СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ — ВСЕЛЕНСКИ АРХИЕРЕЙ НА ЦЪРКВАТА

316 0

Автор: св.свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес почитаме паметта на вселенския и всемирен архиерей, Божия угодник светителя Николай.

Всеки архиерей и епископ има свое паство, което е ограничено в рамките на един или друг град и в рамките на земния живот.

Има архиереи, които продължават да ръководят своите паства дори и след като преминат в горния свят. Ние познаваме такива архиереи: почитаме паметта на Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст; почитаме също и нашите московски светители и всерусийски чудотворци Петър, Алексий, Иона, Филип и Ермоген, които и след смъртта си влизат в общение с нас и продължават да ни ръководят.

Ала има един архиерей, чието паство не е ограничено в определено място, в определено време, в определен народ. Този пастир, този архиерей на архиереите — Мирликийският пастир, който живял в малък, незабележим град и сякаш нищо не придобил през своя живот, вървял по скромния път, по който вървели мнозина. Неговото житие обаче не се ограничава само до земния живот, то продължава и ще продължава до края на времената, докато има на земята хора, които се нуждаят от неговата помощ.

Този вселенски пастир, при все че нямал величието и славата на вселенските учители и светители, за които споменах, проявил християнските добродетели, които „Истината на нещата“ му явила, които Господ му явил, и тези добродетели — правило на вярата и образец на кротостта и духовната бедност — светели в него по-ярко, отколкото във всеки друг човек.

Светата Църква го приравнява на апостолите и пророците, наричайки го „равностоящ на апостолите и пророци“. Тя го почита толкова много, че му посвещава един ден от седмицата, което не е правила за никого, дори за архиереите, смятани за вселенски учители.

Всеки от архиереите, за които споменах, притежава нещо, което изразява душата му, което го прави християнин, което представлява смисълът на живота му, и след което следват други второстепенни неща.
Великите вселенски учители — Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, явили в живота си онова, което явил и свети Николай, защото те били велики. Без духовна бедност всеки, който и да е той и каквато и чест да му се отдава тук, на земята, няма да притежава онова, което го отличава от света и го прави християнин.

Ние, които преживяваме голям църковен смут и тези, които плуват в мътните вълни на това море, носейки калта, която вълнението е повдигнало от дъното, трябва преди всичко да си зададем въпроса — с кого и как ще вървим, на кого ще се облегнем и кое ни дава основание да вървим по един или по друг път. Светите отци и свети Николай казват, че всяка дума, макар и християнска, няма да е действена, ако не се превърне в дело от този, който я произнася. Нашият велик учител авва Пимен казва, че трябва да приучваме сърцето си да съблюдава онова, на което поучава езикът.

Така и в наши дни, когато виждаме, че мнозина се отричат … точно онези, които не само са учили другите, но и са приучвали сърцата си да съблюдават онова, на което поучава устата, които са били не само стълб, показващ пътя, но сами са вървели по него, водейки останалите, пред нас възниква въпросът — какво е за нас свети Николай и как почитаме неговата свята памет? Ако той е небесният архиерей, към когото се обръщаме при всяка своя нужда, който ни чува, когато пристъпваме към него и го молим да ни насочва по пътя, то той ще бъде и наш кормчия.

Сега мнозина изричат в гордостта си просто красиви думи, докато други с живота си показват какво означава да си християнин и да следваш Христос. Ще следваме ли пътя, към който ни зоват светите отци? Пътят е труден. Пътят не е лесен. Ние сме научили устата си да бръщолеви и в най-добрия случай да проповядва, но не сме научили сърцето си да изпълнява Христовите заповеди.

И ето, когато се намираме сред такъв смут и същевременно стоим пред великия вселенски архиерей, душата ни е привлечена от него, тя иска той да я вземе под свое ръководство и да ни поведе по пътя, по който сам е вървял след Христос.

Настана лукаво време. Знаете, че трябва да дойдат вълци в овча кожа, наемници, а не пастири, които на Страшния съд ще кажат на Господа: „Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?“ и Той ще им отговори: „Не ви познавам“.

Ще можем ли ние, които все още не сме приучили сърцата си да пазят Божиите заповеди, да разберем към какво ни призовават различните водачи? Ние трябва да следваме светоотеческия път, Христовия път.
Ние знаем пътя на онези, които отхвърлят светите отци: техният път е пътят на гордостта. Знаем, че пътят на гордостта, пътят на отхвърлянето на Бога, започва с отхвърлянето на хората — с отхвърлянето на Църквата и на светите отци.

И днешните водачи, които трябва да следват светите отци и свети Николай, в своята греховност тръгнаха по този път. Следващата стъпка е отхвърлянето на Божията помощ, както говори великият учител авва Доротей, разказвайки за един брат, който в началото казвал: „Какво значение има този и онзи светец — тези са истинските светии“, след това започнал да унижава и онези, които допреди малко признавал, а накрая се възгордял и против Бога и започнал и Него да отхвърля.

Знаем накъде отиват хората, които са започнали този църковен смут.

Ние честваме свети Николай, събрали сме се да почетем неговата свята памет и трябва да решим кое ни е най-скъпо в християнството, защо ходим на църква и защо Христос е дошъл.

Ако осъзнаем, че трябва да приучваме сърцата си да пазят Божиите заповеди, тогава душата ни ще бъде привлечена от такива кормчии, които не само са призовавали хората и са ги ръководели, но и сами са вървели по този път.

И ето, вселенският учител свети Николай ни призовава в Небесната Църква, призовава ни да вървим по пътя на смирението. Трябва от все сърце да го молим да ни ръководи в днешния труден живот. „Яко же солнце незаходимое возсия светозарными лучами, разгоняя тьму искушений же и бед от вопиющих ти верно: спасай нас, яко предстатель наш, великий Николае“ — пее Църквата и всички ние сме се събрали в храма не за да си спомним за живелия някога свети Николай, а за да го помолим да ни насочва по правилния път.

Време е да спрем да говорим, братя и сестри, време е да се погрижим за душите си. Уморихме се и да говорим, и да слушаме, нека пристъпим към действие, нека най-накрая се смирим. И ако тогава се обърнем към свети Николай, той ще ни чуе и ще ни помогне да следваме светоотеческия път. И тогава ще бъдем радостни — радостни не защото проповядваме Христос, а защото Го следваме.

Нека го помолим да изпроси за нас от Бога време за покаяние, за да почувстваме греховете си и да заплачем за тях. Трябва ние самите да вървим, да следваме Христос, а не да бъдем крайпътни камъни, според думите на свети Тихон Задонски; тогава и след нас ще вървят.

Светителю отче Николае, наставлявай нас, недостойните, грешните и заблудените, които почитаме твоето свято име и се молим на теб, светия небесен кормчия!