РОЛЯТА НА СЕМЕЙСТВОТО В СПАСЕНИЕТО

2737 0

Автор: архиепископ Сергий (Корольов)
Източник: fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Въпросът за спасението е основният въпрос както в историята на човечеството, така и в живота на всеки човек. Спасението е истинско щастие. Всичко се основава на нашето спасение. В този смисъл нашето щастие е в нашите собствени ръце. То се постига чрез побеждаване на греха. Непосредствената арена за борба срещу греха е семейството, както и всички, които живеят около нас. Ние гледаме на обкръжението и състоянието на нашия живот, сякаш това е нещо случайно, а не гледаме на нашето семейство като път, даден ни от Бога за нашето спасение. Животът в семейството изглежда, че е нещо, което се е случило по случайност, а най-важният аспект на семейния живот заобикаля нашето внимание. Според Апостола семейството е малка църква. То може особено да помогне на човек в постигането на главната цел на живота. В семейството хората търсят щастие. Но какво значи щастие? Хората обикновено дават неясни отговори на този въпрос. Това означава, че ние не се възползваме от този даден ни от Бога дар, който е най-съществения.

И греховния живот, и духовно праведния живот намират място вътре в човека, а нашето обкръжение (обстановката, в която сме) е средство, чрез което човек трябва да погледне вътре в себе си. Ние вече споменахме, че грехът е разлъчваща сила. Ще го обясня с един пример от ежедневието. Да речем, че двама души взаимно са се обиждали и са обидени един на друг; те не искат да правят отстъпки и вървят всеки по свой собствен път. Това е едно нещастно положение. Това ни показва, че ние трябва да се борим срещу греха в името на нашето собствено щастие, защото гневът е нещастна част от нашия живот. Човекът е създаден с жажда за щастие и трябва, и може да се научи да се бори за щастието си срещу нещастието, т.е. срещу греха в обкръжението, което е особено близо до него. Силите на греха и силите на светостта са вътре в човека. В зависимост от това как се отнасяме към даден човек, силата на доброто или на силата на злото започва да действа в него и в света около него. Ние винаги се нуждаем от среда, която би могла да очисти нашия вътрешен свят и да ни даде възможност истински да опознаем себе си.

Средата извън дома, бъдейки възможност за взаимодействие на хората, не служи на тази цел (т.е. не можем чрез нея да опознаем себе си). Когато се среща с непознати, човек крие своята неправда, държи я вътре в себе си и се старае да изглежда добър. Човек се срамува от това, което другите могат да мислят за него, срамува се от мнението на обществото и следователно не показва истинската си същност. Само в семейната среда, към които сме свикнали, източникът на злото, скрито в нас, започва да се показва. В това отношение семейната среда е необходим инструмент за себепознание. Не е чудно, че ние често се страхуваме от тази семейна атмосфера. Бягайки от нея, ние се интересуваме от много неща и се забавляваме по различни начини, само и само да избягаме от средата, която ни помага да научим повече за самите себе си.

Защо семейството се явява най-благоприятната среда за спасение? Защото в семейството човек директно отваря чувствата си, докато в присъствието на външни хора той крие своя вътрешен свят. В обществото човек контролира себе си, той крие своето раздразнение, опитва се да се покаже друг, отколкото е в действителност. Той показва своята външност, а не своя вътрешен характер. Но в семейството той не се опитва да скрива състоянието си, той ще го покаже, няма да се срамува да покаже своята греховност чрез дума или дело. И неговия скрит греховен свят е отворен пред семейството, преди близките му и пред самия него. По този начин, в семейна среда, човек, който обръща внимание на собственото си спасение може по-лесно да осъзнае своите грехове и това, което го разлъчва от другите. Важно е обаче, че това осъзнаване на вътрешния свят на човека трябва да го води към борба срещу греха.