СЛЕПОТА И ПРОСВЕТЛЕНИЕ

409 0

Автор: свещ. Филип Лемастърс

Източник: blogsancientfaith.com

Превод: Пламена Вълчева

Проповед, произнесена на 3 август 2019 г.

Никога не бихме се затруднили да срещнем хора, които имат всевъзможни възприятия за Иисус Христос.  Някои използват името Му,  за да ругаят, или се надсмиват над Него по някакъв друг начин.  Други Го моделират съобразно разбиранията си, за да бъде  поддръжник на каузата, която най-много ценят в живота. Трети Го възприемат като учител или пророк, на когото трябва да се възхищават, но не и като Син Божи, на Когото трябва да се покланят. Днешното евангелско четиво ни открива Христос по един коренно различен начин — като Този, Който възстановява зрението на слепците-просяци и говорната способност на един обхванат от бяс човек. Разбира се, Христос не е само чудотворец, Той е Спасителят на света, Който, по думите на апостол Павел, ни е приел за слава Божия.

Скоро ще празнуваме Преображение Господне, деня, в който духовните очи на Петър, Иаков и Йоан се отворили, за да съзерцават божествената Христова слава в степента, достъпна за човешки същества.  Слепците-просяци от днешното евангелско четиво били иудеи, които търсели милост от Сина Давидов — иудейския термин за Месия, за когото се вярвало, че е праведен човек, вършещ чудеса.  При все че вярата им съвсем не била съвършена, символ  на което е тяхната слепота, Господ се смилил над тях и възстановил зрението им.  Преображение Господне ни открива пълния смисъл на това чудо, понеже Богочовекът ни дава възможност не само да виждаме нещата в този свят, но и да познаем Неговата божествена слава.  Подобно на просяците, Христовите ученици били иудеи и очаквали един изцяло земен Месия, а не Божия Син.  Макар да не прозрели Кой е преди Неговото възкресение, те също получили зрение от Господа, когато душите им били озарени от ярката светлина на Неговото Божество.

Неотдавна започна Богородичният пост, който предшества деня на успението в Христос на Пресвета Богородица — 15 август.  Нейният земен живот приключил, но три дни след погребението ù се оказало, че гробът ù е празен, защото тя станала първата, която последва своя Син в небесното царство като цялостна личност: тяло, душа и дух.  През този период ние се въздържаме от обилна, засищаща храна и се отдаваме на усърдна молитва, защото искаме да се уподобим на Богородица, тази първа и съвършена християнка, която е приела Спасителя в живота си по един уникален начин и която служи като светъл образец за всички нас.  Ако искаме да съзерцаваме светлината на Христос в дълбините на душата си, трябва да се смирим и да останем слепи за изкушението да търсим същинските смисъл и цел на живота си някъде другаде, вместо в Него.

Именно това направила Богородица, когато казала: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” в отговор на вестта на архангел Гавриил, че е избрана от Бога да стане пречиста майка на Неговия Син.  В този момент тя напълно и всецяло Му отдала своя живот.  Макар че била свидетел на  Христовото отхвърляне и убийство, Богородица останала вярна докрай, отказвайки да Го изостави при разпятието Му и отивайки с жените-мироносици да помаже мъртвото Му тяло.  Тя първа чула от ангела вестта за възкресението, както очевидно и първа чула вестта за Неговото въплъщение в утробата ù.  Особено по време на Богородичния пост ние се стараем да придобием нейното духовно зрение.

В днешното евангелско четиво Господ също изгонва беса от един човек и възстановява способността му да говори.  Този човек бил езичник, затова народът се удивил: „никога не е бивало такова нещо в Израиля”, а фарисеите казали: „Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз”. Апостол Павел наставлява християните в Рим, сред които имало както иудеи, така и езичници по произход, „единодушно и с едни уста да славят Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа”. Освободили се от гнета на идолопоклонничеството, който затварял устата им за прославата на Бога, езичниците могат да познаят и да славословят Господа в същата степен, в която Го възхвалява потомството на Авраам, защото древните обещания се разпростират върху всички, които вярват в Месията.  Светият Дух е съединил разделените езици при Вавилонската кула, така че хора от всякакъв културен произход да се включат в прославата на Бога като членове на дома на вярата.

Зрението и говорът са изключително важни човешки способности.  Христос възстановил зрението на много слепци и често използвал образите на светлината, тъмнината и зрението, за да предаде благата вест за спасението. Той имал за цел не просто да опише важността на това да виждаме нещата в този свят, а в крайна сметка да ни призове да Го познаем чрез единение със светостта от дълбините на душата си.  Именно защото била просветена от божествената светлина, Богородица успяла да изрече пророческите думи на Величанието,  започващо с „душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове”. Тя изрича тези правдиви думи в резултат на своето духовно просветление и опитно познание на Бога.

С изключение на случаите, когато постъпваме лицемерно, нашите думи обикновено разкриват истинското състояние на душата ни.  Може би поради тази причина Свещеното Писание съдържа толкова много предупреждения за опасностите, свързани с празнословието.  В псалмите четем: „Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми” (Пс. 140:3). Христос проповядва, че ще трябва да дадем отчет за всяка празна дума, която изричаме: „Защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден”  (Мат. 12:37). Не това, което влиза в устата ни, а онова, което излиза от нея, ни осквернява (Мат. 15:11). А апостол Иаков пише, че езикът е малък, силен и много труден за контролиране орган: той „скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената” (Иак. 3:6). Когато кълнем, осъждаме и хулим, ние засвиделстваме своята духовна слепота, липсата на оголена откритост пред Бога.

Разбира се, ние трябва да следим думите си, доколкото можем, и по-добре да замълчим, когато имаме лош помисъл за някого, отколкото да го споделим с него или с другите.  По-същественото обаче е, че трябва да възприемаме своите зли думи като симптоматични за болестта на душата ни.  За да придобием духовната целокупност да говорим само по начин, който прославя Бога и благославя другите, сърцата ни трябва да са изпълнени с Христовата светлина.  Трябва да бъдем осияни от благодатната божествена енергия, ако искаме да говорим по начин, който явява Божията святост.

Нека използваме Богородичния пост да подражаваме на Богородица в нейната откритост пред Господ, съединявайки се с Него в святост.  Трябва да се преобразим в дълбините на душата си, подобно на Богородица, ако искаме да придобием силата, която е необходима, за да прославяме Бога и да благославяме ближните във всичко, което изричаме и правим.  Ето защо трябва да се смирим с помощта на поста, за да придобием силата да пренасочим сърцата си от задоволяване на тяхното егоцентрично желание към истинското им изпълване в Бога.  Ето защо трябва неотстъпно да заставаме пред Бога в молитва всеки ден, като откриваме сърцата си за Неговото присъствие в живота ни.  Ето защо трябва да се съсредоточим върху служението на ближните, вместо върху  себеугаждането.  Ето защо трябва да се изповядваме и да се каем за греховете, които ни държат приковани към тъмнината. Ако постоянно гледаме към Бога по този начин, ще бъдем в по-голяма степен възприемчиви за благодатната божествена енергия и ще придобием духовно просветление да съзерцаваме славата Господня и да говорим и действаме съобразно нея. Празникът на Христовото Преображение призовава всички нас не към друго, а към това да преобразим себе си в свети хора и чрез благодатта да засияем ярко с небесна светлина. Нека за нас Богородица бъде най-великият пример на човек, който е постигнал именно това.