Слово за Богоявление

321 0

Автор: св. свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„Днес Владиката дойде да освети водното естество…” Така пее светата Църква днес на деветата песен на канона. Днешният празник, както ни казва една от стихирите на предпразненството на Богоявление, е по-славен в сравнение с предшестващия го Рождество Христово: „Светел убо мимошедший праздник, светлейший же, Спасе, приходящий” и обяснява защо: „он Ангела имеяше благовестника и сей Предтечу обрете предуготовителя. Он кровем изливаемым, яко бесчаден, рыдаше Вифлеем, и сей водам благословенным многочадна познавается купель. Тогда звезда волхвом возвести, ныне же Отец миру Тя показ…”(Стихира на стиховните, предпразненство на Богоявление). Ако там звездата показва пещерата, то тук Сам Отец показва Своя Син: „Този е Моят възлюбен Син” (Мат. 3:17).
Богоявление е празник на откровението на Божиите тайни и не само на Божиите тайни, но и на тайните на света, в който живеем.

Човекът е неотделим както от видимия свят, така и от невидимия, защото стои на границата между единия и другия, защото е създаден от земя, от материя, от видимо и невидимо вещество, но в него е заложена душа, ангелски дух; и както казва един от светите отци, той е ангел в плът. Човекът съчетава в себе си двата свята, съединявайки се с единия чрез своето видимо тяло и издигайки се до другия чрез своя невидим, безсмъртен дух.

В предпразничната служба на Рождество Христово чухме, че Христос идва отново да въздигне на небето падналия човек.

Човекът е неотделим от видимата природа. Днес се разкрива тайната на Богоявлението, както и тайната на Христовото освобождаване от греха не само на човека, но и на целия свят. Христос се яви, както пяхме в тези предпразнични дни, за да облече човека в първоначалната дреха, в дрехата, в която бил облечен първият човек по време на сътворението и за която във Великия канон на св. Андрей Критски се казва: „Раздрах си дрехата, що Ти уши ми в часа рожден и днес лежа аз гол пред Теб”. Но това не е достатъчно: „Яви се Христос, понеже пожела да обнови цялото творение“ (Тропар на предпразненството на Богоявление).

Тази неотделимост на човека от творението се споменава в цялото богослужение. Днес ние също се молихме: „Помилуй нас и Твоя свят…“. В християнското съзнание ние сме неотделими от света, в който живеем, а Христос се яви на Йордан не само да възстанови падналото човешко естество, но и да обнови цялото творение чрез водното естество. „Както се кръсти в Йордан, Спасителю наш, Ти си осветил водите, приемайки раб да положи ръката си (върху Тебе), за да изцелиш света от страстите” (Стихири на хвалитните на Богоявление).

Но защо светът е осветен именно чрез вода? Още в първите дни на сътворението водата е одухотворяващо и освещаващо естество.

Все още нямало свят, но Божият Дух витаел над водите, понеже те били най-чисти. Господ създал водата, за да я превърне в освещаваща, очистваща и оживотворяваща природа. При Ной грехът бил унищожен с вода, но и жертвата, принасяна от праведниците, била смесвана с вода. Чрез вода в Стария Завет се извършвало очистването. „Ще ви поръся с чиста вода — казва пророк Иезекиил — и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя. Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът”(Иез. 36: 25-26).

Водното естество се освещава, за да освети чрез себе си на първо място човека. Всеки от нас при своето духовно раждане се освещава с Йорданско кръщение, понеже с Йорданско освещение се освещава водата за тайнството Кръщение.

Но това не е достатъчно. Не само човекът се очиства чрез вода при своето раждане, но чрез същото водно естество се освещава и цялата природа.

Човекът е венецът на творението, най-връхната му точка, и всичко, върху което той поставя своя греховен печат, се заразява със същия грях. Чрез човека цялата природа се намира в грях. „Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега“ (Рим. 8:22), казва апостол Павел. Затова Господ осветил водното естество, за да освети чрез него цялата природа.

Ние сме забравили напълно колко тясно сме свързани с горния свят, с ангелите и светиите, забравили сме тази връзка, без която нашата Църква не би съществувала, без която не бихме могли нито да извършваме богослужение, нито да се надяваме на вечен живот.

Но и с долния свят не чувстваме своята връзка. Вярваме, че човекът и природа съществуват отделно. В най-добрия случай все пак признаваме, че природата живее, че растенията и животните живеят, тъй като това вече е трудно да се отрече. Но ние сме загубили онова, което трябва да знаем: Бог е създал света, Той е Живот и всичко, създадено от Него, живее в Него — в противен случай изобщо няма Бог.

