Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Съгласно църковното предание светите първовърховни апостоли Петър и Павел са приели мъченическа смърт в един и същи ден — 29 юни около 67 г. след Рождество Христово. При все това виждаме разминаване в сведенията относно годината на смъртта на двамата апостоли и при самите църковни историци. Така например свети Димитрий Ростовски пише, че според някои източници екзекуцията на апостолите се е състояла в един и същи ден и в една и съща година, а според други източници — в един и същи ден, но апостол Павел е бил екзекутиран една година след апостол Петър. Също така в църковната история са се запазили сведения, че на 29 юни 258 г. в Рим се е състояло пренасянето на мощите на светите първовърховни апостоли.
И ние знаем от православната еортология, че тези празници са неразривно свързани с Деня на Светата Троица и с всички празници от Цветния Триод. Фундаментът на Църквата е Самият Бог — Светата Троица, Отец, Син и Дух Свети. А следващият камък в този фундамент са светите апостоли. Впрочем на 30 юни честваме Събора на 12-те апостоли.
За това, че апостолите са фундаментът на Православната църква, свидетелства Сам Господ Иисус Христос. Той казал на апостол Петър: „и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Мат. 16:18-19).
Следователно Църквата не може да съществува извън апостолската традиция. За това свидетелства и Символът на вярата. Неговият девети член гласи: „Вярвам (…) в една, света, съборна и апостолска Църква“. Това означава, че Църквата е апостолска. И не може да не бъде апостолска. Обективен израз на приемствеността на апостолската традиция е законността на свещеническата хиротония в Църквата. Ако „генеалогията“ на една дяконска, свещеническа или епископска хиротония не води началото си от светите апостоли, това означава, че този човек не може да бъде дякон, свещеник или епископ.
И това не е човешка измислица, както се опитват да ни внушат „модните“ съвременни религиоведи. Съвсем не. Това е Божие установление. Това са двери в небето, в царството небесно. И ние сме длъжни да се подчиняваме на това установление, за да няма никакво препятствие пред нашето спасение.
Какво още бихте могли да кажем за светите първовърховни апостоли Петър и Павел?
Нека с Божията помощ обърнем внимание на техните имена.
Гръцкото име „Петър“ означава „камък“. Следователно и ние вътре в себе си трябва да имаме камък. Зданието на сърцето ни трябва да бъде построено върху камък. Какъв е този камък?
Свети Кирил Александрийски отговаря много точно на този въпрос: „Нужно е да запишем Божествената заповед в ума и сърцето си; ползата от това ясно показва божественият Давид, имайки предвид всеки праведник: „Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят” (Пс. 36:31). Защото мисля, че е пределно ясно, че в чийто ум пребивава Божественият закон, той несъмнено ще бъде утвърден във вярата и непоколебим в добродетелта”.
Нека обърнем внимание и на името „Павел“, на латински то се превежда като „малък“. Т.е. Савел, помнейки своите минали прегрешения против християните, по този начин смирил себе си пред останалите апостоли. Така и ние трябва да се смиряваме, смятайки себе си за малки, дребни, а не за големи.
Ето житейският девиз, който са ни оставили светите апостоли Петър и Павел: имай в себе си камъка на живота — Божиите заповеди, живей според тях, гради живота си върху тях и считай себе си за малък, а Бога — за велик.
И бъди „апостол“ за своето време, за своето семейство. Сей словото Господне преди всичко в себе си, а след това и в света. Живей с Бога и с изпълнението на Неговата воля.
