Автор: архимандрит Рафаил (Карелин), Грузия
Превод: Татяна Филева
У всички народи по света, във всички многобройни живописни школи от античността до наши дни, можем да видим изображение на майка с дете на ръце. Несъмнено, едно от най-дълбоките и свети чувства, дадени на човека да преживее – това е майчината любов.
На тези картини жената държи младенеца така, сякаш държи прекрасно цвете и му се любува: главата й е леко наведена, тя гледа нежно и ласкаво лицето на детето, като че в този миг забравя целия свят. Струва ни се, че тя държи в ръцете си своето собствено сърце. Детето спокойно дреме, усмихвайки се на някого. То вижда нещо в съня си: може би, небесните Ангели? На майчините гърди то не се страхува от нищо, защото самата тя е като земен Ангел Пазител за него. Майката гледа на своето дете като на съкровище, което й е дадено. Вслушва се в неговото дихание, както в биенето на своето сърце. Тя е готова да отдаде живота си за него, за тази любов не са нужни думи, очите й сияят с тиха радост, тя е щастлива със своето дете, където и да се намира: в дворец или в бедна колиба. Дори най-жестоките хора се спират в размисъл пред такива изображения – може би, спомняйки си своето непомрачено от грехове детство и незаменимата с нищо майчина любов. На картините никога не сме виждали майката да гледа с омраза или студена злоба към своето дете. Може би, такова изображение би могло да намери своето място в картините на дяволската оргия на валпургиева нощ, където вещици носят своите новородени младенци към организатора на дяволския пир, който ги заколва и ги хвърля в котел за обща трапеза. Има ли изображение на жена, която отива да убие своето още неродено дете? Как четката на правдивия художник би изобразила очите й? Струва ни се, че в тези очи дори няма злоба и ненавист – тези отзвуци от вътрешната борба, там има само мъртва пустота без мисли и чувства. Такива очи са подобни на очите на стъклена кукла. Очите са прозорец на душата, а тук душата е празна. Впрочем, понякога на лицето на тези хора лежи печатът на някаква самоуверена наглост. С такава наглост безбожниците през 20-те години на ХХ век чупели и горели иконите и питали: къде е Бог, ако ГО има, защо мълчи? А сега нагло унищожават този велик дар, наречен човешки живот.
За какво мисли жената, решаваща да извърши детеубийство? Какво я вълнува? Може би само едно – това, което вълнува тези, които отиват на зъболекар: това, че ще й причинят болка. За това какви мъки, каква болка ще изпитва детето, тя не мисли. Никой няма да чуе вика на детето. Ако на жената й бяха показали заснето на лента нейното престъпление, ужаса, цинизма и безсрамието на нейния грях, ако тя с очите си беше видяла частите от тялото на детето си, които хвърлят в желязна кутия като отпадъци в кофа за смет, тя може би би решила да понесе изпитания, но да остави живо детето и сама да остане човек, а може би и не – кой знае.
В някои затвори има камери, в които умъртвяват наказаните със смърт. В нашите болници от времето на революцията се е появила такава камера на смъртта за деца. На тези, които разрешили абортите, не им стигала кръвта на възрастните, те имали нужда и от кръвта на младенците.
И още един щрих. Жените, отиващи да убият детето си, за да си придадат смелост, или по някаква друга причина, си слагат спирала на миглите и червило. Това също е символ. Според древните сказания, вампира можем да познаем по това, че устните му са оцветени с кръв. И тук жената пие кръвта на собственото си дете.
Този, който прави аборт, не може да бъде вярващ. Трябва да си внуши, че няма Бог, няма Страшен Съд, няма безсмъртна душа, тоест, да постави пълна упойка на съвестта си, за да не мъчи човека. За да извърши това престъпление, човек трябва да стане атеист, а после да се преструва на невинна овчица.
Християнството и детеубийството са несъвместими. Ако Господ казва: който е нахранил гладния, Мене е нахранил, който е подал милостиня на бедния, на Мене е подал; то на Страшния Съд Той ще каже: който е убивал деца, в тяхно лице е убивал Мене.
Затова, ако извършващият (извършващите) детеубийство казва, че вярва в Бога – това е лъжа. Вашият бог е сатаната, защото вие вършите неговите дела.
