Свещ над дома

1114 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

В едно от своите писма бележитият грузински боговидец на 20 в., схиархимандрит Виталий, пише следното: „При една баба се отбил свещеник и видял над дома ù горяща свещ. Свещта била светият ù живот. Позаинтересувал се как се моли и тя му обяснила, че е неграмотна и каквото знае, това и пее по цял ден. Той я посъветвал: „Научете наизуст утринните и вечерните молитви.” Тя така и направила. Помолвала се сутрин и вечер и повече не се молела. На следващата година свещеникът отново я посетил — този път над дома ù не горяла свещ. Тя му обяснила, че се моли само сутрин и вечер. Свещеникът я наставил: „Моли се, както се молеше преди, тоест постоянно.” И Вие правете това — вървите ли, седите ли, миете ли, перете ли, чистите ли, не мислете нищо суетно, а казвайте „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас, грешните!”(„Слова на любов и утешение”, стр. 87).

В практиката много често става така. Има православни вярващи, които не се задоволяват само с четене и наизустяване на утринните и вечерните молитви от личните си молитвеници, а по цял ден са потопени в духа на молитвата. Дори да не са достатъчно прецизни и изцяло изпълнителни в молитвеното последование, разгаряни от жива вяра и искрена ревност към Бога, те се стараят непрестанно да насочват ума и сърцето си към Него и да търсят невидимата Му помощ. Това са истински труженици, които са се отдали изцяло на Бога и постепенно са Го превърнали в свое дихание. Неусетно и за самите тях са превърнали всеки свой ден в богослужение и всичко, което вършат е една неспирна и нестихваща литургия. Изпълнили са ежедневието си с духовен смисъл и живеят отвъд пространството и времето, превъзмогвайки всичко в Бога и чрез Бога. Вкусили са от сладостта на царството Божие още тук, в рамките на своето битие, и са се потопили в една друга, на пръв поглед измамна, но всъщност истинска, надбитийна реалност.

Тези искрящи светилници нямат нужда от особени наставления или ярки напътствия в своя духовен живот, те следват вътрешния ритъм на душата си. Оставят се да бъдат водени от огъня, който гори в сърцата им и който озарява и стопля пътя им занапред. Винаги са  потопени в Духа и носени от Него,  се разтварят в нежната Му неизказаност. Преобразили са се в духоносци и съсъди на Божията благодат. Сякаш само и единствено за тях апостолът на народите, св. Павел, е изрекъл: „Непрестанно се молете”(1Сол. 5:17) и този негов завет те са положили като печат в сърцата си.

Те са като като онзи човек от евангелската притча, които намерил съкровище в нивата си и отишъл и продал всичко останало. Това са истинските знаменосци на вярата, които се движат в този преходен свят, развявайки невидимо знамето на християнството и освещавайки всичко около себе си със своя пример. В живота си те са прозрели силата и вътрешната мощ на светото Православие и така са отдали живота си на него, че са го превърнали в нещо неизказано и съкровенно. Всичко вършат с Бога, дишат Бога и Го изповядват с духа си по най-пълноценния начин. Въплътили са в живота си откровението на Спасителя: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще Ви се придаде”(Мат. 6:33).

Постоянството е добродетел и привилегия само за най-верните и ревностни бойци в невидимата бран. Те не търсят венци за своите победи и не очакват награда за своите трудове. Защото им е чужд духът на наемничеството и духовната корист —те служат на Бога с цялото си същество, защото го обичат. Не се оглеждат навън, а са взрени дълбоко в себе си и не искат да напускат вътрешната стаичка на сърцето си. Водени са от един-единствен мотив и една движеща сила — любовта. Те са над правилата, отвъд рамките за общоприето благочестие, изпълнени са с вярност и неизчерпаемо вдъхновение. Приличат на влюбени, които не искат за нищо на света да забравят обекта на своето внимание, въпреки всички предупреждения и уговорки отстрани. Светостта е дар от Всеподателя, но не просто поради една или друга проява на жива вяра и лично свидетелство, което създава в другите усещането за религиозен възторг, а поради това, че някой се е опитал да се подвизава във всичко и навсякъде. Постоянството и търпението на воина в тежките бойни походи, а не единичните проблясъци на храброст, са ценени повече от главнокомандващия. Светите отци ни учат, че невидимият за околните труд е ценен от Бога повече, отколкото външните проявления на добродетелта.

По своя дух и поведение тези християни се различават от онези, които са застинали в своята топлохладност и формално изпълняват молитвените си правила. Те са лишени  от вътрешен плам и всякакъв порив  и търсят различни мисловни оправдания, за да ги съкратят. Докато се молят, наблюдават часовниците си и така превръщат молитвата в едно досадно задължение, от което искат колкото се може по-бързо да се освободят. За тях тя е като шал, който е обвит около врата им и тъй като ги задушава, те искат колкото се може по-бързо да го развържат и захвърлят настрани. А после да вдигнат глави и победоносно да тръгнат напред, водени от своята човешка, твърде човешка воля. Те са превърнали Бога в норматив и се отнасят към Него по задължение, без вътрешен плам и ревност. Не са и по никакъв начин не се стараят да са истински и да Му се покланят в олтара на сърцето си. В беседата си със самарянката, Спасителят е оставил едно откровение за всеки, които иска да върви по стъпките Му: „Бог е дух: и тия които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина”(Иоан. 4:24).

Посоченият пример от стареца Виталий е послание срещу формализма и сухотата в молитвената практика. Това в никакъв случай не означава, че ревностният православен християнин трябва да изостави своето молитвено правило, а да го спазва и изпълнява не само стриктно, но и с дръзновение и жива вяра.

Колко добре би било, ако всеки от нас е пропит с духа на чистата православна духовност, която съживява и одухотворява родените на тоя свят. Християнинът трябва да гори непрестанно като свещ, а не само да  просветва сутрин и след това да бъде загасян от студенината на света или проявите на своето лично малодушие и маловерие.