Автор: св. свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Светата Църква ни води от покаянието и оплакването на греховете ни заедно с първия Адам през първата седмица, от радостното осъзнаване през следващата седмица, че светата Православна църква, чиято Глава е Христос, ни отвежда от този живот и ни приобщава с вечността, до днешното прославление на паметта на един от великите подвижници и учители на духовното делание — св. Григорий Палама.
Какво е значението на това прославление — прославлението на един светец — в тази неделя на Великия пост? Защо светата Църква взема един монах, атонски подвижник и исихаст, тоест един безмълвник и деятел на умната молитва, и ни показва неговия образ?
Очевидно ние не възнамеряваме да се упражняваме в безмълвие и да извършваме подвига, към който ни призовават исихастите. Очевидно ние живеем в света, сред суетата в работата си и у дома, толкова далеч от онова, с което са се занимавали деятелите на умната молитва и което ги е заобикаляло.
И не само заради монасите, но и заради всички нас Църквата отбелязва неговата памет и го прославя днес именно заради нас, понеже св. Григорий Палама има, както всеки светец, отделен ден за почит, но това сега се прави във връзка с Великия пост.
Светата Църква води онези, които са се покаяли, които са приели св. Тайни и са се очистили, до онова постижение, с което могат да се сподобят живеещите на земята. Тя ни дава радостта да пребиваваме и да общуваме с този велик подвижник, в когото вижда най-яркия представител, заедно с св. Григорий Синаит и св. Николай Кавасила, на истинското духовно делание.
И понеже духовното делание не се заключава само в покаянието и очистването от страсти, Спасителят дойде не само да „въздигне образа на падналия праотец“, но и нас да въздигне до Бога чрез уподобяване: „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец”.
И ние, християните, трябва да помним, че покаянието и очистването са само началото на нашето делание, има още едно истинско делание, което извършвал първият Адам. Защото той, преди да съгреши, намирайки се в състояние на безстрастие, трябвало да възхожда „по Негово подобие“.
И светите отци казват, че истинското делание започва с очистването от страстите, а след него идва обожението и уподобяването на Бога.
Един от светите отци казва, че човек трябва да възлиза към Бога подобно на художник, който първо с молив или въглен прави контурите на изображението, което трябва да нарисува. Това е възстановяването на Божия образ чрез тайнствата, това, което получаваме чрез кръщението и отново придобиваме в тайнството на покаянието, когато го загубим. След това художникът нанася боите върху рисунката и това наслагване на цветовете е нашето възлизане чрез добродетелите към Бога, Чийто образ рисуваме в себе си, възхождайки „по Негово подобие“.
И тези, които отдавна работят върху очистването на душата си — подвижниците и учителите на Църквата — винаги са гледали на духовното делание по този начин.
Когато през XIII и XIV век започнали да изоставят истинското духовно делание, когато престанали да разбират пътя на възхождането и започвали да се бунтуват срещу правилното му възприемане, се появили онези истински Христови труженици, сред които бил и Григорий Палама.
Той бил този, който говорел, че чрез очистване на сърцето, пазене на ума и постоянна Иисусова молитва, човек може да достигне такова състояние, при което още тук на земята да възкръсне и още тук да види Бога не като същност, а като енергия, като Неговото действие, като светлината, която видял Адам и която озарила апостолите на планината Тавор, за да знаят към какво да възхождат и какво ще получат.
Вероятно сте чували, че спорът между Григорий Палама и неговите противници се състоял в това, че те отричали нетварността на Таворската светлина, казвайки, че това е естествена, сътворена светлина или мечтание и видение.
Григорий Палама казвал, че това е истинската, нетварна Светлина, проявлението на Бога, Когото ние не можем да възприемем като същност, но можем да възприемем като действие и енергия.
Днешното прославление на св. Григорий Палама ни показва пътя, по който не сме тръгнали, но по който можем да вървим. В тези дни на покаяние нека си спомним какво сме изгубили и какво можем да постигнем на земята.
Но нима сме безмълвници и пустинници, нима бидейки потопени в своите житейски грижи, можем да извършваме това делание, което ни преподават подвижниците? Нима тези вероятно истинни думите, които са предназначени за тях, могат да имат някакво значение за нашия живот?
