СЛОВО ЗА ВЕЛИКА СЪБОТА

1911 0

IB_40„И тъй, идете, научете всички

народи, като ги кръщавате

в името на Отца и Сина и Светаго Духа“.

(Мат.28:19)

Как трябва да пристъпяме към Възкресение Христово? Със съмнение ли? Или да вярваме, че казаното в Писанието ще се сбъдне?

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Ние знаем и вярваме, че цялото Писание е само истина, писана от боговдъхновени мъже. Истина, разкривана постепено, за да се разлее в света като жива вода. У нас не бива да има и зрънце съмнение, че тогава – на този ден – Иисус е възкръснал. За да ни спаси.

Както Господа е бил три дни в Ада, за възкръсване на всички мъртви, така и ние имаме нашия живот. Даден ни да следваме непоколебимо Христовите заповеди. Както е сторила и днес честваната св. Пелагия, мъченица с живот в името Христово. Както тя доброволно е приела, с голама радост, че Христос е единственият, истинският, живият Бог – и заради Него си заслужава да се живее независимо от хулите, зложелателството и мъченията, на които знае, че ще бъде подложена. Тя се отрекла от живота си и Господ започнал да живее в нея. Не я е уплашил страха от ужасните мъчения. Абсолютно нищо земно, още повече езическо, не я поблазнило. И тя отхвърлила „суетните светски наслади“. А колкото повече отхвърля, толкова в душата й остава място за чиста вяра.

Така и ние, в нашия живот има много неща, които ни дърпат назад, по-далече от Христовите истини. Нека се запитаме – доколко сме зависими от дребните не-истини около нас, оковаващи ни в тежестта си. Да не можем да се доближим до вярата, до истината.

Далеч не е достатъчно само да вярваме – трябват и дела. Дела от наша страна. Както пише Св. Ап. Иаков: „Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.(Иак.2:17)

Както Пелагия, мъченица за вярата в Христа, недвусмислено ни показва какво и как да сторим, тъй и ние – трябват дела, допълващи вярата ни. „Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?(Иак.2:24), пише още апостол Иаков. Както единайсетте ученици Христови отишли „в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се, а някои се усъмниха.(Мат.28:16-17), тъй и ние трябва да вярваме в Христовото възкресение, без и за миг да се усъмним. И във храма да Му се поклоним!…

А Иисус не иска от нас невъзможното. Само потребното, за да се спасим и имаме живот вечен.

Както света преподобномъченица Пелагия е била „горделива, надменна и лекомислена“ и се е променила в „кротка, смирена и вглъбена в себе си“, тъй и ние, следвайки Иисуса Христа със сърцето си /тъй като „Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.(Мат.5:8)/ ще придобием онова изменение в нашите ум, чувство и вола, което да ни стори безрезервно да вярваме, без съмнение, че и казаното „възкръсна в третия ден според Писанието“, и думите на Ангела Господен към „Мария Магдалина и другата Мария“: „…Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ(Мат.28:5-6) е самата истина.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Така завършват думите на писаното слово от Св. Ев. Матей, за да бъдат едно начало, разтеглено в безкрая.

 „И като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.(Мат.28:20)