СВЕТЪТ ВИНАГИ ЩЕ ГОВОРИ

655 0

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Остави светът да говори — той винаги ще говори и ще коментира. Въпросът не е да придобиеш добро име. Христос бе разпнат като злодей. От Безгрешния се скандализираха, та от нас ли няма да се скандализират? Изрекоха думи срещу Христос и света Богородица, Божията Майка, та срещу теб ли няма да изрекат?

Въпросът не е в това какво е мнението на света за теб. Ти гледай да си истинен в живота си, да имаш чиста съвест, че не си онеправдал, не си ощетил, не си осъдил, не си намразил, не си измамил, не си оклеветил, не си отмъстил, не си принизил, не си осмял, не си злоупотребил (и ако си го направил, си плакал и си се покаял); ти оказа подкрепа, излезе от своя комфорт заради другия, разбра, прегърна, прости, услужи, жертва се, обикна.

Остави света да говори. Ти обичай хората, ако ще те (т.е. светът ) да говорят за теб. Светът винаги съди строго не защото е справедлив, а ти си грешен, а защото светът винаги търси жертви, винаги търси хора, които да обвини, за да задоволи своята окаяна егоцентричност. И тя навярно е най-голямата болест, най-големият духовен рак на целия свят.

Който се занимава с живота на другите, показва, че няма силата, смелостта и мъжеството да се занимава със своите грешки, рани и мрак. Затова и постоянно търси нови жертви, които да изкоментира и осъди, мамейки по този начин своето страхливо аз, че уж е по-добър от другите, че е „по-свят” от тях, по-нравствен и по-достоен. Затова и се меси в живота на другите, понеже неговият живот е изпълнен с досада и злочестие, с комплекси и несигурност.

Но ти не падай в тази примка. Не подражавай на нещо толкова рушително. Ти виж своя живот. Погледни живота си с искреност и почтеност. Виж кой си, без да се опитваш да се скриеш зад грешките на другите хора, зад живота на познати и непознати.

Не влизай в капана на това да прахосваш времето си в анализи на чуждия живот. Ти ще отговаряш за твоя живот, ще станеш щастлив, ако оправиш твоя собствен живот, ще имаш мир, ако приемеш кой си за другите и кои са другите за теб.

Светът винаги ще говори с лекота. Ти с лекота мълчи, прощавай и обичай. Не говори, а живей. Живей този Божи дар, живей с благодарствен дух, пълен с любов за живота. Нищо по-малко от това.

Тези, което коментират толкова лесно със злоба и страст, са най-вече хора, които са се самообявили за съдии на вселената, намирайки смисъл не в живота, а в смъртта, намирайки радост не в любовта, а в завистта.

Ако знаеш кой си, тогава никакви несериозни думи не могат да ти повлияят. Каквото и да каже другият, няма да влезе в сърцето ти; защото ти знаеш кой си, видял си пръв своя мрак, но и светлината, която имаш в себе си. Не се боиш от твоето аз. Опознал си го. Затова е важно да научиш кой си и да приемеш това, което си. Това е разсъдителност. Да знаеш твоите добри и лоши страни. Тогава хорските думи няма да ти повлияят.

Ако познаваш човек, който се занимава вманиачено с живота на другите и е склонен към любопитство, осъждане, клеветене и злост, който лесно говори и принизява живота на хората, отдалечи се от него и се моли за него, защото той е лукав човек, а не Божи човек.