Автор: свещ. Августин Соколовски
Източник: www.jesus-portal.ru
Превод: Пламена Вълчева
Св. Игнатий е представител на апостолските мъже, т.е. той спадал към следапостолското поколение, и бил третият епископ на Антиохия след светите апостоли Петър и Еводий.
Той останал начело на тази апостолска църква до момента, в който бил заловен от римските власти и осъден на смърт чрез разкъсване от лъвовете в Рим. Това се случило при управлението на император Траян (96-117) през 107 г.
Св. Игнатий извървял под конвой пътищата на империята до лобното си място в Колизеума. Сведения за св. Игнатий и за неговия кръстен път съобщава в своята „Църковна история” Евсевий Кесарийски. За св. Игнатий писали Йероним и Теодорит. А св. Йоан Златоуст му посветил похвално слово. Мъченическата кончина на св. Игнатий била на 20 декември.
Предсмъртното странстване на св. Игнатий продължило дълго. По пътя към Рим той спирал, охраняван от стражата, в малоазийски и гръцки градове, където написал посланията си до Църквите. Тези седем послания са предназначени за общините, чиито пратеници идвали да го посрещнат. Текстът красноречиво свидетелства за личното му познанство с тези хора и за постоянното му общение с тях. Ефес, Магнезия, Смирна, Трал, Филаделфия и Рим. От тези Църкви в наши дни се е запазила само Римската.
Както всеки раннохристиянски автор, св. Игнатий Антиохийски трудно може да бъде разбран. Това е свързано както с отдалечеността на неговото време, така и с настъпилите колосални промени. Светът стремително се променял, старото се рушало, историята приела Христос, а Църквата станала всемирна. Простите дотогава неща станали сложни, очевидните дотогава неща станали неразбираеми. Така от текста на посланията на св. Игнатий става ясно, че постоянното отслужване на Евхаристията и причастяването са били нещо насъщно за неговите събеседници. Само три века по-късно друг антиохийски проповедник, св. Йоан Златоуст, ще упрекне в проповедите си своето паство за отказа му от причастие.
Друг нелесен за разбиране от тълкувателите факт е наличието на множество извадки в посланията от новозаветните текстове. Много често те вървят успоредно на познатите ни текстове, но почти никога не съвпадат с оригинала. Дълго време това будело недоумение у древните и новите автори. Те си задавали въпроса защо епископът на Антиохия не цитира Евангелието дословно. Този факт е намерил своето обяснение едва наскоро. В продължение на много векове се разпространявало убеждението, че новозаветните писания са възникнали почти веднага след Христовото Възнесение. Смятало се също така, например, че Евангелията са изключително дело на отделни автори. Сега с всеки изминат ден става все по-очевидно, че новозаветните писания са възникнали постепенно. Те са плод на многогодишния труд на апостолските общини — на Църквите около евангелистите. В тях, по вдъхновение на Божия Дух, всяка дума била добре обмислена. Ето защо Писанията са исторически, те носят в себе си Изреченото от Бога, т.е. те са боговдъхновени. За разлика от апокрифите, тяхната поява не е случайна. По времето на св. Игнатий голяма част от новозаветните текстове все още не съществували. Общините съхранявали съдържанието на благовестието по памет. В този смисъл буди удивление фактът до каква степен самият св. Игнатий бил въплъщение на живото Писание и Предание. Удивително е също и това колко развит още тогава бил животът на Църквата и нейното богословие. Удивителен е обемът на устната информация, способността за предаването ѝ и дълбочината на богословските познания, характерни за общините по онова време.
Преданието нарича св. Игнатий „Богоносец”. На въпроса за произхода на това название няма еднозначен отговор. Съществува древно предание, според което св. Игнатий е онова дете, което Христос благословил, вземайки го на ръце — оттук и името „Богоносец“. „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 18:3).
Според друго предание неумолимите войници, които придружавали епископа и които самият той нарекъл „зли леопарди“, често го чували да казва, че Христос е отпечатан в сърцето му. След гибелта му сърцето му, което останало непокътнато, било разрязано от палачите. На всяка негова вътрешна половина било изписано името на Христос. „По пътя от Сирия за Рим, по суша и море, денем и нощем, аз вече се боря със зверове, понеже съм свързан с десет леопарда, тоест с отряд воини, които от оказваните им благодеяния стават още по-зли“ (Рим., 5).
Името „Игнатий“ е латинско по произход (от ignis) и означава „огнен“. Възможно е „Богоносец“, на гръцки „Теофор“, да е второто лично гръцко име на светеца.
Игнатий Богоносец. Съществуват различни обяснения за името — две от тях се коренят в Преданието, а едно — в културата и филологията. А последното, четвъртото произтича непосредствено от текста на посланията на апостолския приемник.
Св. Игнатий е задълбочен богослов, за чиято мисловност е свойствена забележителна, основана на христологичната тайна антропология. В своите послания светецът постоянно пише за изключителната роля на Кръщението и Евхаристията. Св. Игнатий говори за събитието на въплъщението на Господ Иисус Христос. Във въплътилия се Бог и във вярата в Него достигат своя връх цялата човешка история и цялата библейска религиозност. Не християнството е повярвало в Библията, а библейският народ е повярвал в Христос. Него са указвали, от Него са се вдъхновявали и са се учели всички старозаветни пророци.
Абсолютно основополагаща за свещеномъченика е разликата между кръстени и некръстени, между тези, които са приобщени към животворящите Тяло и Кръв, и онези, които, бидейки некръстени, не участват в живота на Христовото Тяло. Св. Игнатий вижда в словесните овци, обгрижвани от него, истински носители на Христовия Дух, носители на Неговото животворящо Тяло и святост. Именно затова той ги нарича „живи храмове“, в които обитава Бог.
Оказва се, че преди да остане в паметта на Църквата с названието „Богоносец“, св. Игнатий нарича богоносци най-близките до себе си, обичните нему християни. „Богоносци“ са очите, с които той гледал паството си, устата, с които ги назовавал, ръцете, с които ги благославял. За св. Игнатий християните са преди всичко богоносци. Самите богоносци, т.е. всички ние, трябва взаимно да се именуваме и поздравяваме по този начин. Вероятно това е най-важният завет, който светият епископ, пострадал за Христос в римския Колизеум, е оставил на Църквата. Както самият той пише: „Вие всички сте спътници, богоносци и храмоносци, христоносци, светоносци, във всяко едно отношение украсени със заповедите на Иисус Христос! И аз се радвам, понеже не обичате нищо присъщо на човешкия живот, а единствено Бога“ (Ефес., 9).
