Автор: Христо Димитров
„С нас е Бог” (Мат.1:23)
Братя и сестри,
Най-светлото, което може да се случи – на всеки един от нас, които вярваме в Спасителя и които изповядваме Неговото име – се случва днес. Узнаваме, че на света се роди Спасител! А защо то е най-светлото ли? По думите на Ангела Небесен: „Защото Той ще спаси народа Си от греховете му.” (Мат.1:21).
Какво по-голямо щастие може за човек да съществува от това да знае, че на света се роди Спасител?! Нещо повече! Да знае /и да се надява/, че лично за него се ражда Спасителят! Защото в Писанието е речено: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.” (Марк.16:16).
Ако ние – обратно на примера на мъдреците – не идем пред Младенеца, не Му се поклоним и не Му поднесен дарове… то така вече се осъждаме. Тъй щото Той не седи вече в нас на първо място, а в нас на първо място седи друго. А туй не бива да допускаме: да не търсим Господа и Бога нашего Иисуса Христа, но да оставим друго да търсим. Особено в ден като днешния, в който ден в света се роди Спасител! Ден, който е ден жив и ни показва как трябва да е всеки наш ден. Всеки ден да въздаваме слава Господу и да се радваме в Негово име, понеже в Писанието е казано: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда.” (Мат.6:33). Особено в ден като днешния, тъй щото е казано и още: „Покайте се, защото се приближи царството небесно.” (Мат.3:2, Мат.4:17). И това, че в света /ни/ се роди Спасител е за нас първата /изпълнена с радост и веселие/ крачка, която да направим. След нея има още и още крачки, които сами ние да извървим, та да стигнем до мястото, дето се роди Спасителят! Младенецът, пред Когото ние в смирение да паднем и Му се поклоним, като Му поднесем дарове. А това място… то е в сърцето, там, където никой път не води и мястото, което го няма на никоя карта. А там можем да стигнем… само чрез вяра, по думите на Св. Ап. Павел /до Евреите/, тъй щото чрез нея ще проумеем! Вярата в нас, вярата в Господ Бог Иисус Христос, ще е тази звезда, която да ни заведе при родилия се днес Младенец.
„А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.” (Мат.2:1-2). Думи на обяснение, в които личи, че липсва користта. Липсва двуличието. Липсва лицемерието! Нещо, което всеки един човек е длъжен да стори към Господ и към ближния. Към Господ – понеже Сам Той е Любов; към ближния – защото така човек ще изпълни закона. Нещо повече! Когато мъдреците „Видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.” (Мат.2:10). Което за нас е действие недвусмислено в своето тълкувание: че радостта, извираща от любовта, е безкористна. Че радостта, подкрепена с любовта, е истинска. И защото сами ние ще се зарадваме, но не в бъдещ момент, но сега!
В посланието до Филипяни Св. Ап. Павел говори: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.” (Фил.4:4). Особено в ден като днешния, когато в света се ражда Спасител! Думи, които да отекнат с незаглъхващо ехо в нас: в нашето сърце, в нашия ум, в нашата вяра! Та да можем да видим звездата и ние, и като вървим подир нея тя да ни отведе при Този, Който днес се ражда! За да се родим и ние и изпълним с радост, като кажем: „Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!” Тъй щото за човек няма по-голямо щастие от това.
Св. Ап. Павел говори на Галатяни: „Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.” (Гал.4:7). Наследник Божий… Да поспрем за малко и да се опитаме да вникнем в тези слова; в това, що наследяваме. В едно от блаженствата се казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” (Мат.5:5). А в ден като днешния – земята, на която се роди Спасител!… И като видим звездата, която да ни покаже къде на земята се роди Спасителя, да идем и ние… и да Му се поклоним, като мъдреците, които „като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.” (Мат.2:11). А тук виждаме следното: че с истинска радост, това, що притежава човек… с готовност да поднесе като дар към Господа и Спаса нашего Иисуса Христа. Вижда се очевидната липса на егоизъм.
Дарът затова е дар, тъй щото се подарява… без да иска какво-да-е за награда или в замяна.
Братя и сестри,
За мъдреците техният дар е това, че сами те са се поклонили и са поднесли своите дарове. За тях дарът е Сам Господ Бог Иисус Христос! А по-голям дар от Него за човеците няма! Няма и да има! За нас най-големият дар е Сам Господ Бог Иисус Христос.
И като пазим Неговите заповеди в сърцето си и ги изпълняваме – тъй сами ние ще бъдем дар – към Господа и към ближния. И както Той днес се роди, така ще се родим и ние, за да имаме живот в Неговото име.
Амин.
