СЛОВО ЗА ИЛИНДЕН

5766 0

icxc„…жив съм Аз, казва Господ Бог:

не искам Аз смъртта на грешника,

но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив.

Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища;

за какво да умирате…“(Иез. 33:11)

 

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

С колко неправди сме се срещали в живота си и всеки ден за колко такива разбираме? Богатите злоупотребяват, за да умножат богатството си, силните на деня ограбват и дори убиват по-слабите и им отнемат имуществото, много хора, закърмени и израснали с Бога на уста и в сърцата и, Му обръщат гръб, похулват Го и живеят противно на Неговия Завет. Примерите са безброй – и днес, и в политиката, и в бизнеса, и в древността – не един и двама царе и богаташи станаха безбожници и врагове Божии. Четем и чуваме за тях от стари времена, а и днес. Цар Ахав станал идолопоклонник, Йезавел скроила заговор, за да отнеме живота и имота на Навутей, цяла Самария се покланяла на жертвеника на Ваал, един от седемте демони на ада… този, който за езичниците заменя Истинския Бог.

Днес също виждаме идолопоклонството в политиката и в света около нас, партии и личности се издигат в култ, разни чужди държави се превръщат в надежда и упование на хората, търси се някакъв спасител, обществото се надява на избори, на нова власт, на нов световен ред. Издигат се в култ парите, колите, здравето, физическата красота, какво ли не. Приемаме за нормално, че ни крадат и лъжат, че ни ограбват по улиците, в домовете ни, че ни мамят в магазините, роптаем срещу престъпниците и корумпираните, но някак половинчато, като оплакване и … нищо не правим, пък и какво толкова бихме могли да сторим? Ние, обикновените хора, не-богати, не-силни, не-известни… Ех, ако живеехме едно време, ех, ако имахме власт или пари, какво щяхме да сторим… всеки си е мислел или казвал това, нали?

Нима Бог не е справедлив? Нима Бог не е силен? Нима Той не ни обича? Та ако в миг пожелае, може да смени всички природни закони, водата да пламне, светът да се обърне, болните да бъдат изцелени и хората – спасени. Може! Да, ние вярваме, молим се, палим свещи, пеем в храма, но колко е НАИСТИНА вярата ни? Дали толкова, колкото Той ни е дал, колкото ни дава всеки ден – да сме живи, да дишаме, да се учим, да разбираме, да чуваме гласа Му? По-малко ли? Много по-малко! Считаме се недостойни, но все пак сме благодарни, че сме християни. Колко пъти обаче сме били ИСТИНСКИ християни? Колко пъти сме изпълнили заповедите Му – всеки ден – вчера например или днес? Защото ние знаем какво иска Бог от нас, можем да отличим добро от зло, правилно от неправилно. Но какво избираме? Всеки миг, по хиляда пъти на ден? На кого служим всъщност? Ако Бог иска от нас да даваме милостиня, да се погрижим за ближния си, да обичаме и да даваме с любов на онзи, който ни поиска, да вървим с този, който ни помоли, правим ли го? Тук не става дума дори да продадем имота си и да го раздадем на сиромасите или да дадем всичките си ризи, освен една на ближния ни. А за това, че бедният ни е неприятен, просякът – досаден, а бездомникът – миризлив! Но ние пред Бога как стоим? Приятни ли сме Му? „Смърдят и гноясват моите рани“ – и то раните, невидими за окото, раните на греха. Ние сме неприятни, досадни и миризливи, търсим Бога само като имаме нужда от Него, и сме грешни, много грешни… Но каем ли се за греховете си? Молим ли се искрено? Наистина ли сме Божии, както Той ни нарече и всъщност следваме ли Го, както ни призова?

Мойсей, Авраам, Даниил, Самуил, Енох, Йона, Исаия, Йов, Йеремия, Амос, Малахия, Ной, днес празнуваният Илия, безчет други – те го направиха. Те чуха гласа Му, те Му служиха, те известиха волята Му, те наистина Го следваха. И така те бяха изпълнени със Светия Дух и Той говореше чрез тях. На нас. Те срещаха несгоди, трудности, бяха мъчени, гонени, гладуваха, жадуваха, имаха колебания, но повече от всичко бяха Божии, Негови следовници и живееха вярата си на дело. И умряха за Него, за да наследят живот вечен. Така Илия стана свети Илия – но първо трябваше да се изправи срещу царя, който заслепен от силата и властта си извърши множество грехове. А пророкът Божий, с вехта дреха, без богатство и множество слуги, но облечен в силата и въоръжен с властта на вярата в Истинския Бог го изобличи. И то не веднъж. Това е пророческото служение – да бъдеш вестител, изразител на Божията воля и вечно да призоваваш да бъде пазена чистотата на вярата – и в сърцата, и на дело. Така пророкът говори на Ахав, но всъщност на всеки от нас. Изобличава Йезавел, но назовава нашите грехове. Върши чудеса и ни явява лицето на Бога.

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, днес пророци вече няма, не и от плът и кръв. Свети Илия не е в гръмотевицата или в градушката, нито ще го срещнем в някоя пещера. Той бе взет в тяло на небето, яви се после на Иисус и ще го видим отново всички ние в Съдния Ден. Но дотогава имаме обещанието и примера на всички светии и пророците, дългът на християни, образеца на нашия Господ Иисус Христос – ако видим гладен, да го нахраним, ако знаем за болен, да се погрижим за него, ако чуем за затворник – да го посетим. Да пазим и развиваме даденото ни от Бога – като таланти, дори и като имущество и да ги ползваме за добро, но най-важното – винаги да се стремим към идеала на това да бъдем истински християни, да сме пример за другите. Преди всичко да търсим Божието Царство и неговата правда, да се молим на Бог да ни напътства и никога, никога, да не се поколебаем да дадем отчет за вярата си, да изобличим неправдата, да следваме доброто и истината. Тогава и Бог, и Свети Илия ще са с нас и ще ни подкрепят – винаги и навсякъде – и в бурния вятър, и в земетръса, и в светкавиците, но най-вече – в лъха на тихия ветрец, и ще разговаряме, и ще сме заедно … Амин!