Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Когато си свещеник, Бог така ръководи живота ти, че искаш или не, попадаш в един кръговрат от събития, срещи, съдби и пред теб се открива цялата палитра на битието. И тогава постепенно разбираш, че всеки един ден е чудо и откровение, което винаги те изненадва с нещо ново и неочаквано. Особено ярко това се откроява в разговорите с околните и става така, че всеки оставя в твоя свят нещо от себе си.
Преди няколко дни в храма дойде млад човек, мирянин, който бе воден от едно свое особено безпокойство. След като го благослових и влязохме в канцеларията, той ме попита: „Отче, аз знам, че сте се занимавали преди с астрология и затова ме интересува вашето мнение“. Кимнах утвърдително и той продължи: „Забелязали ли сте от кои зодии има най-много светци? Сигурен съм, че има някаква зависимост. Питам Ви, защото от известно време ме измъчва един въпрос. Може да Ви е смешно, но знаете ли колко хора зодия Скорпион са станали светци и понеже аз съм от тази зодия, мога ли въобще да се спася? Не съм лош човек, спазвам заповедите, върша добрини, но зодията ми е лоша и това много ми пречи… Въобще няма да ми е лесно да се спася“.
Аз наистина се изненадах от неговата откровеност и оригиналност и като се усмихнах, отговорих: „Ех, не се притеснявай! Човек, който е повярвал в Христа, няма как да бъде ограничен от рамките на някаква зодия, която да определя същността, постъпките му и линията на живота му. Докато е бил ветх човек, е можело да се заблуждава, че звездните тела определят неговата житейска съдба. Но вече като нов, вярващ в Христа човек, той е само от една ,,зодия“— ХРИСТИЯНИН! И като такъв, може да стане и светец, защото няма привилегировани — Спасителят призовава всички да станат святи, както Той е свят. В историята на християнството има и канонизирани светци, които са родени в месеците октомври и ноември — които според астрологията очертават времевия диапазон на зодия Скорпион, например блажени Августин, свети Йоан Кронщадски. Светостта е еднакво достъпна за всички. И светците — тези велики мъже, силни по дух, чисти по сърце са просиявали не защото датата на тяхното рождение е предопределила светостта им, а защото борбата им със старата им природа и с греха, който е бил в тях, ги е издигнала към небесното царство и те днес са пример за нас! Затова бъди спокоен, изповядвай се, причастявай се, върши добро и следвай пътя, без да се отчайваш! Дерзай! И повярвай ми, можеш да се спасиш!“.
А той въздъхна и продължи: „И аз така си мислех, но сега вече се успокоих. Темата за астрологията много ме интересува — да вярвам ли в нея, или не и до каква степен?“.
Подканих го да седнем и му казах: „Още в Стария Завет има текстове, които заклеймяват заниманията с астрология. Особено силен е този в книга Второзаконие, където изрично се говори за нея. В Новия Завет има подобни обръщения в Посланията на свети апостол Павел, в наставленията му към различните християнски общини. Той ги вразумява и им препоръчва да избягват това. В правилата на светата Православна църква и на различните събори има много текстове, в които се забраняват всякакви занимания с езотерика. Старците Паисий, Порфирий, Тадей и много други подвижници — наши съвременници, изцяло изобличават хората, които се увличат от тези занимания и всячески препоръчват това да бъде избягвано.
Още от основаването си светата Църква като Тяло Христово изповядва учение, което е над и извън астрологията. И в трите деноминации — православие, католицизъм и протестантство, се препоръчва тя да бъде избягвана. Винаги и навсякъде, астрологията е познание, което обаче не е пречистено и осветено. Това е част от „болната мистика”, за която говорят светите отци на светото Православие. Нечист извор, чиито послания не са душеспасителни. В същността си те нищо не решават, защото центърът на всичко е тайната на душата. А всеки човек е самобитен и оригинален и най-новите научни изследвания и ДНК на живите организми доказват това.
Спасителят Христос се обръща към всеки като към личност, в цялата ѝ уникалност и самобитност. Посланието Му е дълбоко лично и съкровено. Връзката Му с всеки, който е повярвал в Него, е като на личност към личност и Той поема този човек както Баща детето Си и Пастир Своите словесни овце. Той има не само план, но и промисъл, който е много мощен, дълбок и всепроникващ във всяка душа, която Го е приела и която тръгва по пътя към Неговото царство.
Наистина има биофизични въздействия и те не трябва да се пренебрегват. Един от най-забележителните мистици и апологети на светото Православие, св. Йоан Дамаскин, в „Точно изложение на православната вяра“ ги споменава и признава тяхното значение. Но смисълът е друг. Господ Бог се обръща към всеки. Казано е „А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си“ (Гал. 1:15). А вярата е откровение, посещение „свише“, и всеки повярвал е призван и призован със своята малка мисия на нивата Божия. С нея всеки новоповярвал излиза от старата си природа, образно казано „разчупва хороскопа си“ и тръгва след Христос, като има свой път и трaeктория. Целта е да изобрази в себе си Христос, така както е сторил св. ап. Павел, да освети цялото си битие и всичко свое — дух, душа и тяло — и да се превърне в икона Божия. Затова светото Православие говори за обожение на човека — пълното му освещаване чрез действената сила на благодатта Божия. А светостта наистина е феномен и е възможност за всеки вярващ. Светците са били всякакви в цялата им многостранност, пълнота и собствена уникалност. Но те са изобразили в себе си Спасителя и са заслужили да бъдат наследници на царството Божие.
Ние, вярващите, и особено православните се причастяваме от една обща Чаша с Тялото и Кръвта на Нашия Спасител Иисус Христос и сме братя и сестри в нашето единство. Нови твари чрез и в Него. Така че нищо не може да попречи на този, който истински иска да се спаси! Лошото е, че много често тези, които вярват на зодии, се самопрограмират. Започват да избягват хора от определена зодиакална принадлежност, за да не им се случи нещо лошо или в най-прагматичния вариант — си четат хороскопа за всеки един ден и така изместват тежестта и акцента на своя ден и живот. След време се връщат назад и установяват, че са сбъркали, неоценили или недооценили едно или друго. А центърът може да бъде един — Христос, а критерий — Неговото учение, преподавано чрез изреченото от светата Църква.
Този мирянин ме изслуша и си тръгна по своя път видимо успокоен. Подобен тип въпроси, които изникват от практиката на пастирското служение, понякога изглеждат трагикомични в очите на някого, но могат да се превърнат в препъникамък по пътя към царството Божие или да доведат до сериозни смущения в хода на духовния живот. Могат да го разстроят до такава степен, че да го забавят или въобще да обезкуражат една търсеща душа, която копнее да се отърси от всички наслоения и пречки в изкачването си по стълбицата към вечното блаженство.
В нещата на духа всичко е важно — и малкото, и голямото — и не трябва да бъде подценявано, а осветено със светлината на чистото богопознание за пълноценно общуване с бликащата Божия благодат. Наш дълг е ние да ги осветим за себе си и за околните и така да им бъдем от духовна полза в криволичещите им пътеки на труженици Христови. Божията любов покрива всички и всеки и нищо наше или от света не бива да бъде оставено като пречка да се радваме на нейното преобразяващо въздействие!
За първи път текстът е публикуван в сп. „Амвон”, брой 3, 2024 г.
