Свети великомъченик Димитрий Солунски

4237 0

Редакция на портала „Православие и мир”
Превод: Татяна Филева

Когато момчето поотраснало, родителите повикали свещеник, тайно го кръстили в домашния храм и постоянно го наставлявали във вярата.

Баща му, римски проконсул, умрял, когато Димитрий достигнал пълнолетие. Император Максимиан Галерий, който стъпил на престола през 305 г., назначил Димитрий на мястото на баща му за управител и военачалник на Солунска област. Главното задължение на Димитрий било да защитава своята област от външни врагове, но императорът поискал от него и да убива християните. Вместо това Димитрий започнал да изкоренява езическите обичаи и да обръща езичниците в Христовата вяра.

Разбира се, на императора било донесено, че проконсулът Димитрий е християнин. Връщайки се от поход срещу сарматите (племена, населяващи степите край Черноморието), Максимиан отседнал в Солун. Готвейки се за смъртта, Димитрий раздал цялото си имущество на бедните, а сам се отдал на молитва и пост. Императорът затворил проконсула в тъмница.

Свети Димитрий седял в тъмницата като в светъл чертог, хвалейки и прославяйки Бога. Дяволът, искайки да уплаши светията, се превърнал в скорпион и се опитал да го ужили в крака. Като се осенил с кръстното знамение, светията без страх стъпкал нападащия го. Той се удостоил и с посещение на Ангел Божи, който му донесъл мир и го ободрил преди страданията.

По това време нечестивият Максимиан, заедно с жителите на Солун, се развличал с гладиаторски борби в цирка. Издирвали християните и ги влачели на арената. Известният сред гладиаторите горд и надменен Лий с лекота побеждавал кротките християни в сражението и, при ликуването на озверялата тълпа, ги хвърлял на копията на воините.

Юношата Нестор, който бил християнин, посетил Димитрий в тъмницата и изпросил от него благословение за единоборство с Лий. Укрепяван от Бога, Нестор победил гордия гладиатор и го хвърлил върху копията на воините. Гибелта на Лий силно опечалила Максимиан, и той начаса заповядал да накажат със смърт блажения Нестор. Но това наказание не утешило злочестивия, а когато той узнал, че свети Нестор е поразил злодея Лий по съвет и благословение на свети Димитрий, се ядосал още по-силно и се разгорял от желание да отмъсти за гибелта на любимия борец.

В ранното утро на 26 октомври 306 г. в тъмницата влезли воини. Те заварили светията да стои на молитва и начаса го пронизали с копие. Така Христовият изповедник, свети Димитрий, преминал в светлите вечни обители. Тялото на великомъченик Димитрий било хвърлено на зверовете, но солуняните тайно го предали на земята.

Слугата на Димитрий, Луп, взел кървавата риза и пръстена на мъченика и започнал да изцелява болните с тях. Когато слухът за това стигнал до Максимиан, императорът заповядал да отсекат и неговата глава.

При управлението на император Константин Велики (324-337) над гроба на великомъченик Димитрий бил издигнат храм, в който ставали множество чудеса и изцеления. А сто години по-късно един илирийски велможа на име Леонтий, като получил в този храм изцеление от тежка, нелечима болест, в знак на благодарност пожелал да построи нов, величествен храм. При разрушаването на стария храм били намерени нетленни мощи. От тях изтичало благовонно миро, така че целият град се изпълнил с благоухание. От докосването до мощите и помазването със свето миро ставали чудеса и изцеления. Много по-късно, през ХІV век, Димитрий Хрисолог ще напише: мирото „по своето свойство не е вода, но е по-гъсто от нея и не прилича на нито едно от известните ни вещества… То е по-удивително от всички благовония, не само изкуствените, но и естествено създадените от Бога”. По тази причина великомъченик Димитрий бил наречен Мироточиви.

Когато Леонтий се отправил към родината си, той взел със себе си плащаницата, обагрена с кръвта на светия, с помощта на която чудесно преминал през изпречилата се на пътя му буйна, пълноводна река. Като се върнал в Илирия, Леонтий и там построил храм в името на свети великомъченик Димитрий, където също ставали чудеса: управителят на Илирия получил изцеление от гнойните струпеи, които покривали тялото му, множество бесновати и недъгави получили трайно изцеление.

