САМОТНОТО СЪРЦЕ НА ЗАКХЕЙ

448 0

Автор: епископ Василий Родзянко

Източник: pravmir.ru

Превод: Пламена Вълчева

Йерихон е оазис. Издига се самотно насред Иудейската пустиня. Една удивителна гледка. Наоколо е само пустиня — до Йордания и Мъртво море със заобикалящите го диви хълмове и пещерите, в които са открити прочутите Кумрански свитъци. И в другата посока — до самия Йерусалим. По пътя има само още един съвсем мъничък оазис. Прочутата странноприемница на милостивия самарянин —   единствената между Йерихон и Йерусалим, —  за която Иисус разказва в Своята покъртителна притча.

А на север от Йерихон пустинята се простира още по-надалеч. Трябва да си бил там, за да си представиш този оазис, който се издига на това място от хилядолетия. Според археолозите Йерихон е най-старият град в света или поне най-старите разкопки на човешки град. Ако пътуваш или вървиш през тази необятна, жълта, тук-там кафеникава, обляна в светлина нажежена пустиня, сред нейната безкрайно ширнала се причудлива красота изведнъж се появява зелена долина, пълна с живот и покрита от край до край с дървета, храсти, трева, цветя и вкусни, сочни плодове.

Неслучайно преди хиляди години там са се установили хора. Това е една от най-плодородните долини в света. Трябва да си бил на това място, за да разбереш живота на Йерихон, това самобитно царство, този уединен град с душевност на самотник, същински остров насред морето. Сърцето на Закхей било такъв самотен остров, такъв оазис насред пустинята.

Закхей бил началник на митарите, своего рода финансов министър, поставен в този град от римските окупатори, които нарушили неговата вековна, хилядолетна независимост и свобода. Разбира се, в този свободолюбив оазис, в този островен град никой не обичал „вражеския финансист”. А самият той вършел своето само защото римляните му дали пълната свобода да безчинства, колкото и както си иска. И той го правел. Оградил се със стена от пари като с крепост. Издигнал желязна завеса между себе си и жителите на града. Те се страхували от него. Той бил големец в града. Ала в сърцето си чувствал безкрайна самота.

Какво накарало този големец, пазещ достойнството си, изведнъж да се покатери на едно дърво, досущ като малчуган, и с това да подчертае ниския си ръст, на който хората полугласно се присмивали? Необичайна гледка за Йерихон. Но и необичайна среща.

Закхей, разбира се, вече бил чувал за Иисус. Той знаел за Него също както седящия при портите сляп син на Тимей. Единствената разлика (и то каква!) била в това, че Тимеевият син бил сиромах, просел милостиня и бил сляп, а Закхей бил богаташ, най-богатият и заможен човек в града, при това виждащ много добре — всичко и навсякъде.

Какъв контраст! Но и каква прилика. И двамата носели трагедия в сърцето си. И двамата били самотни. И двамата били оазиси, острови, градове насред пустинята. И двамата вече знаели, че в града е дошъл Този, Който можел да излекува сърдечната им трагедия, да премахне самотата, да придаде смисъл на изгубения им живот. Те осъзнавали това много добре след всичко, което били чули за Иисус. А го осъзнавали, защото сърцето и на единия, и на другия очевидно било все още живо, туптящо, жадуващо, търсещо. Също както нашето. Нима ние с вас не искаме да излезем от омагьосания кръг, да живеем, да обичаме, да намерим смисъл? И двамата — всеки по свой начин — се устремили към този Смисъл.

Единият се провикнал с цяло гърло, а другият, забравил за достойнството и състоянието си, се покатерил на едно дърво. Понеже и двамата не можели да видят Идващия: единият — заради слепотата си, а другият — заради тълпата, която го ненавиждала и притискала от всички страни. Но и двамата видели, и двамата чули.

„Твоята вяра те спаси”, чул Тимеевият син.

„Слез от дървото, Закхее, защото идвам при тебе, у дома ти.” Какво е това? Дали не му се е причуло? Нима е възможно? Нима Той наистина ще влезе в един самотен и изолиран от хората дом?

Любовта победила всичко! И самотното сърце омекнало, разтворило се и се възродило. „Половината от всичко, що имам, давам на сиромаси! Като  този слепец — сина на Тимей. А на онези, от които съм взел несправедливо, ще върна четворно.”

Дали този „финансист” осъзнавал какво говори? Откъде щял да намери толкова много пари? Почти всичко, което имал, било заграбено. Как щял да го върне четворно? Смисълът на думите обаче бил ясен. Самотата приключила. Започнал животът. „Крепостта” от пари повече не била нужна. Митарят на митарите оставил всичко и последвал Христос в Живота. Днес станало спасението на този дом. Синът Човеческий дошъл да подири и да спаси погиналото.

Беседа от цикъла „Люди Нового Завета”, радио „Би Би Си”, 1985-1998 г.