Автор: Елена Дозорцева, Оксана Головко
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
На 22 април в Москва се самоуби 11-годишен ученик, скачайки през прозореца. За съжаление, подобни новини стават все по-чести. Защо подрастващите доброволно си отиват от живота, и като правило, такива, които са живели във външно благополучни, а съвсем не асоциални семейства? Каква е връзката между зрелостните изпити и самоубийствата при подрастващите? На тези и други въпроси отговаря Елена Дозорцева, ръководител на лабораторията по психология на самоубийствата при деца и подрастващи към Федералния медицински изследователски център по психиатрия и наркология, доктор на психологическите науки.
Ние, експертите – психолози, нерядко се налага да вземаме участие в посмъртни експертизи на подрастващи, завършили живота си със самоубийство. Нашата задача е да изясним състоянието на детето, преди да предприеме самоубийство, да научим за онези негови психологически особености, които са могли да спомогнат за това.
Психологично-психиатричните експертизи изясняват дали подрастващият не е страдал от някакво психично разстройство, в какво психологическо състояние се е намирал. В някои случаи самоубийството действително е свързано с някакви психопатологични явления: сериозна депресия или тежки и продължително протичащи заболявания.
Но повечето от подрастващите, извършвайки самоубийство, не страдат от психични разстройства. Поне в последно време се срещат случаи, когато със самоубийство са завършвали живота си напълно успешни момчета и момичета, които са се учели добре, изучавали са чужди езици, били са творчески хора, с добри перспективи в бъдеще.
Но сам по себе си периодът на юношеството е сложен и за хората от близкото обкръжение на този подрастващ, и за самия него: възникват нови проблеми, подрастващият започва да се възприема по-различно, отколкото в детството. От една страна той чувства, че у него са се появили други, „възрастни” възможности, а от друга, още не е готов да се възползва от всички тези възможности, съмнява се в себе си.
Бързото порастване и, възможно, ускореното психосексуално развитие (по-често срещано у момичетата) е свързано и с първите влюбвания, и с изменението на външния вид. Всичко това може да бъде свързано с проблеми, които порастващият човек е трудно да разреши.
И затова често първото неуспешно влюбване води до това, че подрастващият просто не вижда изход от ситуацията, концентрира се върху нея, тя става свръхзначима за него. Тогава у него се появяват мисли да си отиде от живота не защото иска да умре, а защото не знае как да продължи да живее с този проблем.
Тук могат да действат и други фактори: изолацията от връстниците и трудностите на общуването, съмнението в себе си… За съжаление, в този период понякога общуването, взаимодействието между родителите и подрастващия не се получава много добре. Той се стреми да се освободи от опеката на родителите, затова охранява своя вътрешен свят от вмешателства, не им разказва всичко, което го вълнува.
Родителите също могат да гледат до известна степен повърхностно на своето дете и да мислят, че то няма никакви вътрешни трудности и тежки преживявания. Затова след трагедията често виждаме, че случилото се просто е като гръм от ясно небе за родителите, те не са подозирали нищо.
А се оказва, че в душата на детето са протичали много сложни и тежки вътрешни процеси, които то е преживявало близо до родителите, но те не са забелязвали това. Често това става в непълните семейства, в които майката трябва да издържа семейството, поради което няма време за пълноценно общуване с детето.
Липса на контакт
Много често, по мое мнение, един от главните проблеми тук е именно отсъствието на контакт между родителите и децата, когато родителите, например, не могат да им обяснят, че неуспешната първа любов не е фатална, когато децата не се чувстват защитени.
Особеното на юношеската възраст е и това, че възникващите проблеми придобиват съвсем други измерения, у подрастващите мисленето много зависи от емоционалното състояние, когато емоциите го завладяват, нюансите изчезват, всичко наоколо е само черно и бяло. Затова подрастващите, опитващи се да се справят със своите проблеми, ги възприемат силно хиперболизирано.
Отсъствието на опит в решаването на някакви проблеми също изиграва своята роля, защото може би именно в благополучните семейства, когато всичко е добре, на детето не му се налага особено да се грижи за нещо, да бъде отговорно за нещо, то не получава опита на трудностите и грешките.
Нерядко подрастващият, който се готви да се раздели с живота, мисли за това какво значение ще има неговата постъпка за околните, при това най-често той се концентрира върху себе си или иска по такъв страшен начин да направи тази своя реална или мнима обида достояние на тези, които, по негово мнение, са виновни за тази ситуация. Във всеки случай, това не е желанието на подрастващия да не съществува изобщо, а опит да се ориентира в ситуацията, в която е попаднал, да отреагира на нея.
Затова големият опит в практическия живот, в разрешаването на някакви трудности, може би в помощта на други хора, биха дали по-голяма устойчивост на самите подрастващи.
