СЛОВО В ДЕНЯ НА СВЕТИЯ ДУХ

351 0

Автор: св. свщмчк Тадей (Успенски), архиепископ Тверски
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В чест на Светия Дух Църквата е установила празник, който е също толкова радостен и светъл, колкото и празниците в чест на Рождество Христово и Богоявление. Сякаш опасявайки се, че няма да почете подобаващо Светия Дух, Църквата е определила за Негова специална прослава освен вчерашния ден, посветен на слизането на Духа над апостолите, също и днешния празник. С това тя иска да покаже на вярващите, че това събитие е изключително значимо и радостно за нея.

И наистина нека си спомним с каква радост били изпълнени сърцата на апостолите, когато чули от Христос обещанието, че ще им изпрати друг Утешител и колко големи били плодовете на слизането на Светия Дух върху тях. Дух Свети, според Христовите думи, им припомнил всичко, което Христос им казал, така че те, въодушевявани от Духа, без затруднение, с вдъхновение и с думи, изпълнени с мъдрост и красноречие, проповядвали за Него на всички народи и на техните царе и управници (Иоан. 14:26; Лук. 21: 11-15). Със съдействието на Светия Дух, безкнижните рибари достигнали „глъбините на Духа”, „съкровищата на премъдростта и на знанието” (Кол. 2:3) в свещените пророчески писания, ключът за „разбирането”, който Христос им открил след Възкресението (Лук. 24:45). Светият Дух възвестил на апостолите бъдещите съдби на Църквата (Иоан. 16:13) и те проповядвали, без да се страхуват за съдбата на своето дело, бидейки твърдо убедени, че то не може да погине въпреки очевидното им безсилие пред лицето на враждебния свят (Деян. 5: 38-39). Светият Дух придружавал тяхната проповед с велики знамения и чудеса, така че те покорили за вярата в Христос народите по всички краища на вселената (Рим. 15: 18-21; 10:18). Чрез Светия Дух те „умирали ежедневно” (1 Кор. 15:31; 2 Кор. 4:11) за плътските страсти (Гал. 5: 16-26) и в духовния си живот се преобразявали постоянно „в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен“ (2 Кор. 3: 17-18). И накрая, макар да носели духовните си съкровища в немощни, „глинени съдове“ (2 Кор. 4: 7), с благодатта на Христовия Дух били отнесени на третото небе и грабнати в самия рай (2 Кор. 12: 1-9).

Нима само в апостолските времена се извършвали подобни действия на Духа, нима в наши дни обещаният от Христос Дух Свети вече е загубил Своята сила? Ние, днешните християни, също честваме изпълнението на това велико обещание на Христос за Светия Дух. Но как вършим това? Не празнуваме ли повече с уста, отколкото със сърце?

Наистина в своята сърдечна простота вярващите и днес не само с уста, но и със сърце почитат Светия Дух, но нима повечето не празнуват напълно несъзнателно и в пълно неведение за действията на Духа? Тези, на които е дадено знание, в по-голямата си част са склонни да вярват само на онова, което могат да видят с очите си и да попипат с ръцете си; следователно спомнянето на Светия Дух обикновено се извършва само в съзнанието им, без изобщо да докосва сърцето им и без да предизвиква жива радост в него. И досега за повечето християни остават в сила думите, изречени от Господа за Светия Дух, че „светът не може да (Го) приеме, защото Го не види, нито Го познава“ (Иоан. 14:17). А някои, за да оправдаят своето неверие в обещанието на Господа, дори решават да хулят Светия Дух, говорейки заедно с лъжеучителя Л. Толстой, че Църквата е измислила догмата за Светия Дух, за да откъсне хората от техните трудове за нравственото им самоусъвършенстване. Това говорят хора, които не искат да разберат, че Светият Дух създава у човека чисто сърце (Пс. 50: 12), следователно обновява самите „извори на живота“ (Прит. 4:23; Езек. 37, 26-27) не за да попречи на работата му върху самия себе си, а единствено за да облекчи трудностите на духовния подвиг, като „немощното лекува и недостигащото възпълва”.

Съвременните човеци постоянно говорят за духа на века и за неговото силно влияние върху всички членове на обществото. Защо тогава те се отнасят толкова недоверчиво към действията на Духа върху човешките сърца? Нима казаното от Господа за Светия Дух: „Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива“ (Иоан. 3: 8) не се отнася изцяло и за духа на времето, чието влияние върху нас е доста осезаемо, макар и пътищата на това влияние често да остават извън нашето полезрение? По-голямата част от нас осъзнават, че се повлияваме от духа на века, като общуваме с някои известни в обществото хора и като се запознаваме с техните трудове. Защо тогава ни изглежда невероятно — ако ни е трудно да усетим прякото действие на Светия Дух върху своя дух, — че това действие може да се проявява също и чрез нашето общуване с духоносните светии и чрез четенето на духоносните писания, завещани ни от светите апостоли? Защото както чрез Светия Дух „в пророците ни бе възвестен пътят на спасението и в апостолите възсия … благодатта на Духа”, и „бе събран църковния събор”, така и днес все още съществуват немалко хора, изпълнени с Дух Свети, особено сред подвижниците, които постоянно се обогатяват с „плодовете на Духа“ (Гал. 5:22).

Нима в крайна сметка и у нас самите не липсват поривите на свещеното вдъхновение, когато тук, в храма пеем възторжените църковни песнопения, удивително вселяващи в душата „мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14: 17 )? Може би ние самите потискаме в себе си тези пориви на духа ни за общение с Източника на светостта? Но тогава ние самите сме виновни за своето безчувствие към действията на Светия Дух; тогава думите на апостола се отнасят и за самите нас: „Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов“ (Рим. 8: 9).

Нека запечатаме, братя, в своите умове и сърца думите на апостола, които сме чули днес: „но се изпълняйте с Дух, като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни“ (Еф. 5: 18-19), за да стигнем първата степен и „ходейки в светлината”, да станем способни и за следващите, описани от апостола (Еф. 5: 8)! Нека не пренебрегваме поривите на благодатта в сърцата си, за да не отблъснем „Пазителя на нашите души“ (Откр. 3:20; 1 Пет. 2:25); нека не ожесточаваме сърцата си, когато чуваме гласа на Дух Свети, както правят някои от нас! Нека словото на благодатта заедно с църковните песнопения проникне в самото ни същество, за да бъдем оживени от Духа Христов, за да се изпълним с решителност и да извършим Христови дела в своя живот! Като черпим вода от изворите на живота, за да утолим своята духовна жажда, нека не пием само за да изпитаме мимолетна душевна наслада, но както водата, която утолява жаждата, услажда сетивата и укрепва силите ни, така и водата на живота, от която черпим, да действа живително на нашите душевни сили, да ни укрепява в непоколебимата борба с умъртвяващия дух на плътските страсти, и както някога възродила самарянката, която оставила своя греховен живот, така да възобнови и нашата сила за подвизи в пастирския живот или в онова, което ни предстои по Божията воля, и по този начин наистина да стане за нас „източник на вода, която тече във вечен живот“ (Иоан 4:14 ). Амин.