Автор: Фотис Кондоглу
Източник: откъс от книгата “Смирени гиганти”
Превод: Мартин Ганев
Света Филотея се родила в Атина от родители благородници, единствено дете на Ангелос и Сирига Бенизелу. Филотея се именувала, когато станала калугерка, но първото ѝ име било Ревула. Нейната майка била безплодна и умолявала Бога да ѝ даде дете. Една нощ тя видяла, че от изображението на Богородица излязла някаква силна светлина и влязла в нейната утроба. И наистина онази светлина била осветената душа на дъщерята, която се родила след девет месеца. С поведение и чувства момичето показвало още от малко, че по-късно ще бъде окичена с всякакъв вид добродетел. За водител в благочестието тя имала собствената си майка, която била преблагочестива.
Достигайки възраст от 14 години, тя била поискана за жена от един големец в областта, но момичето не искало да се ожени. Тъй като родителите ѝ обаче я умолявали, нейната нежна душа не се поколебала да ги наскърби и да не ги послуша, като накрая приела да се ожени за онзи богат човек, който обаче бил душевно много беден, покварен и лош. Ревула живяла с него три години, проявявайки търпение към неговото лошо държание, докато мъжът ѝ починал и тя останала вдовица. Нейните родители искали да я оженят отново, но тя им казала ясно, че се е приготвила да бъде монахиня. Като починали родителите ѝ, десет години след като тя станала вдовица, тя се отдала свободно на подвижничество с пост, молитва, бдения и милостиня. Светицата катехизирала нейните прислужници, като ги направила съсъди на Светия Дух. По волята на свети Андрей, когото видяла в съня си, построила манастир с църква на неговото име. Това е църквата, която е запазена все още, в близост до голямото здание на Архиепископията, на улица Света Филотея.
След като завършила манастира, Ревула била хиротонисана за монахиня с името Филотея. Първите сестри, които заживели с нея, били прислужничките от бащиния ѝ дом. С времето множество други девици, дори и от благородни семейства, се облекли в монашеската схима. Те живеели и се трудили в добрия подвиг подчинени на достойната игуменка, която ги ръководела по духовния път като света Синклитикия. Светите нейни думи влизали в техните сърца като прохлада и в тях цъфтели благоуханните цветове на добродетелите. А делата ѝ потвърждавали думите според словοто на Христа, Който казва: “а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно” (Мат. 5, 19). Където научавала за някой беден, нещастен, болен или опечален, тя му се притичвала на помощ с по-голяма готовност, отколкото ако я търси самата тя от някой друг. Тя построила болници и старчески домове близо до манастира. Светицата обаче не се грижила единствено за лечението на хората и телесната храна, но и за духовната такава. С времето сестрите, които влизали в манастира, се умножили толкова много, че понасяли лишения от много неща, а игуменката не можела да посрещне големите разходи и монахините възроптали. Светицата обаче ги успокоявала с думи на търпение, а Бог изпращал неговата помощ понякога по един, а понякога по друг начин, докато притеснението преминело.
Освен местните момичета, които прибирала в манастира, тя давала закрила и на чуждестранни жени, които идвали в Атина заробени от турците. Не е възможно да опишем подробно в тази кратка бележка с какви опасности и мъчения тя ги е опазвала. Четири от тези робини били чували за света Филотея, и тъй като били измъчвани от техните господари, за да се отрекат от вярата, те избягали скришом и намерили убежище в манастира. Светицата ги прибрала и укрепила тяхната вяра, като очаквала удобен случай, за да може да ги изпрати по техните места. Обаче турците, които притежавали робините, научили, че света Филотея ги е прибрала и влезли като зверове в нейната килия, където тя лежала болна. Те я раздърпали и закарили при пашата, а той наредил да бъде хвърлена в затвора. Светицата не се изплашила, но се приготвила да пролее своята кръв за вярата в Христа. На другя ден се събрали много турци и завикали да убият светицата. Падишахът заповядал да я изведат от затвора, а като му я представили, той ѝ казал да избере между двете – или да се отрече от вярата си, или да бъде отрязана главата ѝ. Светицата обаче отговорила с безстрашие, че е готова да свидетелства за Христа. Падишахът тъкмо щял да произнесе своето решението за отрязването на нейната глава, но пристигнали някои видни християни, който склонили неговата присъда с техните просби, и той наредил светицата да бъде пусната от затвора.
Завръщайки се в манастира, преподобната не спряла да върви по пътя на Христа както преди. И понеже нейните ученички се умножавали все повече и повече, тя построила и друг манастир в местността на Патисия, също на името на свети Андрей. Построила също и метоси на островите Кеа и Егина, като изпращала там онези сестри, които е трябва да бъдат надалеч от Атина поради някаква причина. Във всички тези отшелнически обители монахините работели на станове или други видове ръкоделие като трудолюбиви пчелички в кошер. Бедни и сиротни момичета намирали закрила и работа в тези убежища. На всички имоти, които светицата имала от нейните родители, тя строяла манастири и приюти за бедни. На имота, който имала в Перисос, тя построила друг манастир на мястото, което днес наричат Калогреза. Всички бедни хора са я чувствали като състрадателна майка. По всякакъв начин тя се опитвала да облекчи нещастните; хранела ги, зидала им кладенци, за да имат вода, лекувала ги и им намирала работа. Хората са я наричали “госпожа учителката”.
В навечерието на празника на свети Диносий през 1589 света Филотея се намирала в манастирчето построено на Патисия. Вечерта се събрали монахините, за да извършат бдение. Някои агаряни, които ѝ били врагове от доста време, скочили в манастира, хванали светицата и започнали да я удрят, докато я оставили полумъртва. На другия ден сестрите я пренесли в метоха в Перисос. Като се освестила малко, тя подхванала молитвата, благодарейки на Бога, че била удостоена да бъде възнаградена със злоба за добрините, които сторила на хората, като с това заприличала на Христа, по думите на апостол Павел, който казва: “но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се” (1. Петр. 4, 13). На 19 февруари 1589 година тя предала чиста своята душа на Господа, като понесла толкова мъчения за Неговата любов. Нейното свято тяло било погребано в манастира на Калогреза, а оттам станало пренасянето на мощите в храма на свети Андрей, който се намира в днешната Архиепископия. След много години ги пренесли в свети Елевтерий, тъй като храмът бил пред разпадане, а впоследствие в светия олтар на днешния катедрален храм. Върху гроба ѝ намерили написани следните слова:
“Тук е скрито пречистото тяло на Филотея, докато блажената ѝ душа царства във висините на небесата”.
