Скръб и покаяние – част 2

2284 0

Автор: Старецът Гавриил Цафос
Извор: www.panagiavrioulon.gr
Превод: Мартин Ганев

 
ВИЖ ЧАСТ 1

Така Бог заличава нашите грехове. Той смалява тежестта на нашите беззакония, гледайки с повече състрадание и милост на душата в изпитания. Затова нека бъдем откровени със себе си.  Това става най-лесно като приемем действителността, като приемем нашата греховност и нашето отстъпление от Бога и тогава ще се уверим в причините за много от тези неща, които не можем или не искаме да си обясним. Сигурното по въпроса за скърбите е, че ние извличаме полза от това да се съразпънем с Иисуса Христа, и с това да участваме в горчивата чаша на Неговата болка”. Сигурното е, казва, че ще извлечем полза от това, ако се съразпънем на кръста с Иисуса Христа, като претърпим изпитания и бъдем причастни в горчивата чаша на болката.

Виждайки болката през една духовна перспектива, ще се уверим, че плодовете, които могат да произходят от нея, са много. Както казва и блаженият Златоуст, нещастията се увеличават, за да бодърстваме повече”. Какво е казал свети Йоан Златоуст? Казва, че нещастията се увеличават, за да бодърстваме повече. Увеличават се, казва, изпитанията, за да коленичим и ние повече и да се молим повече, за да бдим повече.

Затова Бог ги допуска (изпитанията), защото желае да оттърси нашата леност и да ни събуди. Защото тогава всичко излишно се ограничава, тогава всичко светско се разтурва, (когато дойдат трудностите), “тогава човек става по-усърден в молитвата, склонен към милосърдие, всяка страст се преборва по-лесно, тъй като бяга и се отдалечава чрез скръбта””.

Сега навлизаме в една част, която е много характерна. Авторът се отнася към светските хора и към монасите. (Един старец и голям отец на Църквата се обръща към своите монаси), като им казва: внимавайте, да не изпаднете в тази заблуда, да виждате в другите хора, които не живеят с такъв подвиг, както живеете вие, че преживяват добре в този живот, докато вие си казвате – след като даваме всичко, и живота си, и младостта си, всичко, защо Бог допуска да понасяме изпитания? Не го казвайте това, казва текстът, защото Бог има своята причина.

Идват много хора и ми казват: “Отче, този човек не живее близо до Църквата, обаче не е преминал през никаква трудност в живота си. А аз съм близо до Църквата и непрекъснато ям шамари от Бога”.

Свети Йоан Карпатски споменава за скърбите и изпитанията на верните Божии раби в едно от своите слова към неговите монаси, което се именува като “Подвижническо и утешително слово”. Това слово е допълнение на Стоте утешителни глави към монасите в Индия.

Свети Йоан Карпатски говори на своите монаси и се отнася към скърбите и изпитанията на верните Божии раби. “Това слово”, тази беседа на светеца по принцип се отнася към монасите, но по аналогия може да се приложи и към нашата мяра, като се извлече полза за всеки вярващ, който желае да води духовен и борбен живот.

Тази беседа е писана за монаси, но всеки един от нас може да немери свой смисъл: “Свети Йоан Карпатски казва по много характерен начин: вместо човек, който търпи изпитания, никога не пожелавай да облажиш онзи светския, който има жена и деца, който се весели, понеже (Бог) проявява бладеяния към мнозина и сее изобилно милост, и той не бива засегнат съвсем никак от демоните, а ти мислиш че си по-низш от него в задоволството на Бога”. Текстът казва, никога да не завиждаш на другия, който въпреки че има деца, живее добре и всичко останало, а ти мислиш, че си по-низш от него в удовлетворяването на Бога.

Недей нито да ругаеш себе си, сякаш вървиш към загуба, тъй като си наскърбен и понасяш изпитания. Разбира се, аз не мога да твърдя, че бидейки сред хората, които понасят изпитания и онези, които се борят, то ти си безупречен. Но дори и да си голям грешник, скръбта на твоята душа и страданията имат по-голяма стойност за Бога от прекомерната добродетел на светския човек, който има всичко”. Текстът казва че, макар и да не си светец, да не си съвършен, въпреки всичко трябва да знаеш, че тези изпитания, които Бог разрешава да понесеш, ти като монах, имат много голяма стойност в очите на Бога пред всички други блага, на които светският човек се радва.

