СЛАДКО Е ПИТИЕТО НА ГРЕХА

575 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Едни не искат да се изповядат, други се подлудяват от ранното ставане за църква, постът прилича на планина, а лятната диета — на детска играчка. Виждаш свещеник на пътя и искаш да минеш на отсрещния тротоар. Котвата на греха те тегли в своето пристанище.

И всичко това за какво?

Не искаме да оставим греха. Харесва ни. Сладко е питието на греха, както се пее в една песен. Не искаме да го оставим, години наред сме с него, харесва ни този брак. Вече сме станали едно. Който тръгне да ни смразява, дори  чрез една проповед, ни прави диви зверове. Логично. Всичко това ни изобличава. Виждаме Разпнатия и плачем на Велики Четвъртък, но не искаме да направим следващата стъпка. Тази гледка на Кръста ни изобличава, но сме безсилни, за да влезем в пътя на изцелението.

Грехът прилича на метреса, която те изнудва, че ще разсипе брака ти, ако продумаш нещо. Идваш в храма, палиш свещ и с наведена глава си тръгваш. Дори и светците не можеш да погледнеш в очите, защото в тях се оглежда твоето състояние, и макар да не искаш и да те е срам, оставаш с греха. Правата, които си му  дал, са твърде големи. И това много те затруднява.

Когато си свикнал да живееш в килията на своя затвор, свободата ти изглежда като болест. Ала Христос идва в живота ти и ти нашепва чрез различни ситуации, че не искаш да си това, което си, че този затвор, в който живееш, не е твоето реално място. Много пъти ти говори сред болката, защото тя е единственото състояние, в което можеш да Го изслушаш. И внезапно идва моментът да вземеш решение. Ако кажеш „Да” на Неговата покана, тогава, както казват светците, любовта към греха угасва и се топи пред любовта на Жениха, и тогава твоето изцеление започва.

В Църквата наричаме това покаяние, едно пътуване с Кормчията Христос, наричаме изцелението святост и преобразяване в Христос. Възприемчивостта наричаме произволение, а усещането за промяна — докосване на благодатта. Нашепването на Христос  наричаме Откровение. И ти си болният, но си и първият поканен да седнеш на трапезата, почетната личност. Трапезата е светата Трапеза. Домакинът е Христос, а ти си почетната личност. Ти, който седиш на стола в храма и биваш осмиван, че си се забъркал с жени и интриги, си вече другаде. Гледаш греха и се отвръщаш от него и внезапно чуваш  вратата на царството небесно да се отваря и Някой да те кани да влезеш.

Тези неща стават в Църквата с болните, с лудите, с грешниците и с влюбените.

Благ подвиг, брате! Ти си член на Тялото Христово. Не го забравяй!