СЛОВО В ДЕНЯ НА СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ

359 0

Автор: св. свщмчк Тадей (Успенски), архиепископ Тверски

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

Днес празнуваме в чест на великия апостол Йоан Богослов, за когото многократно се споменава в Евангелието, че е „ученикът, когото Иисус обичаше”. И понеже Иисус го обичал заради пламенната му любов към Него, той има особено дръзновение пред Бога, защото любовта дава дръзновение пред любимия, както казва самият апостол: „Любовта у нас се затуй съвършенствува, за да имаме дръзновение в съдния ден; … В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха” (1 Иоан. 4:17-18).

Йоан е апостолът, който със силата на любовта си спасил юношата, който станал главатар на разбойници. И ако още през земния си живот той спасявал хората от явна погибел със своята любов и ги водел при Христос, то след неговата смърт  любовта му станала още по-дръзновена и спасителна. И ако обикновената молитва на християнина, бидейки изпълнена с любов към съгрешилия брат, има голяма сила —  „Ако — казва светият апостол в едно от посланията си — някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему” (1 Иоан. 5:16), — то с колко ли по-голяма сила ще бъде изпълнена тогава молитвата на самия апостол, който бил възлюбен от Христос? Ненапразно светата Църква ни приканва да го призоваваме:  „Възлюбени апостоле на Христа Бога, побързай да избавиш ония, що оправдание не намират. Бог приема молитвата ти, когато Му се кланяш, както те прие, когато се склони върху гърдите Му” (Тропар, гл.2). Ненапразно светата Църква ни призовава  „да облажаваме приснопаметния Йоан, който се пресели от земята, но не се отдалечи от нея” с духа на своята любов, молитва и силна помощ (Стихира на малката вечерня). Там, където вее духът на любовта,  се диша леко и свободно. Затова нека и ние пристъпим безбоязнено към светия апостол, макар да е страшно да се доближим до него с греховете си, с които оскърбяваме Бога, и макар да не сме в състояние да влезем в общение със сомна на светии, на които съвсем не можем да се оприличим.

На какво ни учи с делата и думите си светият апостол, който е придобил такава дръзновена любов към Христос? Не ни ли учи най-вече как да открием Бога, как да влезем в блажено общение с Него и в това общение да намерим всичко, което душата ни напразно е търсила на земята, скитайки се по пътища, далечни от Бога, и не го е намирала? Когато великият Пророк и Предтеча Господен се явил сред човеците със своята проповед за Христос, свети апостол Йоан веднага го последвал и станал негов ученик, за да научи за идващия в света Бог. И когато светият Предтеча посочил Христос, Йоан веднага Го последвал и неотклонно Го следвал през целия си живот. Кое помогнало на свети Йоан да открие Бога толкова бързо и да Го следва така неотклонно през целия си живот? Любовта към Бога и чистотата на сърцето. Любовта към Бога е присъща на всяко човешко същество: както растението е привлечено от светлината на слънцето, така и човешката душа е привлечена от любовта към духовното слънце, Бога, от Когото е получила не само своето битие, но и своя образ. Подобното е привлечено от своето подобно. Погледнете как водните капки и изпарения се стремят да се слеят в облаци, потоци и езера, докато накрая не се обединят в един океан. Нима душите на хората не се стремят също да се слеят с океана на Божествената любов? И колкото по-бързо капките вода се съединят в потоци и достигнат океана, толкова по-малко препятствия срещат по пътя си и толкова по-полегат е той. По същия начин и човешките души се съединяват по-бързо с океана на Божественото битие и любов, ако имат по-голяма склонност към Него, ако по пътя си към Него срещат по-малко непреодолими препятствия. У светия апостол Йоан имало толкова силно влечение към Бога, толкова  силен порив за общение с Христос, толкова силно любовта към Него привлякла душата му, когато Той се явил,  и тя в такава степен била освободена от всяка страст, пречеща на човека да отиде при Христос, толкова чисто било сърцето му, защото истинната любов е чиста, че той първи изпълнил онова, на което учел чедата на светата Църква:  „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят” (1 Иоан. 2:15-16).