Нека си спомним какво е безмълвието според учението на светите отци.
„Безмълвието е непрекъснато служене на Бога и предстоене пред Него”* (27, 60), казва преп. Йоан Лествичник. „Ако — увещава един от св. отци — не почувстваш, че има Бог, то няма да придобиеш истинско духовно делание“.
Където и да се намираш, в каквато и суета да живееш, можеш да започнеш да служиш на Бога, можеш да бъдеш исихаст, защото според преп. Йоан Лествичник още през земния си живот можем непрестанно да предстоим пред Бога.
Каквато и работа да вършиш в службата или у дома, винаги помни, че си Божий, че вършиш тази работа не за твоя баща или майка, или за един или друг човек, а за Бога, Който ти е дал заповед „с пот на лицето си да ядеш хляба си”. Ако постъпваш така, то ти не си далеч от деланието на истинските безмълвници.
В какво се състои деланието на безмълвника?
1) Пазене на езика. Нима не трябва да пазим езика си? Нима не страдаме, защото не го пазим? „Пазете езика си — казва преп. Йоан Лествичник, — защото той може за малко време да разпилее плодовете на много трудове“ (27, 81). И всички добре знаем как разсипваме душата си, как я опустошаваме, давайки воля на този малък член, който унищожава плодовете на нашия труд. Пазенето на езика е първото дело на безмълвника, но е необходимо и нещо друго.
2) Пазене на ума. Светите отци казват, че трябва да съберем ума си, за да не бъдем като къщата, чийто портите са отворени и всеки може да влезе и да отведе магарето.
Трябва да съсредоточим ума си в Бога, но по какъв начин? Преп. Йоан Лествичник казва, че „четенето на Свещ. Писание не малко може да просвещава и да събира ума, защото това са думи на Св. Дух и непременно вразумяват онези, които ги четат. Бидейки подвижник, чети подвижническите книги на Отците, защото техният подвиг прави излишно четенето на други подвижнически книги. Старай се да се научиш на разум и на делото на спасението повече от трудове, а не само от книги”(27, 78). Следователно ако четете нещо, то преди всичко четете това, което е необходимо за деланието, т.е. деятелните книги на светите отци и ако действително изпълнявате прочетеното, останалото ще ви се придаде.
Затова е нужно да пазим ума си. Ние, които живеем в мечтания и разсейване, се нуждаем от това така, както и онзи, който се е оттеглил в пустинята.
3) Пазене на сърцето. Това е трето необходимо условие за безмълвието. „Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство“ (Марк. 7: 21, 22).
Понеже не пазим и не охраняваме сърцето си, затова то е постоянно пълно със зло, с лукавство и ненавист. Ако се опитвахме да пазим сърцето си от всичко лошо, щяхме да станем деятели на истинското безмълвие.
Но защо да пазим езика, ума и сърцето, за какво е всичко това? Всичко това ни е нужно, за да могат чистите да се доближат и да познаят Пречистия, за да предстоят пред Божия престол, защото истинското делание на безмълвника е предстоенето пред Бога, с други думи — молитвата.
Нима не трябва да се молим непрестанно, нима не ни е казано: „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“? Нима апостолът не ни е дал заповед да се „молим непрестанно”?
Ако слушаме Църквата и не само помним Бога, но и според своята мяра извършваме Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния“, тогава ще познаем, по думите на преп. Йоан Лествичник, ползата от безмълвието:
„Поменаването на Иисуса нека се съедини с твоето дишане и тогава ще познаеш ползата от мълчанието“ (27, 61).
Ето защо светата Църква днес празнува паметта на св. Григорий Палама. Да, той бил подвижник, да, той бил безмълвник, да, той бил атонски монах, но излязъл при хората и станал архиепископ на Солун и тук продължил да извършва онова, което извършвал преди, съчетавайки деланието на подвижник, отшелник и безмълвник с общественото служение на архиепископ. И всичко това, както казах, може да направи всеки, когото Господ не е благословил за уединение и безмълвие, но въпреки това е призовал да безмълвства в този живот. Амин.
*Цитатите от „Лествицата” са по изданието от 1996 г., прев. Нюйоркски митрополит Йосиф
