Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Изповядвай греха си ясно, без заобикалки. Смирявай се в тайнството Изповед, в противен случай няма смисъл да отиваш при духовника. Да отидеш на изповед и да правиш какво? Да се оправдаеш? Да ти каже духовникът колко си онеправдан от живота? Колко теглиш от другите ти, горкият?
Върви при духовника си със съзнание за паденията си. Пристъпи смело и мъжествено. Господ такова покаяние благославя. Без мънкане, без оправдания. Нужно е обаче решение да промениш живота си.
Много хора ще дойдат да се изповядат (особено с наближаването на Пасха), но не защото са решили да се покаят, не защото са взели решение да променят живота си, не защото желаят да се очистят от греховете си, а защото искат да… се причастят. Само че аз се изповядвам, не за да се причастя, а за да се очистя от греховете си и ако духовникът ми сметне за необходимо да се причастя – за да ми помогне като лекарство Св. причастие за моето духовно изцеление – ще ми го каже. Той обаче може и да не ме допусне да се причастя. Изповядвам се, не за да се причастя, а за да ми се простят греховете. Трябва да разберем това. Идват хора да се изповядат и след като кажат името си, веднага ми казват: „Отче, дойдох, защото искам да се причастя на Пасха…“. Малцина ще кажат: „Дойдох да поискам прошка от Бога, дойдох защото съгреших, дойдох, защото искам да се очистя от греховете си, които са тези и тези…“.
Грешка е да подхождаме към тайнството Изповед просто като към „принудителна подготвителна процедура“, за да се причастим. Естествено, и преди Св. причастие е нужна изповед и благословението на духовника ни, но Изповедта е отделно тайнство от Св. литургия. Затова и участието ни в тайнството Изповед трябва да става по причините, поради които то съществува. И тази причина е опрощаването на греховете ни, очистването от тях, решението ни да променим живота си, а не за кратко само начина си на съществуване, а след това отново същите, че и по-лоши неща…
Ходи да се изповядаш, за да оставиш миналото зад себе си и да се вгледаш в бъдещето си заедно с Христос, следвайки учението на Църквата, оставяйки в края своите възгледи за вярата и личното ти разбиране по тези въпроси. Богоносещите отци са ни казали всичко. Ако искаш да научиш, седни и прочети светите отци и не тълкувай самичък нещата така, както ти е удобно.
Без да сме готови да се смирим, винаги ще подхождаме към духовния живот като към живот с обичаи и традиции. Затова отсега ще ти кажа: не ходи да се причастяваш през Страстната седмица, само защото „онези дни са свети“, понеже емоционално си се разчувствал или си дал „обет“ да се причастяваш на Велики четвъртък или на Велика събота. Играеш си с огън, който ще те изгори!
„Свети дни“ не са просто дните от Великата седмица. Свят ден е денят, в който всеки един от нас разбере, че Бог го обича и иска да го спаси, но е нужно и неговото смирение, покаяние, както и покайни дела, тоест не само да избягва греха, а и да развива добродетелта, без да се интересува какво правят другите. Това е светият ден: денят, в който видим нашето състояние, в което сме, и поискаме съзнателно, свободно, отговорно с помощта на Църквата (чрез тайнството Изповед) да поставим ново начало в живота си…
