Автор: Христо Димитров
10 Неделя след Петдесетница
„И в дръзновението трябва да се спазва мярка.“
Авва Исидор
Братя и сестри,
От древността до днес са живели много свети хора, просияли със своя праведен живот. Много от тях обаче преди да познаят Бога и да Го възлюбят са били не просто лоши. Те са били разбойници. Какъвто е бил и Св. преподобни Мойсей Мурин, чиято памет Св. Православна Църква е определила да се чества днес.
В житието на този праведен в очите на Бога мъж има не един и два интересни момента. Те заслужават по-усърдно внимание, защото не са просто случки. Те са кръстопът за невярващия; за объркване на бесовете и свидетелстват за правилния избор.
Всеки един от нас всеки един ден от живота си се намира на кръстопът и прави един или друг избор. По различни подбуди,… но често пъти изборът се обуславя върху човешкото, а не на Божието. Такива били и изборите в живота на преп. Моисей Мурин, докато бил разбойник и сам главатар на разбойници. Гледал той през човешката призма и как да угоди на себе си и другарите си. Но не да е полезен на Бог, а на себе си, на своето.
Разбойникът Моисей, който живял през 4-ти век сл. Хр. дълго време бил страшилище за хората от цялата околност. Но понеже Господ Бог Иисус Христос е многомилосърден и многотърпелив, Той не оставил своя раб (Мат.9:13). И му изпратил момент на покаяние. Такъв момент на покаяние всеки от нас жадува в молитвата си. Да се обърне сърцето му, помилислите му да спрат със своите зложелания и цялата му душа да се стреми към праведен живот. Такъв момент на покаяние споходил Моисея. Момент, в който той наистина се родил в Христа. И като видял, че досегашният си живот го води към гибел, разбойникът оставил разбойничеството и постъпил в манастир. Там сам да бъде не главатар, а послушник, който с търпение и кротост да изпълнява туй, що му се заръча.
Човек в своето нетърпение мъчно устоява на кратковременни занимания. Какво остава за такива в дългосрочен план. Ето точно тук чрез живота на преп. Моисей Мурин е редно всеки един, който се зове християнин да погледне в себе си и да си признае… Но да си признае кое? Че иска да е като разбойника, който подчинявал всичко на себе си. Че се стреми към лесното, без да се полагат съществени усилия. Да, да си разбойник е трудно начинание, имаш цял куп грижи на плещите си, а ако си главатар – тегобите се умножават. Но именно този е лесният път. Който обаче не води към Спасителя. Моисей получил това откровение от всемилостивия Бог. Разбрал, че нетърпението е редно да се замени с търпение. Заповедническите слова – да обърне в кротко послушание. Бунтът в душата да престане и да настъпи мир. Затова и потърсил убежище зад стените на пустинния манастир, където пребивавал в трудовете на покаянието.
Братя и сестри,
Много са моментите от житието на този светец, които ни показват повече отколкото на пръв прочит. Едно обаче се набива на очи. А именно – постоянството, ежедневното пребиваване в молитвено разкаяние. Какъвто и бил новия живот на Св. преп. Моисей Мурин. И този праведен в очите на Бога мъж успокоил вътрешните свои терзания едва след като приел Св. причастие.
Нека и ние по неговия пример след Св. причастие да пребиваваме във вътрешен пост и молитва, които след време да дадат добър плод за слава на Бога. И нека не се сртахуваме от последиците на нашите действия, както не се страхувал и преп. Моисей. Тъй щото „Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот — възраст на старостта.“ (Прем.Сол.4:9).
Амин.
