдни вечер

Вечерта срещу празника се нарича Бъдни вечер и е свързана с надеждата за здраве и изобилие в очакване на раждането на Спасителя. Събираме се около трапезата със семейството си, а според традицията ястията трябва да са само постни: питка, зрял боб, пълнени чушки и сърми, ошав от сушени плодове, печена тиква, мед, орехи, ябълки. Най-възрастният у дома прекадява с тамян, запалва  кандилото пред домашния иконостас и прочита Господнята молитва „Отче наш“. След това можем да започнем да вечеряме бавно и с благи разговори, а храната ни е вкусна, защото е благословена.

Елхата като символ

Една от най-разпространените традиции по нашите географски ширини е украсяването на тази горска красавица – основното украшение за Рождество Христово. Това вечнозелено дърво символизира надеждата за вечен живот, но тази символика води началото си от езическите времена. Самата елха като дърво и като конкретен избор идва от северните народи, а именно от скандинавците и германците още от времето на викингите и германските племена. В България традицията се появява след Освобождението, когато елха е украсявана за първи път в княжеския дворец при Александър Батенберг. При княз Фердинанд I за първи път се украсява елха на открито, след което традицията бързо се разпространява първо сред по-богатите, а след това и сред всички семейства.

Подготовката за посрещане на Рождество Христово също може да се превърне в празник, като украсим елхата заедно, в тесен семеен кръг. Може докато украсяваме да разкажем на децата за смисъла на Рождество и за православните традиции на празника.

Рождество Христово не е Коледа

От малки сме свикнали с това наименование, в момента го чуваме отвсякъде и дори не се замисляме откъде идва. Всъщност така се е казвал един идол, древно езическо божество на славяните. „Св. Димитрий Ростовски пише, че Коледа е Шестият идол – бог на празненствата и в негова чест се правел голям празник на 24 декември. Коледуването също е езически фолклор, в който няма нищо християнско. Христос е основал Църквата Си на земята и тя е тази, която Го прославя със свещените Рождественски богослужебни песнопения. А не коледарите, които Го хулят с езическите си песни.“6 Затова, като православни християни, не е редно да участваме в подобни празненства, нито да се поздравяваме с „Весела Коледа“, а с „Честито Рождество Христово!“

СВАЛИ ЗАДАЧИТЕ

Адаптация[1] и илюстрации: Л. Грибнева, Мария и Денко Иванови

 

[1] Използвани източници:

  1. “Нов Завет“, Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св ВМЧК Георги Зограф“, 2006
  2. „Въплътилият се Бог“, издателство „Омофор“, София, 2007, стр. 109-127
  3. „Закон Божий“, София, 2013, стр. 297-304
  4. http://www.pravoslavieto.com/
  5. https://bg-patriarshia.bg/december-25
  6. „Суеверия сред днешните християни“ Йеромонах Висарион (Зографски) и Йеромонах Йоан (Филипов), Манастир „Свети ВМЧК Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2017 г., стр. 47-50