Бог се явява в творението преди всичко като Живот и това за нас, вярващите, се разкрива именно днес, когато стоим тук заедно с Йоан Кръстител, когото призоваваме да застане до нас и да запечата нашето песнопение, отново да повдигне взор към Светия Дух и духовно да се съедини с нас в това велико богослужение: „Твоята ръка, докоснала се до пречистата глава на Господаря, с пръста на която ни Го показа, повдигни към Него за нас, Кръстителю, като имащ голямо дръзновение; защото си засвидетелстван от Него като най-голям от всички пророци. А твоите очи като видяха Всесветия Дух, слизащ във вид на гълъб, отново въздигни към Него, Кръстителю и Го направи милостив към нас; и дойди, застани до нас, завърши нашето пеене и започни тържеството” (Предпразненство на Богоявление, стихира на 9-ия час). Днес е празник не само за хората, които получават при кръщението си дрехата на нетлението, но и празник за цялата природа, понеже и природата трябва да се „облече в своята първа дреха“, понеже и тя живее и се заразява от нас с нашия грях. Ако всеки от нас, имайки това съзнание, може и трябва да се кае и когато се кае, както вярва светата Църква, се облича в дрехата на нетлението, то и за природата трябва да има очистване от греха, който внасяме в нея, и това очистване ù се дава чрез великия празник на Кръщението Господне, когато чрез водното естество се обновява цялото творение.

Светата Църква се обръща едновременно към планините, хълмовете, небесните светила, тъмнината, ангелите и „човешкото множество“, като ги призовава „да пеят и да превъзнасят Господа“ (Вечерня на Велика събота). Но най-горното място в творението се заема от човека и особено от онези, които са прославени — преподобните, праведниците и смирените по сърце.

Днес ние извършваме великото водоосвещение и го извършваме не като хора, които са се събрали в този храм, за да се помолят и да си спомнят какво се е случило някога, да си спомним, че някога Господ е бил кръстен от Йоан. Църквата отново ни разкрива връзката ни с цялата природа. Именно тази връзка между видимия и невидимия свят, между човека и стихиите, между човека и света, ние, грешните и скверните, не чувстваме — и затова сме толкова самотни, затова не разбираме богослужението, което се извършва.

Нима може да се каже, че има човек и мъртва материя, когато извършваме тайнството Кръщение с вода — чрез тази вода, чрез тази материя, чрез това вещество, се извършва едно ново раждане, едно духовно раждане. Тази съвсем обикновена вода получава духовните дарове на благодатта, тя се освещава и чрез нея ние се освещаваме.

Другото голямо тайнство — Миропомазание — се извършва чрез миро. Мирото е обикновено ароматно вещество, но след като се освети, придобива такива свойства, които дават на нас, миропомазаните, даровете на Светия Дух. Ето хлябът и виното — когато са осветени и принесени, те са Тяло и Кръв Господни и ни правят Тяло Христово, когато се причастяваме с тях, както казва Йоан Златоуст.
Следователно тази връзка между нас и видимата природа е толкова тясна, понеже всичко, което живее, живее като творение на Бога, живее чрез своя Създател — Истинския Живот.

На празника на освещаването на водното естество трябва да си спомним, че човекът стои на границата между два свята: невидимия свят, с който той е свързан чрез своята безсмъртна душа (този свят ни въздига към ангелите и безплътните духове) и видимия свят — чрез своето тяло, което е проводник на благодатта на Светия Дух в душата и което става безсмъртно като душата, ако живеем в Христос. Ние — един малък свят — носим в себе си съединяването на два големи свята.

В този най-велик ден Църквата вярва, че Господ отново се кръщава и обновява чрез Себе Си водното естество, а по този начин се обновява цялата природа, като получава отново своята първоначална дреха, която и ние сме получихме в Кръщението след своето мрачно падение, а Господ по милостта Си, чрез тайнствата Покаяние и Причастие, отново я прави нетленна.

Най-голямото ни задължение на този празник е да почувстваме връзката си с двата свята — горния и долния.

Тази вода, която живее и носи в себе си освещение и истинско нетление, ни умива с „банята на възраждането“ (Тит. 3:5) в тайнството Кръщение, ражда ни духовно, освещава неодушевената и одушевената твар: както растенията, така и животните — цялата природа, която човекът в своята слепота нарича мъртва.

Трябва да помним, че ние не съществуваме отделно, че сме свързани с този свят като негов венец и че трябва да го издигнем до невидимото (Григорий Богослов), трябва да го издигнем до духовното преди всичко чрез нашето тяло; трябва да очистваме света, който лежи в злото, и да не го замърсяваме отново с нашия грях.

На този ден ние не сме сами. Не само хората, събрали се тук, но и цялата Църква, видимата и невидимата — както човекът, така и ангелите — прославят пречестното и великолепно име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.