Слово в деня на празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики

3627 0

Автор: прот. Александър Шаргунов
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева

На празника Обрезание Господне и деня на свети Василий Велики Църквата с нова сила ни разкрива тайната на това, че Словото е станало плът. Днес Господ търпи обрязване и приема име, наречено от архангел Гавриил още преди Неговото раждане. Аз съм вратата – казва Той и призовава Своята Църква да върви по Неговия път на послушанието дори до смърт, и то смърт кръстна. И с Иисусовото име да побеждава враговете. По този път вървял и светителят Василий Велики, противопоставяйки се на Ариевото злословие, когато то имало мощната подкрепа на държавната власт в лицето на император Валент и когато много архипастири и пастири го следвали. Това било огнено изпитание за православната вяра. Сега е тържество на Църквата и в утренното Евангелие Господ ни говори за това, че в нея винаги присъстват пастири и крадци, които се отличават едни от други по това как влизат в овчата кошара. Едните прескачат оградата от другаде, а другите влизат през вратата. Овчата кошара не е поетично красиво място за Господа. Това е място, на което трябва да се защитаваме от разбойниците.

sv-vasiliiГоспод предлага начин на християнски живот, който е преди всичко живот в сражение. Неслучайно тези думи на Спасителя прозвучали след Неговия остър сблъсък с духовните водачи на Израил, когато Господ изцелил сляпородения. Този, който бил изгонен от Храма от фарисеите като шугава овца. А който влиза през вратата, пастир е на овците: нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му. Господ противопоставя лъжепастирите – крадци и разбойници, претендиращи за духовно ръководство на Божия народ, без да имат никакво право на това – на истинския Пастир, Който влиза през вратата и Когото вратарят въвежда вътре. Да не приемаме повърхностно думата вратар. Цялото Евангелие ясно Го означава – това е Небесният Отец. Той е изпратил Господа, Той е предал всичко в ръцете Му, Той Му е поверил Своите овци. Това влизане става в Дух Свети. И на тази тайна на нашето спасение чрез Света Троица са посветени всички трудове на светителя Василий Велики.

Пастирът зове Своите овци по име и ги извежда. И кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. Истински вярващ е този, който слуша гласа на Господа и Го следва. Думата слушам се повтаря около шестдесет пъти в Евангелие от Йоан. Христос е Слово, Реч, Откровение. Той открива на внимателния слух на тези, които Го обичат, това, което е чул от Отца. Слушайки днешното Евангелие, чуваме ли ние, всеки от нас, гласа на Христос? Колко време посвещаваме на истинско слушане на Словото Божие, на гласа на Любовта и Истината? При това често ли призоваваме името на Иисус с онова поклонение, което трябва да Му принасят всички – небесни, земни и подземни? Внимаваме ли в проповедта на истинските пастири, такива като свети Василий Велики, които по дара на благодатта наистина са станали Христови уста, защото през вратата са влезли в живота?

Тази притча Христос казал на фарисеите, но те не разбрали какво иска да им каже. Не разбрали, защото не искали да разберат. Защото в своята слепота мислели, че знаят истината. Фарисеите – във всички времена това са онези, които искали да бъдат водачи на другите, но от които овците бягат, защото са недобри пастири, крадци и разбойници. Ето защо Господ им повтаря: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. Не тези думи ли вдъхновили светителя Василий Велики в неговото сражение срещу нечестивия Арий? Ако Христос е само творение, само човек, Неговите претенции наистина са повече от изключителни. Как може Той да Се представя за единствения Пастир на човечеството? Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници. Човек, който говори така, или е безумен, или пък действително е носител на истината, Сам е Истината, променяща всичко на света, несравнима с нищо, познато на човечеството до този момент.

В двадесет и първия век всички ние много добре знаем, че хората е възможно да следват други учители и водачи, много от които се представят като „спасители на човечеството”. Но Христос ни предупреждава най-сериозно: ще ви окрадат, ще ви убият и погубят. Всички съчинители на красиви обещания и програми са крадци и разбойници. Такова твърдение на Христос не може да не шокира съвременното съзнание, приучено към толерантност и плурализъм. Кой е този Човек, Който дръзва да говори с такава увереност и да претендира за абсолютна изключителност? Какво ни обещава Той, за разлика от всички останали?

Аз съм вратата. Господ казва, че Той е вратата, единствената врата. В другите Евангелия вече сме забелязали този образ на вратата – тесните врата, водещи в Църството. Но тук думите на Спасителя придобиват по-дълбок смисъл – този, за който Той скоро ще каже:
Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан. 14:6). Спомняме си в Свещеното Писание, още в Стария Завет, този тайнствен образ – врата небесни (Бит. 28:17) – откровението на Яков за Божията Майка и Спасителя. Вратите на Йерусалим са описани у пророк Исаия като вход в мястото на мира, правдата, в дома Господен. Който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Христос е преход, Пасха, врата, отваряща достъпа към новия живот.

За да разберем по-добре това, което ни предлага Господ, ще трябва дълбоко да осъзнаем, че човечеството е затворено в тясно пространство. Ние живеем като „при закрити врата”, както е казал един съвременен философ. Дори непознаващият истината мислител понякога точно означава ситуацията, в която се оказва човекът без Бога. Тук е уместно да си спомним, че светителят Василий Велики именно в този смисъл съветвал младежите да се запознаят със съчиненията на изтъкнатите езически писатели. Да, човечеството се оказва пленник на безмилостния порочен кръг, например такъв: работа, пътуване, сън – и утре пак същото отначало. Нима хоризонтът на човека се затваря в тези тесни рамки? Нима човечеството е осъдено да се върти в този кръг в очакване на последното крушение – било то цунами с мащабите на цялата планета, или всепоглъщащ огън с неизвестен произход? Съществува ли изход за човека?

Именно тук в нашия живот се явява Христос и ни казва, че Той е вратата, Той е изходът. Образът, който Той предлага, е образ на свободата: Ще влезете и ще излезете. Вие ще намерите паша – това е образът на живота и свежестта. Тази тайнствена врата води там, където има чист въздух, пасища, облети в слънце. Христос ни казва, че човечеството не бива да бъде отчаяно затворено в себе си. Пред него се открива безкрайно пространство – животът предстои. Чудото, по думите на свети Василий Велики, се състои в това, че Бог предлага Своето собствено пространство за човека. Нима няма да се възползваме от възможността да влезем през тази врата, с надеждата накрая да вдишаме с пълни гърди? От всеки от нас зависи тази врата, отворена в безкрая, да не се отвори за нас едва в последния ден – в деня на нашата смърт. Тази врата е отворена там, където е Бог – и Христос ни зове да влезем през нея сега.

Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Господ отново ни показва нашата печална реалност – за да можем по-добре да видим какво иска да ни даде Той. В областта на икономиката, политиката, науката, техниката и изкуството човек търси различни начини за „освобождение”, към които не бива да се отнасяме с пренебрежение и в които всички християни участват по един или друг начин. Но Господ ни казва, че единственото истинско освобождение е това, което предлага Бог. Всички останали обещания за свобода и щастие са различни видове измама, видове кражба. Човечеството не е създадено, за да се задоволява със застоялия въздух на вчерашния или днешния материализъм. Атеизмът дава живот само на осакатения, непълноценен човек. Именно това означава да убие и погуби. Човек не живее в пълнота, докато не се отвори за Бога. И Христос е вратата. Който влезе през тази врата, ще се спаси. Ще се спаси! Без този преход той ще погине. Единствената среда за живот на човека е Божествената среда. Само там е неговото радостно, безкрайно израстване.

Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. Тук е Божието благословение над всичко небесно и земно, над това нашият път към Бога да започне днес. Не затова ли виното на сватбата в Кана Галилейска е било дадено в такова изобилие – шестстотин литра! И живата вода, предложена на самаряните, потекла, утолявайки всяка жажда. А от хлябовете, чудесно умножени, след насищането на всички останали дванадесет коша. И след чудесния риболов корабът бил така препълнен от многото риба, че започнал да потъва. Но това не са просто образи. Реалността е още по-прекрасна. Има живот в изобилие – и това е животът с Бога.

За този живот с такава благодатна сила възвестява свети Василий Велики, защото той в пълнота се е приобщил към него. Бог се е родил на земята. Той от самото начало смирено приема всички скърби и цялата нищета на нашето съществуване. Той още от първите дни показва безусловно послушание към всички Божествени наредби, за да видим как трябва да влизаме през тази врата. Без Него нищо няма да ни избави от фаталното състояние да бъдем само хора, отпаднали от Бога, и поради това такива, които трябва да умрат. Но Господ Иисус Христос, Богочовекът, се съединява с нашата немощ и ни въвежда в Божествения живот. Тази врата е отворена в безкрайността и вечността. Амин.