СВЕТИЛО ЗА ТЯЛОТО Е ОКОТО

704 0

Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)

Превод: Пламена Вълчева

Днес от светото Евангелие научихме, че ако окото ни е чисто (по-точният превод би бил  — ако окото ни е просто), то цялото ни тяло ще бъде светло. Какво означава това? Не е важно какво виждаме, а как гледаме на него. Двама души може да виждат едно и също нещо, но единият да се скандализира, а другият да не се скандализира. И единият да мисли за Бога независимо от това какво вижда. Затова не е важно какво виждаме, а как го виждаме.

Понякога ние не носим вина, че гледаме с подозрение на нещата, понеже така сме възпитани. Ако някой от родителите ни винаги е бил подозрителен, ако е виждал във всеки човек зло, ако е виждал в отношението и поведението на всеки човек конспирации и неетични неща, то несъзнателно ние наследяваме този начин на мислене. Но това е така само защото сме живели в подобна среда, а не защото ни е вродено. И така, ние наследяваме неща от нашата среда. Затова трябва да сме много внимателни на какво учим децата си и как се държим пред тях.

Но дори и да сме възпитани да гледаме с подозрение на всичко, ние можем да променим това свое отношение. Как? Като се съсредоточим върху Бога. Ако се съсредоточа върху Бога, каквото и да видя ще ми изглежда твърде незначително. Какво е това затруднение или тази ситуация в сравнение с вечността? Нищо. Днес го има, а утре го няма. Единственото нещо, което ще продължи да съществува след края на живота ни, е Бог.

Затова нищо не е чак толкова важно, че да отклони вниманието ни от Бога. И ако приучим ума си да мисли по този начин, то дори и да виждаме най-различни неща пред себе си, те няма да ни разсейват. И ние няма да се скандализираме. Няма да търсим злото във всичко, което е пред нас. Ще търсим само доброто. Защото независимо от това какво виждаме, важното е как тълкуваме видяното и какво послание то ни носи.

Ще дам един пример, който и преди сме споменавали и който е добре познат. Смятам, че е важен, макар и да е съвсем обикновен.

Веднъж един отшелник  отишъл в Александрия заедно със своя ученик. Пред тях по улицата вървяла една много красива жена, която била блудница. Отшелникът заплакал и ученикът му го попитал защо плаче. Той отговорил: „Погледни как се е постарала тази жена, как се е нагиздила, за да се харесва на мъжете. А аз какво правя за душата си, за да я хареса Бог?”. Затова той плачел. Това, което видял, превърнал в молитва и не се скандализирал.

Онова, което виждаме пред себе си, обикновено ни скандализира, дори и да е нещо невинно. Трябва да се постараем да се освободим от този начин на мислене и да мислим за Бога независимо от това какво виждаме пред себе си, и тогава окото ни ще изпълни душата ни със светлина.

11 юли 2021 г.

 Източник: уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия