СВЕТОСТТА И МЪЧЕНИЧЕСТВОТО В НАШИ ДНИ

450 0

Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)

Източник: johnsanidopoulos.com

Превод: Пламена Вълчева

Светостта, аскетичният живот, разсъдителността и мъченичеството са великите богатства на нашата Църква, които ни движат, привличат, преобразяват и спасяват от лъжовността и примамките на света във всяка епоха. За тези и за други аспекти на християнския църковен живот с Навпактския митрополит Йеротей (Влахос) разговаря журналистът Георгиос Теохарис в интервю от юли 2012 г.

Въпрос: Ваше Високопреосвещенство, мнозина се съмняват, че днес има светци. Какво бихте им казали?

Отговор: Разбира се, че има светци. Целта на Църквата е да освещава човека, в противен случай тя не би могла да съществува. Чрез тайнствата и аскетичния живот Църквата има за цел да излекува човечеството от неговите страсти и да го направи духовно здраво, тоест свято. Бог казва: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет” (1 Петр. 1:16). А в книга Откровение четем: „светият нека се още осветява” (Откр. 22:11). За съжаление, повечето християни днес възприемат Църквата като религиозна, етична или социална организация със светски или земни цели. И се борят да развиват в нея социална или етична дейност. Разбира се, Църквата участва в такава дейност, но тя е резултат и плод на единението на човека с Христос.

Следователно и днес има светци, които са живели и живеят в Църквата, като епископи, свещеници, монаси и миряни. Но най-големият проблем е, че в нас отсъства православно разбиране, за да ги проумеем, защото те имат вътрешен свят, скрит за мнозина, и повечето от нас нямат правилната нагласа, за да го възприемат.

Това, което е особено важно, е не дали днес съществуват светци, а как ние можем да станем светци. За всяка наука са характерни специфични методи и за да стане човек светец, той трябва да следва тези методи, които са очистване на сърцето, просветление на ума и обожение посредством тайнствата на Църквата. Ние срещаме това в „Добротолюбието” и творенията на съвременните отци. Светостта се проявява в покаянието, смирението и любов към Бога и човека.

Това е причината, поради която днес хората четат житията и словата на някои съвременни светци в агиографския смисъл на думата, в които виждаме как те са се подвизавали за своето спасение, например житията на отец Паисий, отец Порфирий, отец Софроний, отец Ефрем Катунакийски и на много други известни и неизвестни отци, които са вече покойници. Те са нашите пътеводители и образци, без с това да омаловажаваме и подкопаваме институцията на Църквата.

Въпрос: Мнозина търсят старец с особени дарования, който да ги напътства,  но в наши дни е трудно да се срещне такъв човек.

Отговор: Това е нещо естествено. Защото съвременните хора, както и хората от всяка епоха, търсят някой, който да им покаже пътя и начина на спасение, средството, което води до святост и вътрешна пълнота. Това не е метод, основан на логиката или етиката, а съчетание от тайнствата и аскетичния живот.

Хората търсят „живи организми”, а не обикновени учители и академични богослови. Точно както биологичният живот произлиза от живите, а не от мъртвите организми, защото никой мъртъв организъм не може да роди живот, същото се случва и в духовния живот. Човекът, който обича Христос с цялото си същество, тоест психосоматично, може да предаде тази любов и на другите. Всеки, който знае пътя към дадена цел, може да посочи пътя и на онези, които се стремят към нея.

Тук ще използвам възможността да кажа, че има три стълба на духовния живот съгласно тълкуванието на свети Николай Кавасила. Можем да ги видим при освещаването на един храм: светият олтар се освещава от епископа, който вгражда в него мощите на мъченици. По този начин оста на духовния живот е троична: епископ, олтар и светци, и те трябва да функционират правилно, за да съществува църковният дух. Епископ, който не е свързан с Божествената Евхаристия и не признава светците, или Божествена Евхаристия без епископ и светци, или любов към светците без участие в Божествената Евхаристия и единение с епископа, не изразяват православният църковен дух.

Великите старци са уважавали епископа и са насочвали онези, които желаят да се съединят с Христос, към Божествената Евхаристия, като са ги подготвяли да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови. Ето защо хората търсят такива благословени старци и слушат тяхното слово. В Патерика и аскетичната литература виждаме, че който жадува за Бога, тича при един „жив организъм” и задава въпроса: „Авва, кажи ми слово, за да се спася?”. Това „слово” на стареца има сила и енергия, то е слово на Бога и напътствие за живота, извиращо от Христос.