Само чистото сърце е способно да познае Бога и бързо да Го намери, както казва Самият Господ:  „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). Чистото сърце отобразява в себе си Бога, подобно на чистото око или чистото огледало, и не може да не Го съзре. Ала в падналия човек това огледало е счупено или зацапано. Ето защо онези, чието сърце е нечисто, тъмно и замърсено от житейските страсти, не могат да видят Бога или съвсем малко Го виждат.

Често тези хора търсят Бога цял живот, въоръжени с науката, и не успяват да Го намерят, така че за тях се сбъдват думите на псалмопевеца:  „Рече безумец в сърце си: „няма Бог”” (Пс. 13:1). Страстите замъглява очите на сърцето и ни пречат да Го познаем. Наистина, леността, жаждата за наслаждения и другите страсти често пречат на човека да бъде привлечен дори и от земната мъдрост, както и учените често губят безпристрастност в научните си изследвания, когато се отдадат на някоя страст. Не се ли отнася това и за познанието на Бога? Само чистото сърце може да познае Бога. Често хората, които са увлечени от страстите си, изобщо не искат да Го познаят.  „Защо е нужно това?” — казват те. Онези, които мислят, че е по-добре да се изследват най-нелепите човешки митове и легенди, много често смятат, че не е нужно да се изучава Христовото Евангелие, както и писанията на боговдъхновените апостоли и пророци. Те не искат да узнаят какво се е случило в Църквата Божия през отминалите векове, нито какво ще се случи в нея през следващите. Те приличат на ония мореплаватели, които не обръщат внимание на пробойната в кораба, докато не видят водата под нозете си. И вкусвайки от плодовете на дървото, те не искат да разберат къде и как то е израсло.

В противовес на това любещият Бога с чисто сърце  „е познат от Него” (1 Кор. 8:3) и нерядко познава Бога също в такава степен или дори в по-голяма, както и един учен-богослов. Защото познанието за Бога е вложено в човешката природа като инстинкт. Погледнете някое животно или насекомо, което от само себе си, без да се учи, проявява толкова непогрешимо знание и мъдрост още от първите дни на живота си, например пчелата, която изгражда пита и произвежда мед. По същия начин чистото сърце носи в себе си знанието за Бога и стига човек да се вслуша в гласа на съвестта си, в неизкривените от страсти естествени влечения на собствената си душа, и знанието за Бога ще му се открие. Ето защо Господ е казал:  „Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци” (Мат. 11:25). А любовта помага да се умножи познанието, защото ни прави внимателни към любимия човек, помага ни да забележим и най-малките подробности в живота му, най-малките особености на характера му, сродява ни със самия дух на любимия човек. Нима любовта към Бога не ни помага по същия начин да Го познаем повече, отколкото дългото изучаване на богословие? Тя ни сродява с Бога и тогава подобното лесно се познава от подобното му. Ето защо апостолът, който имал чисто, изпълнено с любов сърце, станал  „богослов” и облягайки се върху гърдите Иисусови, извлякъл  „глъбините на премъдростта”, заедно с блажената любов, с която пламенеел за Него. В учението му за Бог Слово е положено началото на онова богословие, което било явено на Вселенските събори от най-просветените пастири и учители на Църквата, които говорили за Светата Троица, за Нейната същност и ипостаси, за двете естества на Христос, съединени неслитно, неизменно,  неразделно, неразлъчно.

Така и ние да се стараем да възлюбим Христос с чисто сърце. Към Него е привлечена душата ни, защото по своята природа тя е християнка, и само когато бива поразена от страстите, се стреми да се отдалечи от Него. Любовта ще направи човека разумен, изпълнен със знание, което е по-дълбоко от всяко научно или философско познание. Ще изпълни душата със сладостно блаженство, което не ще срещнем никъде другаде на земята, защото можем да го почерпим единствено от неоскъдняващия океан на Божествената Христова любов. Амин.

Слово, произнесено в храма на Владикавказката мъжка гимназия на 26 септември, 1916 г.