Св. пророк Илия (Илинден)

5767 0

Автор: Христо Димитров


Допуснем ли в гордостта си да вдигнем глава
ние ще паднем.
„За пример на злострадание и дълготърпение вземете,
братя мои, пророците,
които говориха в името Господне.“
(Иак.5:10)

Братя и сестри,

Думите на Св. Ап. Иаков са пример за нас и наставление – в себе си да намерим дълготърпението. Как с помощта на молитвата /ни/ да завали дъжд вътре в нас. Но молитвата да произлиза от вярата. За всичко това, и за повече, ни говори св. апостол. Дава ни нареждания, увещава ни. С кротост, със смиреномъдрие. Говори ни и за веселбата, и за страданието. И как цялата тази палитра от емоции, които понякога бушуват, а понякога са кротки, да изгреят в нас.

Но на какво ни учи той? Не това е важното. А какво ние ще научим от неговите наставления.

„Голяма сила има усърдната молитва на праведника.“ (Иак.5:16), казва /ни/ той. А тази молитва, усърдната, произтича от вярата. Тази същата наша вяра. Тази, същата вяра, с която Св. Ап. Иаков ни говори за богострастния нам човек на име Илия. Който с вярата си от Господа измоли дъжд. И дъждът напои изтерзаната, изсъхнала земя и тя даде плод. И това е, което виждат очите ни. Но зад това се крие незримото, което чрез вярата ни в Спасителя да проумеем. И то е следното.

Ние се терзаем за утрешния ден. В неведение сме какво ще се случи и това ни смущава, чак ни плаши. А какво остава за по-дълго време? За цели три години? И тази суша настъпва в нас,… когато не се молим. Тъй щото като сме зле – страдаме, и това страдание ни обгръща изцяло и ни затваря; изолира ни от молитвата. Когато пък сме във веселие, то се изменя някак незабелязано и се превръща в самоцел. Ние обръщаме внимание повече на самата радост като явление. Ето това е сушата вътре в нас. Поради това забравяме словата на Св. Ап. Павла: „Радвайте се винаги в Господа.“ (Фил.4:4). За всичко това свидетелства Св. пророк Илия.

Защото Господ е утешение и за ония, които скърбят, и за ония, които са в радостта. А за вярващия в Христа Спасителя няма по-голяма радост от Самия Господ Бог Иисус Христос!

„За пример на злострадание и дълготърпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне.“ (Иак.5:10). Какво иска да ни каже с това апостола? Просто е. Като погледнем по-дълбоко в самите себе си да открием откъде сме тръгнали, колко път сме изминали и какво сме научили; като във всеки един етап от развитието си не се възвеличаваме, не се възгордяваме при все, че сме постигнали не малко. Тъй щото допуснем ли в гордостта си да вдигнем глава ние ще паднем. Ето тук е дълготърпението. Всеки ден да се радваме в Господа и тази радост да не е огънят на яростта, с която ярост твърдоглаво /на инат/ да се борим със себе си. А това да е радостта ни от борбата с егоизма в нас. Като сме усърдни в молитвата.

Братя и сестри,

Св. пророк Илия свидетелствува с живота си и с делата през своя живот. И като една малка крачка е изминал през вековете, за да стигне до нас – до сърцето на всеки един от нас. За да ни покаже как с търпение и кротост по великата Господня милост да прославим Бога.

По страстите си св. пророк прилича на нас и ние на него. Но със своята непоколебима вяра в Христа Иисуса той ни показва с усърдие в молитвата си как и ние можем с живота ни и с делата в живота ни да свидетелстваме за Истината.

Нека всяко едно наше начинание, всяка една наша мисъл и дума се крепи върху десницата на Оногова, Който е много милосърден и състрадателен (Иак.5:11). Едва тогава ще разбере, че „Молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.“ (Иак.5:15). Тогава и ние ще можем като св. пророк Илия да измолим от Господа дъжд. Та да можем самите ние с делата си да дадем добър плод.
Амин.