Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: adelgeim.livejournal.com
Превод: Пламена Вълчева
Христос се ражда – славете Го!
Христос слиза от небесата – посрещнете Го!
Христос е на земята – извисете се!
Пейте на Господа, всички на земята,
радостно Го възпейте, народи, защото Той се прослави!
Църквата ни зове да посрещнем Спасителя Христос, Който се ражда на земята „заради нас, човеците, и заради нашето спасение“. Всяко раждане дава повод за радост и удивление. Раждането на дете винаги е радостно и чудесно. Обикновено това носи радост на тесен кръг от роднини и приятели. Днес Църквата зове към радост цялата земя. Нека я послушаме, нека прилепим сърцата си и насочим мислите си към събитието на Рождество Христово. Евангелието описва това събитие със затрогваща простота. По заповед на кесаря жителите на страната се отправили към родните си градове, за да се запишат за преброяването. От далечния Назарет във Витлеем дошли Йосиф и сгодената за него Мария, която очаквала дете. Дошло време тя да роди, но за тях не се намерило място в странноприемницата. Мария родила син в една пещера, повила го и го положила в ясли. До яслите стояли вол и магаре и сгрявали с дъха си детето.
Сковал бе студът.
И вятър, и степи.
И за младенеца студен бе вертепа
на скалния рът.
С дъха си го топлеше волът. Тегла
деляха в обора
добитък и хора,
над яслите плуваше топла мъгла.
Той спеше сияещ, гол в яслата груба,
подобно лъч, тъмна хралупа пробол.
И там му заменяха овчата шуба
оселът пръхтящ и лъхтящият вол.
(Б. Пастернак)*
Първи проповядвали Христовото Рождество ангелите. Пастирите пазели нощна стража при стадото си. Неочаквано пред тях се явил ангел. Те се уплашили. Но ангелът им казал: „Не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли“. Внезапно небето се изпълнило със светлина. Явило се многочислено небесно войнство, хвалещо Бога: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”.
Проповедник на Рождеството станала и Звездата. Тя изгряла на небето в деня на Рождество Христово и мъдреци от далечния Изток се отправили на път, за да се поклонят на родилия се Цар и да му принесат дарове: злато, ливан и смирна.
Христовото Рождество не е случайно събитие. То е било обещано от Бога на Адам и Ева: „Семето на жената ще порази главата на змията“. Древните праведници живеели и умирали с вярата в приближаващото раждане на Спасителя Христос. Това била радостната тайна на техния живот. Библията изобилства от пророчества за Христос. Всяка година те се четат в храма по време на рождественските служби. Господ Иисус Христос насочил иудеите към тези пророчества: „Изследвайте Писанията (…). Те са, които свидетелстват за Мене“. Осемстотин години преди Рождество Христово пророк Исаия казал за родилия се от Дева Младенец: „Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог“. Съвременникът на Исаия, пророк Михей също говорил за раждането на Христос във Витлеем. Пророк Даниил изключително точно определил времето на Неговото раждане и на разрушаването на Йерусалим през 71 година:
„От времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици; (…) И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт, (…) а градът и светилището ще бъдат разрушени (…) И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението“.
Цяло хилядолетие преди Рождество Христово пророк Давид загатнал за поклонението на влъхвите: „царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат“.
Евангелието разказва, че всички тези пророчества се изпълнили в Рождество Христово. С Рождество Христово започнала християнската ера. Историята се разделила на две епохи: преди и след Рождество Христово. Рождество Христово станало централната ос за измерване на времето, началото на хронологичната система. Назад летоброенето се води от Рождество Христово към началото на вековете. А напред — от Рождество Христово до края на вековете. Началото и краят остават скрити за нас, но Рождество Христово е нашето вечно настояще. То е центърът на човешката история, нулевата точка във времето, вечният корен в историята, от който израстват двата исторически филиза — миналото и бъдещето. Въплъщението на Божия Син разполовило времето, направило миналото и бъдещето симетрични. Едната половина на времето се изобразява в другата. Събитията от новото време като в огледало се отразяват в пророчествата на древните. Това отразяване на бъдещето в миналото ще продължи до края на историята.
Ходът на времето е известен на Бога и Той не го крие от нас — явява ни настоящето в сбъдващите се днес древни пророчества и бъдещето в живите образи на предстоящия Апокалипсис.
„Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието“. Без Христос човешката история щяла да започне от нищото и да завърши в нищото. Тя нямало да има нито начало, нито край, нито смисъл. Докато историята не придобила мистичен център, тя се възприемала като случаен низ от събития, явления и факти, т.е. като една безсмислица. Рождество Христово свързало в едно началото и края и ги озарило със светлината на познанието. Човешката история възстановила вкоренеността си във вечността.
Сега знаем, че историята има смисъл. Всеки човешки живот има смисъл. Христос се е въплътил заради всеки един от нас, Той е възприел нашата човешка участ. Въплъщението на Божия Син разкрива безпределната ценност на човешката личност. Чрез въплъщението на Божия Син ние от „чужди“ сме станали „свои“ на Бога: „вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога“, пише апостол Павел. И ние потвърждаваме това: „С нас е Бог!“.
*Откъс от стихотворението „Витлеемската звезда”, превод: Кирил Кадийски