Агресия, насочена към себе си
Подрастващите, които са решили да се самоубият, често външно са добре социализирани: те изпълняват всички социални правила и норми, изглеждат добре адаптирани в училище. Но в същото време в тях се натрупва агресия, защото те не могат да се справят с всички проблеми, които ги връхлитат. Те насочват тази агресия не навън, както често става у подрастващите с девиантно поведение, а навътре, към самите себе си.
За това спомага и фактът, че около нас изобщо има много агресия, с която също е сложно да се справим. И пак човекът, който не може да я насочи навън, намира изход, обръщайки агресията към себе си.
Външните признаци на това състояние не са много, затова е важно доброжелателното внимание и към подрастващите, които на пръв поглед нямат някакви особени причини за самоубийство.
Някои случаи, които изглеждат като самоубийство, в действителност не са такива. И тук задачата на следователите е да разберат за какво става дума. Действително ли е станало самоубийство, или това са нещастни случаи при рисково поведение на подрастващите: например падане отвисоко или задушаване. Тоест юношата не се стреми към смъртта, той просто изпробва различни възможности за риск. Внимателният анализ от експерт на състоянието на подрастващия в периода, предшестващ смъртта, може да помогне за изясняването на тези обстоятелства.
Юношеската възраст е възраст на пробите и грешките, но важно е тези грешки да не водят до печален резултат.
Един от начините за проявяване на по-голямо внимание към подрастващите е да им се създадат възможности да се обръщат за помощ. Те невинаги се обръщат към училищния психолог, който често е претоварен и не е в състояние да отдели внимание на всеки.
Освен това, ако детето отиде при училищния психолог, то не чувства анонимност, а не всички искат да разкриват себе си пред възрастен човек, който ги познава. Сега децата повече се разкриват в социалните мрежи, в преписката с приятели.
Възрастта и страхът от бъдещето
Случаи на самоубийство най-често се срещат именно сред подрастващите, въпреки че има случаи, когато деветгодишни и дори по-малки деца доброволно си отиват от живота. В такива случаи е много сложно да се ориентираме в случилото се. Една от причините може да бъде жестокото отношение.
Като цяло представата за необратимостта на смъртта окончателно се формира едва на 13-14-годишна възраст. Колкото по-малко е детето, толкова по-внимателно трябва да изучаваме обстоятелствата около неговата гибел.
Сред причините, тласкащи подрастващия към самоубийство, е неувереността в това, че след време всичко ще бъде добре, страхът от бъдещето. Сега, струва ми се, подрастващите се чувстват някак изоставени. При това към тях предявяват много големи очаквания.
Нерядко родителите се ориентират според завишените стандарти, изискват подрастващият да изпълни житейската програма именно така, както самите те я виждат, да бъде суперуспешен. Тоест от детето очакват съвършенство, а когато то чувства, че в действителност не отговаря на тези изисквания, обвинява себе си в това, че не е такова, каквото искат да го виждат. На тази почва нерядко възникват и мисли за самоубийство.
Самоубийствата на млади хора, които понякога се случват именно в периода на зрелостните изпити, е възможно отчасти да са свързани с това. И тук проблемът не е в изпитите като такива. В случая отново се сблъскваме с хипертрофираната представа за това, че слабата оценка на изпита означава край на живота, просто катастрофа. Важното е навреме да се обясни на подрастващите, че невисоката оценка на изпита далеч не е най-големият неуспех в техния живот, защото от тази ситуация винаги има някакъв изход.
Изобщо подрастващите трябва да си представят вариантите на възможностите и вариантите на неуспехите, вариантите на изход от различни ситуации така, че да не се чувстват в безнадеждна, задънена улица. А това вече е задача на родителите, на възрастните.
Кой продава алкохол?
В моята практика на експерт засега не е имало случаи на самоубийство сред подрастващи, употребяващи синтетични смеси за пушене. Въпреки че в действителност в тези смеси няма нищо хубаво, напротив, специалистите смятат, че те са по-лоши от традиционните наркотици, защото още по-бързо разрушават нервната система, мозъка…
Що се отнася изобщо до наркотизацията и алкохолизацията при самоубийствата, те нерядко спомагат за рисковото поведение и намаляват страха от смъртта. У всеки човек съществува определен страх от смъртта и това е достатъчно сериозна бариера, която не е лесно да се премине. Затова подрастващите, предприемащи такава стъпка, понякога употребяват нещо „отпускащо”. В случаите, с които ми се е налагало да се занимавам, такова средство най-често е бил алкохолът. При това понякога са го употребявали и такива подрастващи, които преди това не са опитвали спиртни напитки.
Това, че за тях не е било трудно да се сдобият с алкохолни напитки, говори за слабостта на закона за забрана на продажбата на алкохол на непълнолетни. Същевременно реалното, ефективно ограничаване на достъпа на подрастващите до алкохол и други психоактивни вещества би спомогнало да се избегнат много трагедии.
