СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ — НАШИЯТ ХОДАТАЙ ПРЕД БОГА

965 0

Автор: архим. Емилиан Симонопетритски
Източник: „Слова и наставления. Печать истинная. Жизнь в Духе”

С живота и чудесата си свети Николай възвестява силата, милостта и многообразната премъдрост на Бога. Почитан по целия свят, светецът се явява навсякъде — и в земните вихри, и в морските бури — и хората веднага го познават. Обликът му е еднакво известен както сред православните, така и сред инославните. В зной и мраз, в страшна и безпрогледна нощ свети Николай върши своето свято дело:  показва на света невидимото и действено Божие присъствие, разкриващо се пред очите ни като радостно и тайнствено събитие.

Празнуваме паметта на светеца и се покланяме на неговите честни мощи, просъществували до наши дни благодарение на пренасянето им в друга страна. Макар да скърбим, че мощите са пренесени на запад, ние знаем, че по този начин те са били спасени. Неверниците биха могли да ги унищожат, изхвърлят или изгорят, за което се разказва в синаксара, или да направят с тях нещо друго. Ето какъв дивен светец ни е събрал от всички краища на света около себе си и около Христос!

Вчера беседвахме за разпространението на православието от изток на запад в наши дни. Векове по-рано това направил свети Николай. През земния си живот той пасъл духовното си стадо на изток, пасе го и днес със своите свети молитви. По негово благословение мястото на упокоението му било преместено от град Мира в областта Ликия в град Бари. Там и досега почиват неговите свети, честни и мироточиви мощи. Неволно си спомняме Господните слова: „В дома на Отца ми има много жилища” (Иоан. 14:2). Господ не казва „в Царството Божие”, а „в дома на Отца Ми”. В един дом има множество обители. Земята и Небето съставляват единната и свята Църква. Изтокът и Западът се съединяват в Тялото Христово, дарувано от безначалния Отец на Неговия събезначален Син. Бог го дарува и на нас, за да съучастваме в живота на Неговото Тяло. Господ приел човешката ни плът, а ние — Неговата пълнота. И тъй, всички ние сме един дом. Изтокът и Западът са земните обители, а на небесата са разположени други, дивни по своята същност обители.

Светите мощи на нашия възлюбен Мирликийски чудотворец са ярко свидетелство за нас. Ние знаем защо ги почитаме и защо ни обхваща вълнение, когато им се покланяме. Мощите са мястото на упокоение на  светеца. Същевременно те са жилище на Светия Дух, Който не напуска осветеното тяло, макар и душата отдавна да се е отделила от него. Душата е отишла в лоното на Небесния Отец, но вселилият се в тялото Дух Свети пребивава там неотлъчно, неразделно и неотделимо, без да става тъждествен с него. И тъй, мощите — това е самият светец, носещ благодатта на Светия Дух. Чрез своя служител Бог се обръща към нас и го поставя в сърцето ни, а светецът ни говори чрез Бога и Го прави толкова близък до нас, колкото са сега честните му мощи, които почитаме с радостно целувание през тази нощ.

За това размишлявах през нощта, спомняйки си думите на псалмопевеца: „Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот”(Пс. 41:9). През деня Господ ни изпълва с благата Си, за да видим явните знаци на Неговото присъствие, а през нощта ни открива тайнствения образ на Своето Божество — Своята слава, святост, богословското единство на Своите три Лица. Такава дивна нощ преживяваме и сега — нощта на св. Николай край неговите свети мощи!

Какво скрито и тайнствено величие ни явява Бог — Своя живот и премъдрост (вж. Пс. 50:8)! Чрез светиите Бог ни открива в Светия Дух Своите дълбини особено нощем. Ето защо монасите толкова обичат тази част от денонощието, очакват я, за да бодърстват и да се молят.

През своя земен живот свети Николай непрестанно извършвал чудеса. Чудеса източват изобилно и неговите свети мощи. Знаем, че мощите на светеца, пренесени в Бари, са земни и веществени, но в същото време те свидетелстват за Божието присъствие, действащо сред нас видимо и осезаемо. Така съприкосновението с мощите на светителя ни дарява плодовете на приобщаването с невидимия и непристъпен Бог, Който в този момент става близък и достъпен.

Всичко това ни откриват честните мощи на нашия по-голям събрат, свети Николай, който по благодат участва в Божиите свойства и ни прави причастни на тях. Той си отишъл от света, но не го напуснал, подобно на Божия Син, Който слязъл от лоното небесно заради човеците, но в същото време пребивавал там и със Своя небесен Отец. Светецът е наш първороден брат, наш родственик и пътеводител към небесата, където дръзновено ходатайства за нас пред Божията милост. Той разказва на Бога за нас, представя Му всеки един от нас. Затова общението със свети Николай в тази нощ е общение с Дивния в Своите светии.  Чрез светеца Бог ни изпраща Своята светлина, явява ни Своята истина, предоставя ни онова, което Сам притежава, не желаейки да ни лиши от нищо. Живеещият в Светия Дух познава Бога, защото Духът прониква в дълбините Божии (вж. 1Кор. 2:10). Съединил се с Духа, светецът има опит в общението с Изхождащия от недрата на Отца. Той също така има опит в общението със Сина, с Когото Светият Дух пребивава и чрез Когото ни се изпраща. Това е опитът, въплътен в богосътворените мощи. Те са причастни на Божиите дарове, а чрез тях ние биваме тайнствено въведени в Божествените дела. Опитът на общението с Духа, присъстващ в мощите, знанието на Сина за Отца — всичко това става наше богословско достояние. Общението със светеца чрез неговите мощи ни позволява да встъпим в общение със Светата Троица.

Колкото и да сме малки и незначителни, ние знаем, че нашите несъвършени личности, нашите непълноценни и грешни ипостаси сега стоят пред мощите, а чрез тях — и пред Самия Бог. Може да сме бедни и немощни, но в същото време сме и прекрасни заради това велико приобщаване. Какъв велик дар ни изпраща Господ, изпълвайки живота на монасите с дивно наслаждение! Да разберем това е възможно единствено, ако го вкусим, така както и смисълът на Тайствата не може да бъде разбран изцяло само чрез външно описание.

И тъй, братя, ние беседвахме с Бога, получихме знание за Него благодарение на св. Николай и неговите чудотворящи мощи. Самият той е Божи вестител. Нека и нас научи на това свято дело. Макар и да преживяваме скърби и утеснение, ние се причастяваме с Божеството. Първото изхожда от нашата воля и немощ, а  второто — от Божията воля и любов.

Духът Божи слиза върху нас и ни просвещава по безброй Божествени начини — днес това стана чрез честните и богоявени мощи на свети Николай, на които се поклонихме. Светият Дух отново възхожда към Отца и ни съединява подобно на огнен пламък с престолите и господствата, с ангелите и архангелите, със силите, херувимите и серафимите. Така ние придобиваме знанието на херувимите, силата на серафимите, предводителството на архангелите, бързината на ангелите, тържеството на престолите. Чрез светиите и чрез техните мощи, чрез стихиите и символите, чрез молитвите, чрез всичко Бог ни дарява Божествено познание. Как да не Му благодарим за този велик дар!

Моли се за нас, светителю отче Николае, да се сподобим и ние с Христовото ходатайство пред Бог Отец и да станем проводници на гласа, волята и желанието Господни, подражатели на Неговия мъченически подвиг, престоли на Неговата святост, вестители на Неговото слово и огледала, отразяващи Неговата слава!

Преводът е направен със съкращения.