При управлението на император Маврикий аварите, живеещи на Дон, обсадили град Солун. Свети Димитрий се явил на градската стена, поразил с копие първия от враговете, който се изкачил на стената, и го хвърлил от стената. Падайки, той повлякъл след себе си другите, които настъпвали след него, и 100-хилядната войска, обсаждаща града, ужасена се обърнала в бягство. Но след известно време врагът се съвзел и отново обсадил града.

През това време един благочестив жител на Солун на име Илюстрий горещо се молел в храма на свети великомъченик Димитрий са избавянето на града от враговете. И изведнъж видял два ангела, които влезли в храма и се отправили към гроба на светията. На излезлия им насреща великомъченик ангелите съобщили Божията заповед да оставят града, защото на Бога било угодно да предаде Солун в ръцете на врага. Свети Димитрий смирено отговорил, че няма да напусне родния град, умолявайки Божието милосърдие да пощади градските жители, след което се върнал в своята гробница.

На сутринта Илюстрий разказал за видението на своите съграждани, с което много ги ободрил и зарадвал. На седмия ден от обсадата враговете без никаква видима причина се обърнали в бягство, събирайки своите палатки и оръдия.

Но в резултат на обсадата били унищожени всички запаси от хляб и в града започнал глад. Светията няколко пъти се явявал на кораби, плаващи по море, обхождал пристанища и острови, заповядвайки навсякъде на корабите с пшеница да плават към Солун. Така градът бил спасен от глад.

Когато благочестивият цар Юстиниан построил в Константинопол нов, великолепен храм в чест на София, Премъдрост Божия, на мястото на изгорелия стар храм, той изпратил в Солун благочестиви мъже, за да донесат оттам част от мощите на великомъченик Димитрий. Когато пратениците се приближили към ковчега, от него се откъснал огнен стълб и от огъня се чул страшен глас, който строго им забранявал да се докосват до мощите.

Веднъж един юноша на име Онисифор, който изпълнявал послушания в солунския храм, по внушение на дявола намислил да краде свещите, които палели при раката с мощите, и отново да ги продава, присвоявайки за себе си спечелените пари. Свети Димитрий се явил насън на Онисифор и много снизходително го изобличил. Това направило впечатление на юношата, но не за дълго. Скоро той пак се върнал към предишното си занимание. И ето, когато той за пореден път протегнал ръка към свещите, от гроба се разнесъл страшен, гръмък глас: „Пак ли правиш това?!” Юношата паднал на земята и лежал, докато не го вдигнали, след което разказал на присъстващите за своята греховна страст и за изобличенията на свети Димитрий и се покаял.

Житието на свети Димитрий разказва още, че той освобождавал пленените от игото на неверните и им помагал да стигнат до Солун. Така две прекрасни девици, като попаднали в плен и получили заповед от другоземен княз да избродират образа на свети Димитрий (князът-езичник много бил слушал за чудесата на светията и искал да се поклони на неговото изображение като на идол). Когато уморените девици заспали над работата, те по чудесен начин били пренесени заедно с избродираната от тях икона в солунския храм, където точно тогава се извършвало бдение в чест на празника на свети Димитрий.
Девиците се събудили и прославили Бога, а иконата била поставена над олтара.

Свети великомъченик Димитрий извършил много чудеса и в нашето Отечество. Според Божието предсказание неговото име в ранните руски летописи се споменавало преди имената на други светии: преподобният Нестор летописец разказва, че гърците, победени от великия княз Олег при Константинопол през 907 г., приписвали своето поражение не на храбростта на славяните, а на застъпничеството на техния покровител свети Димитрий за тях.

За особеното почитане на свети Димитрий сред славяните свидетелства един известен факт: първото съчинение на светите равноапостолни Кирил и Методий след създаването на славянската азбука бил канонът на свети Димитрий Солунски.

Този канон се смята за начало на великата славянска литература.

