Автор: отец Ангел Вангелов,
енорийски свещеник в храм „Св. архангел Михаил”, гр. Благоевград
Всички знаем историята на Адам и Ева, по точно историята на греха. И аз я знам, но не се бях замислял, просто си я знам. Знам си и всички клишета, свързани с греха, които се учат в семинарията, и толкова.
Прочетох наскоро един свещеник да казва, че прародителският грях е грехът на самотата, и се замислих.
Бог отива при Адам.
— Къде си Адаме? Има ли нещо, което те тормози, има ли проблем? Нещо промени ли се?
Бог знае какво се е случило, какво тормози Адам, но му дава възможност. Това е спасителният пояс.
— Жената, която Ти ми даде, ме накара да ям…
— Ева, къде си? Нещо случи ли се, всичко наред ли е?
— Змията, която Ти създаде, ми даде и аз ядох, дадох и на Адам и той яде.
Това е историята, не буквално и дословно, но според мен нещо такова се е случило. Къде е трагедията?
Това е моментът, в който човекът се е обрекъл на самота. Това е моментът, в който в своя партньор, плът от плътта му, човекът вместо спасение е видял погиване. Вместо любов и общение — обвинение. На мен ми пречи жена ми, пречи ми шефът, пречи ми министърът, пречи ми попът, владиката… Аз съм по-добре сам. Другият човек за мен е бреме, той ме вкарва в грях, харчи парите ми, емоциите ми…
Това е самота, която Адам и Ева сами избраха. Обвиниха другия, а когато нямаше кого да обвинят, обвиниха Бога. Своя Творец, Този, Който прави всичко за добро, Който ги постави в Едем и подчини всичко на тях. Нямаше нужда от осъждане и отхвърляне, защото човек сам осъди себе си и се отдели от Бога и любовта Му, спря да Го разбира и вижда, спря да разбира и себе си, спря да разбира и жена си, другаря си, детето си, баща си…
Човешка трагедия, чиито последствия и ние усещаме.
Какво направи Бог, за да ни излекува? Той знаеше, че на този път, всъщност в тази спирала, ние не можем да се излекуваме сами. Изпрати Своя Син. Словото, с което се обърна към Адам, за да го попита дали всичко е наред. Пак се обърна към човека, чрез новия Адам. Живя с нас, показа ни лек за самотата. Наложи Му се все пак да остане сам и да плаче с кървави сълзи, защото трябваше да вземе греха на света. Победи, възкръсна, изпрати ни Утешителя и ни даде Църквата, на която портите адови няма да надделеят. Каза ни, че там е нашето спасение. Защо?
Защото там самотата се лекува. Там е твоят брат, приятел, новият ти роднина. Там жена ти вече не ти е пречка за спасение, а начин за спасение. Там е изворът на любовта. Към това сме призвани и на това нищо няма да надделее. Църквата не е абстракция, хубава идея, метафора. Църквата е живот, живот в пълнота. Ела, стани брат с тези хора, които са коренно различни от теб, сигурно те дразнят и в живота си не би общувал с тях, не би ги срещнал и ще видиш силата, ще я почустваш. Когато това се случи, ще получите общение със Светия Дух и Христос, в Отца. Всичко ще се възстанови. Ти вече не си сам. С теб са всичките ти братя, които ще те подкрепят и ще се радват с теб. С теб са апостолите Петър и Павел, Предтечата Йоан, Майката Божия, мъчениците, преподобните… Ти чуваш Бог и Го разбираш.
Какво ли щеше да се случи, ако Адам, вместо да обвини Ева, беше казал, че съжалява? Сигурен съм, че отговорът щеше да е: „Влез още по-дълбоко в радостта на своя Бог, защото ти се покая”. Ето това можем да направим в Църквата. Този е дарът, който Адам ни взе, но ние отново го имаме. Имаме го в Църквата!
