Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
„А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен”.
Така започва днешното свето Евангелие. Често се питам доколко проумяваме светото Евангелие. И ако не го проумяваме, то ние пропускаме неща, които не можем дори да си представим. Нека набързо споменем три прости, на пръв поглед незабележими значения на откъса, който току-що прочетохме.
Първото значение. Христос може да ни даде Светия Дух така, както Той е бил даден на апостолите в деня Петдесетница — истинен, деен, действащ и жив в нас.
Второто значение. Ако вярваме в Него, от сърцето ни ще потекат реки от жива вода, което означава, че ние не просто ще приемем Светия Дух, но и че Той ще установи връзка между нас и Христос чрез вярата и ние самите ще станем извор на Светия Дух така, както Христос. От сърцето ни, от центъра на нашето същество ще бликнат реки от жива вода. Това не са мои думи, а думи на Евангелието.
Третото значение е свързано с една конкретна дума в откъса — думата „сърце”. Сърцето изпомпва кръв към всички части на тялото ни. Това се случва независимо дали го осъзнаваме, или не. Има органи, които можем да контролираме. Например мога да накарам мускулите ми да се свият и ставите ми да се раздвижат, за да вдигна чаша вода. От друга страна, не мога сам по себе си да повлияя на черния ми дроб да работи така, както аз искам, или на бъбреците ми да работят по-бързо. Какво имам предвид тук — когато стана извор на Светия Дух, като сърце в Тялото Христово, като сърце в Църквата, аз ще мога да се моля с власт за конкретни неща, но също така и да имам благословения и да преживявам с тялото си други неща просто защото съществувам. Сърцето е един от органите, които функционират без моето участие. Ако сърцето ми стане извор на жива вода, то няма да спре да изпомпва благодат в тялото на Църквата дотогава, докато аз живея в Христос. Единствената разлика е, че щом физическото ми сърце умре, кръвта в тялото ми ще спре да циркулира. С настъпването на смъртта ми обаче духовното ми сърце, центърът на моето същество няма да умре, а ще бъде безкрайно прославено в Бога. Реките от жива вода в мен ще се превърнат в бликащи океани и ще продължат изобилно да благославят вселената.
Това са три много прости неща, които научаваме от този кратък откъс от светото Евангелие. Това е обикновената духовната логика. Тези неща постигаме чрез вярата в Христос. Толкова е просто. И така, каква е ролята на вярата във всичко това? Вярата е това, което ни прилепя към нещо или някого. Да имам вяра в някого означава, че се намирам в единство с този човек, като изцяло вярвам в него, изцяло се съсредоточавам в него, изцяло го приемам, изцяло го подкрепям, изцяло съм погълнат от него, изцяло обичам него и това, което той представлява. Ето защо хората с радост могат да отдадат живота си на нещо или някого, когото обичат — на някаква идея или на своите близки. Вярата показва привързаност до степен на саможертва. В противен случай тя не би била достатъчно силна или би била фалшива.
Разликата между вярата в нещо тварно и вярата в нетварния Творец е в силата, която можем да приемем от това единство. Ако вярвам в един духовно слаб човек, в хора, идеи, правителства и т.н., моята вяра може да е благородна и удивителна, но няма да е чудотворна. Не мога да приема нетварна сила от нещо тварно. Но ако вярата ми е в единение с нетварния Източник на Сила, аз ставам вторичен източник на тази Сила. Осветително тяло, което не е свързано с електрическата мрежа, не свети. От друга страна, свързването с Главния източник на електричество ще освети всичко! Цялата стая!
Днешното свето Евангелие завършва с думите: „Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота”. Светлината на живота и живата вода — това е Светият Дух. Светлината ни помага да проумеем всичко около себе си. Светлината на живота ще отвори духовните ни очи, за да проумеем вечния живот, за да проумеем още повече себе си, а след това и всички, които са около нас и онова, от което те се нуждаят, за да се превърнат самите те в светли източници на Светия Дух. Христос ни казва, че когато вярваме в Него и Го следваме, ще станем не само извор на Светия Дух, но и извор на познание.
Проповед в гръцкия православен храм „Св. Георги”, Бризбейн, 4 юни 2023 г.
