Автор: Писидийски митрополит Сотирий
Източник: pemptousia.com
Превод: Павел Стефанов
Навлизаме в периода на Триода, време на усилна молитва, когато Църквата чрез четивата от Писанието и благочестивите песнопения ни укрепява за нашите духовни борби и за придобиването на добродетелите смирение, послушание, любов и истинска вяра. Всички тези добродетели украсявали свети Харалампий, чиято памет днес честваме.
Свети Харалампий е роден в Магнезия, Мала Азия (близо до Ефес) през 89 г., когато свети апостол и евангелист Йоан Богослов все още живеел там. В онова благодатно време на светите отци, приемници на светите апостоли, свети Харалампий живял 113 години до 202 г. Той бил удостоен със свещенически сан. Със светостта на своя живот и с апостолската си ревност светецът като свещеник привел много езичници към Христа в своята родина Магнезия. Това станало известно на езическия управител на региона и в хода на гонението, което император Септимий Север предприел през 202 г., светецът бил задържан.
Въпреки дълбоката си старост, той претърпял ужасни мъчения, целящи да го принудят да се отрече от вярата си в Христос. Той се изправил пред всички тях с вяра, упование в Бога, търпение, прошка на своите мъчители и със смирение. Докато го измъчвали, ставали чудеса: слепи проглеждали, хроми прохождали, бесновати се очиствали от злите духове, а страдащите от неизлечими болести се изцелявали. Тогава някои от хората, които наблюдаваха тези чудеса, извършени от светеца, се учудили и го попитали: „Ти ли си Христос?“. Той отговорил смирено: „Аз съм служител на Господ Иисус Христос и тези чудеса се извършват по Неговата благодат“. Когато разказали на Север за светеца и че той върши чудеса всеки ден, той му казал: „Доколкото чух, ти можеш дори да възкресяваш мъртви“. Светецът не се смутил от горделиви помисли, когато чул тези похвални думи на императора, и веднага отговорил: „Никой човек не може да направи това. Само Господ Иисус Христос“.
Придобиването на смирение — това е основата на светостта. Трябва да чувствам, че и аз съм слуга на Бога. Нищо не мога да направя сам. Ако направя нещо добро, то идва от Бога и на Него дължим похвалата за това. „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава“ (Пс. 113:9), както казва псалмопевецът. Този смирен възглед характеризира Христовите апостолите. Да си припомним реакцията на апостолите Павел и Варнава в Листра, когато след чудотворното изцеление на един хром по рождение човек хората наоколо пожелали да им се поклонят като на богове: „Раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки: мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях“ (Деян. 14:14-15).
Би било нелогично от моя страна да моля Бог да ми помогне по време на нужда и след това, когато ми даде всичко, което съм поискал, да го представя пред себе си и пред другите хора като мое собствено дело. Това е неблагодарност към Бога. Това е злоупотреба с Божията сила и слава. И за съжаление, това е много вероятно да се случи след някой голям успех. Ние забравяме Божията помощ и приписваме успеха изключително на собствените си усилия. На един такъв горд човек св. ап. Павел задава въпроса: „Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?“ (1 Кор. 4:7).
Такова егоистично поведение е обида към Бога и има разрушителни последици за хората, които го проявяват. Виждаме го в случая с Ирод. В „Деяния на апостолите” четем (12:21-23), че, облечен в изисканите си царски одежди, той говорел на народа с такава надменност, че всички били впечатлени и го възхвалявали: „Това е Божий глас, а не човешки“. И какво се е случило? Тъй като се съгласил да бъде представен като бог и не отдал слава на Бога, той се напълнил с червеи и умрял. Така че, когато изпитваме гордост поради похвалата на други хора или самодоволство от нашите успехи, нека си припомним съдбата на изядения от червеи Ирод и да отдадем славата на Бога, вместо да търсим слава за себе си.
Но това не означава, разбира се, че християните не трябва да изпитват задоволство и радост от нещо, което са постигнали в живота си с най-добрите си усилия. Студентът ще бъде щастлив от полагането на изпит, ученият от някакво постижение, предприемачът от разрастване на бизнеса. Те ще бъдат щастливи, но няма да забравят да благодарят на Бога, че ги е направил способни да постигнат този задоволителен резултат. За християните мотивът за постиженията им не е да задоволят самочувствието си, а да имат духовен напредък и да отдадат слава на Бога. Точно това има предвид св. ап. Павел, когато казва, че каквото и да правим, трябва да го правим за Божия слава.
Приятели мои, нека всички осъзнаем, че егоизмът и гордостта ни водят до конфликт с Бога и другите хора, както виждаме в притчата за митаря и фарисея. За нас е много полезно да живеем в смирение. Нашият пример е свети Харалампий. Ето как можем да осигурим мира на душата си, нашето хармонично съжителство с другите и богатството на Божията благодат в живота ни, тъй като „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Иак. 4:6).