Сърбите и българите от най-древни времена почитат великомъченик Димитрий като покровител на славяните, наричат го „родолюбец” на славянските народи, свързвайки това със славянския произход на светията, а в старинните руски сказания свети Димитрий е представен като руснак по произход.

Църковното почитане на свети великомъченик Димитрий в Руската Църква започнало веднага след Кръщението на Русия. Руснаците от древност се стремели да придобият поне малки частици от мощите, одеждите, мирото или дори и пръст от гроба на свети Димитрий. Затова във всички древни руски манастири и храмове сред частиците от мощи на различни светии почти задължително има частица от мощите или миро от свети великомъченик Димитрий.

В началото на 70-те години на ХІ век бил основан Димитриевският манастир в Киев, известен впоследствие като Михайлов-Златовърх манастир. През ХІІ век бил издигнат Димитриевският катедрален храм във Владимир, който и досега представлява украшение на този древен град. През 80-те години на ХІІІ столетие светият благоверен княз Даниил Московски построил храм в чест на свети великомъченик Димитрий, който станал първият каменен храм на Московския Кремъл. По-късно, през 1326 г., при княз Йоан Калита, той бил разрушен, а на негово място бил построена Успенската катедрала с олтар на Димитрий Солунски.

През 1197 г. била пренесена от Солун във Владимир от великия княз Всеволод Юриевич иконата на свети великомъченик Димитрий, нарисувана на дъската на ковчега на светията, и това събитие било вписано като празник в древния месецослов. Тази чудотворна икона отначало се намирала в Киев, след това във Владимир, а в навечерието на Куликовската битка през 1380 г. била тържествено пренесена в Москва като велика светиня от светия благоверен княз Димитрий Донски и поставена в Успенската катедрала в Московския Кремъл. Едно от най-ценните изображения на свети Димитрий представлява фреската на стълба на Успенската катедрала във Владимир, нарисувана от преподобния Андрей Рубльов.

В древна Русия денят на свети великомъченик Димитрий бил в числото на големите празници; службата обикновено извършвал самият Патриарх в присъствието на Императора. Паметта на свети Димитрий Солунски от древни времена в Русия се свързвала с воинския подвиг, патриотизма и защитата на Отечеството. На иконите светията се изобразява във воински доспехи, с копие и меч в ръце. На свитъка изписвали молитвата, с която свети Димитрий се обръщал към Бога във видението на Илюстрий (вж. по-горе): „Господи, не погубвай града и хората. Ако спасиш града и хората – с тях ще бъда спасен и аз, ако ги погубиш – с тях ще погина и аз”.
(…)
На нашия Бог, дивен в Своите светии, да бъде слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Молитви към свети великомъченик Димитрий Солунски

Молитва първа

Свети и славни великомъчениче Христов Димитрие, бърз помощниче и усърден застъпниче за тези, които с вяра прибягват към тебе! Като предстоиш с дръзновение пред Небесния Цар, изпроси от Него прошка на нашите съгрешения и избавление от всепогубващи бедствия, земетръс, потоп, огън и меч, и от вечно наказание. Моли Неговата благост да помилва този град, тази обител (или: този храм) и всяка християнска страна. Ходатайствай от Царя на царете победа над враговете; мир, тишина, твърдост във вярата и преуспяване в благочестието на цялата православна страна; а на нас, които почитаме твоята честна памет, изпроси благодатно укрепяване за добри дела, та като вършим благоугодното на нашия Владика, Христос Бог, по твоите молитви да се удостоим да наследим Небесното Царство за Негова вечна прослава с Отца и Светия Дух. Амин.

Молитва втора

Свети великомъчениче Христов Димитрие! Като предстоиш с дръзновение пред Небесния Цар, изпроси от Него прошка на нашите съгрешения и да се избавим, окаяните (имената) от всепогубващи бедствия, огън и вечно наказание. Моли Неговата благост да помилва тази енория (или: този дом) и нашия храм. Изпроси ни благодатно укрепване за добри дела, та като вършим благоугодното на нашия Владика, Христос Бог, тук, да се удостоим по Твоите молитви да наследим Небесното Царство и там да Го прославяме, заедно с Отца и Светия Дух, във вечни векове. Амин.