Св. първомчнк и архидякон Стефан

1482 0
stefan_pervomuchenik

Автор: Христо Димитров

НЕДЕЛЯ СЛЕД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Който излезе от своя род, от рода на човешките слабости, ще стане наследник на Божията правда.

„А Стефан, изпълнен с вяра и сила,
вършеше големи чудеса и личби между народа.”
(Деян.6:8)

Братя и сестри,
Св. първомчнк и архидякон Стефан ни е оставил в наследство сам себе си – своите дела и своите мисли.

Той е бил чист по сърце, блажен мъж. И заради това е видял Бога. И Бог му е дал вяра и сила, за да върши чудеса и личби между народа. Народът, които сме всички тук днес и се радваме заедно със Стефана.

И на пръв поглед, и в задълбоченост ясно се вижда, че у Стефана липсва какъвто и да е страх. Защото, когато народът /тогава, в ония дни/ го обвинява в богохулство и клевета, Стефан, благочестивият мъж, знае, че нищо лошо не ще му се случи. Защото Господ е с него! В думите му, в мислите му и в разсъжденията му няма дори сянка на страх. Нищо, че народът – стареите и книжниците – го предава. В действията на архидякона виждаме свидетелство за истинността на думите: „И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.” (Мат.20:19-20). Народът го предава с лъжеобвинения, но за народа е казано: „Ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.” (Деян.6:10).

Нека се замислим. И върху тази библейска случка, и върху нас самите.

Когато някой ни нагруби… Когато се държи с нас по начин, който ни разгневява… Тогава нашата ответна реакция е /почти/ първосигнална. Ние също тръгваме… остро. Тръгваме, въоръжени с огнени слова,… наместо мирни думи. С агресивно държание, наместо търпение и смирение. Гледаме високомерно, готови всеки един момент да атакуваме с цялата сила на гнева! С унищожителното действие на това ние да сме прави!… Но когато човек е под властта на гнева… той – човекът – забравя… Забравя кой е, забравя какво е! Забравя, че е сътворен по Божий образ и по Божие подобие… В това му душевно състояние, отдалечено безкрайно от Господ, чертите на човешкото лице се изменят, за да станат груби, остри и грозни – като външен израз на вътрешната, собствена неправда. Точно обратното на това, що видял народът – стареите и книжниците през ония дни, когато се наговорили срещу Стефана. „И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.” (Деян.6:15).

Когато не изслушваме, а чуваме, което ни се иска, и се налагаме… Когато даваме, за да вземем и после взетото да ни бъде отнето… Как тогава искаме и с нас да се случи това, което се случва с архидякон Стефан?! Който „Изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога.” (Деян.7:55). И тъй – когато сме в настъпателна, гневно-агресивна позиция, тогава дори нямаме право да искаме това да ни се случи! Защото когато атакуваме, губим. Тъй като в нашата правда, човешка правда… е заключено собственото ни поражение… Силата, с която се изпълваме не бива да идва от гнева; който гняв заслепява сърцето. Правотата в думите ни не бива да е правота според човешката изменчива плътска природа… „Защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.” (Гал.2:16).

Братя и сестри,
Както Св. първомчнк и архидякон Стефан „Изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.” (Деян.6:8)… е редно и ние да сме – хем като него, хем да поставим на първо място, пред себе си не нашата, а волята Божия. Чрез силата на молитвата и вярата ни в Христа Спасителя… и ние можем да вършим чудеса и личби. Така чрез действията си ще свидетелстваме за Истината. А по този начин ще успеем да разберем смисъла на думите: „Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа.” (Деян.6:3). Тъй както е постъпил Св. архидякон Стефан, който е излязъл от своя род, от рода на човешките слабости, за да стане наследник на Божията правда. И сякаш от самия него – честваният днес светец – чуваме да изговаря думите: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” (Гал.2:20). А Божията правда е тази правда, която му дава сила и чрез тази сила той върши чудесата и личбите. По този начин Стефана дохожда в земята, която Господ му показва.

Нека по неговия пример постъпваме и ние. Нека заменим неразумността с мъдрост. Нека заменим немощта с дух.

Когато постигнем това ще прославим Господа и Бога нашего Иисуса Христа тъй, както го прославя и Св. първомчнк и архидякон Стефан. Когато постигнем това… сами ние ще бъдем Стефан. Тогава и нашето сърце ще бъде като сърцето на Стефана – чисто. За да бъдем блажени. И като вдигнем очи към небето да видим „Славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога.” (Деян.7:55). Както видял и чистият по сърце Стефан. Амин.