Твоята голяма тъга, униние, въздишки, душевно притеснение, сълзи, измъчването на съвестта, безизходността на мисленето, осъждането на разума, плачът, риданието на ума, виковете на сърцето, съкрухата, измъчването, мръщенето, презрението, всичко това и подобното на него, което много често се случва на онези, които се хвърлят в желязната пещ на изпитанията, са безкрайно по-скъпоценни и приятни от задоволството на светския”.

В нашия разум, ние сме си изработили своя собствена програма за нещата: На 24 ще завърша университета, ще си намеря работа, на 26 ще се оженя, на 27 ще съм направил две деца, но всичко това, всички тези неща, които аз намислям, Бог не допуска да се случат. Защото има Свой план. Това, което ти трябва да изтърпиш, казва той, всичко това, което трябва ти да преживееш и да приемеш Божия план, е безкрайно по-скъпоценно и приятно от задоволството на светския човек, от неговото добро преживяване. “Внимавай, да не паднеш в себеосъждане на това, което казва Свещеното Писание: “напразно е служенето Богу, и каква полза, че пазехме наредбите Му и ходехме в печална дреха пред лицето на Господа Саваота?”. Внимавай, казва, да не паднеш в това, което много християни казват: “Отидох в Църква, отидох при Христа, и каква полза извлякох”?

Очевидно е, че рабът, който живее близо до Стопанина, понякога ще получава и камшици, и удари, и обвинения, и оскърбления”. Недей да негодуваш, недей да казваш “какво спечелих от Бога?”. Повтарям го това, очевидно е, казва, че всеки раб, който живее близо до Домакина (т.е. вярващият човек, който живее близо до Бога), понякога ще получава и камшици, и удари, и обвинения, и оскърбления. Които живеят навън обаче, те избягват ударите, онези, които живеят далеч от Бога избягват тези удари, но  “в крайна сметка остават навън, като чужденци”. С какво сме се възползвали, да понасяме скърби на душата и тялото, ние, които винаги се молим и възпяваме Бога? А светските хора, които нито се молят, нито бодърстват, а се радват и веселят, напредват и прекарават в радост и веселие? С какво сме се възползвали, казва, ние? Никога недей да изричаш такова нещо…

Добрите монаси, а също и светските хора, които са последвали Христа, срещу каквото и да се изправени пред тях, трябва да знаят, че да страдат не е нещо странно, нито пък да бъдат наскърбявани или да претърпяват различни мъки, понасяйки страданията на Господа, е нещо чуждо. Защото и Евангелието изрича думите на нашия Господ: “Уверявам ви, че ще плачете и ще скърбите, вие, които сте близо до мен, докато светът се радва, но почакайте още малко и Аз ще ви посетя чрез Утешителя, ще изгоня вашето униние и ще ви доведа близо до Себе Си, с размисли от небесния живот, утеха и сладки сълзи, от които бяхте лишени за малко дни поради изкушенията. И ще ви дам”, на всички онези, които в крайна сметка с последователност и търпение стоят близо до Него, въпреки всички изпитания, “и ще ви дам гръдта на Своята благодат”. Както майката дава своята гръд, за да засити бебето, така и аз ще ви заситя със Своята благодат, казва. “Като майка на бебе, което плаче, ще ви подсиля”, казва добрият Бог на човека с търпение, “ще ви подсиля с небесна сила, вас, които отслабнахте в битката, която проведохте, и ще ви пре-сладя, вас, които се огорчихте”, не казва ще ви усладя, но ще ви пре-сладя, ще ви пре-ситя, “и ще ви пре-сладя, вас, които се огорчихте, както казва Йеремия за Йерусалим в своя Плач, който носи в себе си, и ще ви видя и ще се възрадва сърцето ви чрез Моето скрито посещение, и скръбта ви ще се обърне на радост, а тази радост никой не ще може да ви отнеме”.

Нека спрем тук, защото е много студено. Този текст е страхотен. Той е това, което учи Църквата, на което Църквата ни учи. Светът ни кара да се обезнадеждаваме, да се отчайваме, всички нас, дори и нас, които сме свещеници, всички нас, всички ни… Кавал съм ви много пъти: преди всичко, ние четем за себе си, това, което четем, защото, казах ви, манастирът е за монасите. В крайна сметка монасите в манастира, в борбата, която извършват, чувстват, че от любов към света трябва да споделят със света това, което Бог иска да им каже. А това става по начин, с който Бог ги призовава да посрещнат трудностите, изкушенията и скърбите. И така, ако ние запазим това в нашия живот, не просто като някаква беседа, на която отидох, чух и свърши, но ако съхраним това в живота си, то ние няма да загубим.