За съжаление, както сам казахте, в днешния век на осветскостяване и компромиси с вярата и живота, такива старци се срещат рядко — или защото са малко, или защото са скрити, или защото хората не могат и не искат да ги следват. Христос е казал следното: „защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори” (Мат. 7:8). Много пъти край нас има благословени хора, но ние не подозираме това. Ужасно е да си отидем от този свят, тоест да умрем, без да сме имали досег с Христовите приятели, които са близо до нас.

Въпрос: На много места по света днес виждаме, че православието е преследвано. Според Вас колко далеч ще стигнат нашите врагове?

Отговор: Абсолютно сте прав. Навсякъде, където съществува Православна църква, тя търпи изкушения и гонения. Това е неотменим закон. Виждаме това навсякъде, където има Православна църква — на север, на юг, на изток и на запад. Единствената разлика е в начина, по който тя е преследвана във всяка страна. Понякога той е очевиден и агресивен, напомнящ за древните времена на ранното християнство, а понякога — подмолен и по-опасен, като например секуларизацията, т.е. смесването със света.

Православната църква е Тяло Христово; тя е ярко слънце, което опалва и причинява болка на онези, чиито очи са увредени и с нарушено зрение. А там, където има слънце, има и сянка, а в сянката се крие мракът и множество кръвожадни зверове.

Когато хората мразят Христос, Истината, Православната църква, те имат вътрешни проблеми и могат да стигнат до непредсказуеми състояния, до лудост. Видях в интернет една ужасяваща сцена на обезглавяване на християнин от фанатичен мюсюлманин и бях потресен. Казах си, че така са били измъчвани и убивани апостолите и мъчениците, за което в Синаксара се казва например, че „са били усъвършенствани чрез меч”. И това е изпитание за нас, които обичаме да се забавляваме, които сме готови на компромиси и искаме да се развиваме. Следователно гоненията разкриват вътрешните язви на гонителите, както и величието на християните. Мярата за нашата любов към Христос е много голяма. Светостта и верността към евангелските заповеди не се придобиват чрез оскъдния критерий на етичните и социалните дела, мерилото за тях трябва да е много високо.

В крайна сметка днес Църквата трябва да подготви своите чеда и онези, които обичат Христос и Неговото спасение, за мъченичество, за да станат мъченици за Христос. Богословие, мисионерство и социална дейност без разбирането и перспективата на мъченичеството нямат особена стойност. Великите старци по време на турската окупация са били „треньори” на мъченици. Такива са и днешните велики старци.

Неотдавна се развълнувах, когато получих съобщение от един християнин в Египет, в което се казваше: „Помолете се на Бога да ни даде сила, мир и покой, за да можем да носим кръста си с дръзновение и твърда вяра и да се удостоим да станем светци и мъченици за името Христово.” Как да не обичаш такова отношение към мъченичеството!

Въпрос: Мнозина вярват, че Света гора е духовен оазис, който дава покой на хилядите хора, които я посещават.

Отговор: Света гора е действително благословено място, духовен оазис, обитаван от свети люде, които знаят как да обичат, как да помагат на ближните, как да страдат, как да се жертват за другите и как да дават отмора на уморените.

Нека не прозвучи парадоксално, но Света гора е място на борба, място на нестихващи битки. Имам предвид, разбира се, духовната битка срещу злите духове. Апостол Павел пише: „защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12).

Отците на Света гора придобиват опит в тази борба, поради което могат да преподават методите на духовната бран на онези, които желаят да я усвоят. Когато някой се бори срещу дявола, греха и смъртта, той е в състояние да вкуси плодовете на божественото домостроителство — Въплъщението на Христос, и да придобие духовна свобода и вътрешна пълнота.

Още през студентските си години често посещавах Света гора, запознах се с преподобни монаси, вкусих благословения им хляб, чух свещените им слова, почувствах любовта им и скрития им живот, разбрах какъв е обновеният човек в Христос, участвах в бденията на манастирите, скитовете и постниците, вървях по чудните пътеки, радвах се на девствената чистота на природата и изобщо живеех в свят на любов, чистота, нежност и благородство.

На Света гора познах истината, че автентичните монаси са напоени с пророчески, апостолски и мъченически дух, те „живеят Евангелието”, те са съвременните пророци, апостоли и мъченици на Църквата. Много пъти съм призовавал техните молитви и застъпничество.

Света гора, въпреки грешките, допускани от някои отделни монаси, е тайнствено място, озарено от молитвата, тя е духовна утроба, която зачева и ражда небесни граждани, Божии чеда. Ето защо ние трябва да изпитваме дълбоко уважение към нея.