Синдромът на страдащия

873 0

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Правим нещата поради страх и губим нещата поради страх. Страхуваме се да не се провалим и да не загубим. Този страх произлиза от помисъла ни да не би случайно да изпитаме болка, затова и отношенията ни с другите не са автентични, а основани на тактика и пресмятане. Ако не се изправим срещу своята капризност, която толкова години отглеждаме в себе си, постоянно ще се саморазрушаваме. Дори нещата да вървят добре, само при помисъла, че нещо може да се провали, ще зарязваме всичко и ще роптаем.

За съжаление, се наблюдава явлението, при което много хора биват обзети от синдрома на онеправдания и страдащ човек. Когато сме свикнали да ни владеят капризните помисли, е нормално постоянно да флиртуваме с  изолацията, изоставеността, меланхолията и дори с  депресията. Това се случва главно при хора, които нямат големи проблеми в живота си. И именно защото нямат проблеми, мазохистично измислят нещо, за което да страдат.

Когато хленченето се превърне в навик, това означава, че капризността, която ни владее, вече се е превърнала в наша идентичност. Защото действително всички имаме капризи, някои хора обаче се отъждествяват с тях и в някои случаи това може  да е необратим процес.

Ако не съкрушиш своя егоизъм, никога няма да се освободиш от помислите, които те карат да се чувстваш онеправдан и да влизаш в конкуренция с другите хора. Само чрез смирението ще настъпи покой на помислите и в живота ни ще се развият истински междуличностни отношения. Единственото изискване, за да постигнеш това, е да нямаш претенции.

Нашите страхове, капризи и несигурности не само прогонват радостта от живота ни и пресушават кротостта и спокойствието в сърцето ни. Те постоянно носят  начумереност върху лицето ни и озлобление в сърцето ни.