СЛОВО ЗА КРЪСТА В НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛОННА

675 0

Автор: св. свщмчк Философ Орнатски
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

Кръсте Христов, надежда на християните, наставник на заблудените, пристанище на бедстващите, победа в битки, опора на вселената, лекар на болните, възкресение на мъртвите, помилуй ни.*

Вникнете, братя мои, в думите на тази църковна песен, изобразяваща силата и славата на Кръста Христов, и се пренесете мислено в предхристиянските времена, за да видите каква дивна и велика промяна се извършила в отношението към кръста, когато Синът Божи бил разпънат на него.

Какъв бил кръстът преди разпятието на Господ Иисус Христос? Той бил инструмент за най-позорно наказание, изобретение на безчовечното езичество, който преди идването на Спасителя на земята съпътствал римляните, където и да отидели със своето победоносно оръжие. И това страшно смъртно наказание проникнало в Иудея, когато те я завладели. Преди римското владичество иудеите познавали само провесването на дърво, но в техните Писания се споменавало и за наказанието чрез обесване: „проклет е всеки, който виси на дърво“ (Втор. 21:23; Гал. 3:13). Разпъването на кръст надминавало обесването: то било придружено от нетърпими мъчения и дори самата мисъл за него довеждала до ужас. Следователно можем да заключим с какъв страх и отвращение човечеството преди Христос се отнасяло към оръдието на това наказание — позорния кръст.

Но ето, че на кръста претърпял смърт Самият Единороден Син Божи, нашият Господ Иисус Христос; дълбокото падение на грешния човешки род и множеството негови грехове били изкупени чрез най-голямото страдание на кръста. Не знаем какво се случило с честния Кръст Господен, след като изпълнил предназначението си, през четирите века преди намирането му от света Елена. Но оттогава оръдието на кръстните страдания на Богочовека, както и всеки кръст се превърнали в свещен предмет за християните.

Велики и някога могъщи царе и световни владетели, като Навуходоносор, който видял в сънно видение своето величие под образа на дърво, покриващо с клоните си цялата вселена, преминали шумно по земята, оставяйки след себе си единствено печална слава. А кръстното дърво придобило слава, каквато преди това нямал нито един предмет, сътворен от човешки ръце. Недълго след като нашият Господ Иисус Христос претърпял смърт и победно възкръснал от мъртвите, позорното оръдие на Неговата смърт станало предмет на похвала за свети апостол Павел (Гал. 6:14), предмет на благоговейно поклонение и целувание за християните, но и съблазън за иудеите и безумство за елините. Христовият кръст, по думите на апостола, станал източник на сила Божия и свидетелство за мъдрото Божие промишление за нашето спасение (1Кор. 1: 18,23,24).

Изминали векове от апостолските времена, ала славата на Кръста не намалявала и не угасвала, а все повече растяла, и ето, сега четем думите на св. Кирил Йерусалимски, които ни говорят за силата на Кръста и на кръстното знамение: „Смело да изобразяваме с ръка кръстния знак върху челото и върху всичко: върху хляба, който ядем, върху чашите, от които пием; да го изобразяваме, когато влизаме и когато излизаме, когато лягаме и когато ставаме, когато сме на път и когато почиваме. Той е велико предпазно средство, дадено в дар на бедните и на слабите без труд. Защото това е Божия благодат, знамение за верните и страж за злите духове.”

В думите на светия отец се вижда и предстоящото, по-голямо прославление на честния и животворящ Кръст. В името на Кръста, заради неговата защита и с кръст в ръка, народите на Запада ще предприемат далечни походи срещу неверниците; от уважение към Господния кръст народите ще се нарекат християнски; а християните ще украсяват и осеняват себе си с кръст, както и всичко, което им е скъпо: кръстът украсява Божиите храмове, кръстът сгрява гърдите ни, с кръст започваме и завършваме всяко свое дело, с кръст прогонваме врага, с кръст благославяме децата, с кръст осеняваме новороденото и с кръстно благословение придружаваме покойника до мястото на неговото последно упокоение; и с кръст украсяваме неговия гроб.
Слава, Господи, на честния Твой Кръст!

Нека размислим, братя, откъде е дошла тази изпитана сила на кръста и защо му отдаваме слава? Нека поразсъждаваме, за да може нашето поклонение на честния Кръст да бъде разумно, и за да оградим съзнателно устата на онези нечестивци, които искат да ни върнат във времената на езическото отвращение от Кръста и на неговото осмиване.

Знайте, православни, че Христовият кръст не получил славата си единствено на Голгота, нито бил осветен само от страданията на Богочовека, не! — той бил средоточие на целия Му земен живот, започващ и завършващ с кръст. Голготският кръст бил най-висшата точка на унижението, на което слезлият от небесата Господ се предал, за да ни издигне на небето. Следователно макар и да търсим главно на Голгота обяснение за славата на Кръста, трябва също да я видим и в обстоятелствата, съпътстващи раждането на нашия Спасител, както и Неговата младост и зряла възраст. С една дума, целият живот на нашия Господ Иисус Христос трябва да се разглежда като кръст — и животът на всеки от нас трябва да бъде безропотно носене на житейския ни кръст, според Господните думи: „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”(Мат. 16:24). Кръст за Бога било човешкото естество, което Той взел върху Себе Си, приемайки образа на раб; кръст за Него било раждането Му в пещерата и полагането Му в ясли; кръст за Него бил безизвестният Му живот до 30-годишна възраст; кръст били изкушенията и съблазните на дявола; кръст за Него били враждата и постоянното преследване от страна на Неговите врагове; както и въздържаният, трудолюбив живот и отказът от всичко до степен да няма къде глава да послони — всичко това било за Него тежък кръст. И накрая, кръст за Него в пълния смисъл на думата били душевните терзания в Гетсиманската градина и телесните мъчения — заплюване, плесници и побой в двора на Каиафа и Пилат, както и мъченията на Голготския кръст.

Сега нека насочим погледа си към Голгота, за да видим величието на подвига на Богочовека, понесен от Него върху раменете Му за нашето спасение, чийто символ оттогава е светият Кръст. И така, на Голгота Господ Иисус Христос е причислен към злодейци: дрехите Му са свалени, питието не е изпито, Той е качен на кръста. Ръцете и нозете на Спасителя са приковани към кръста, болката се разпростира по цялото Му тяло, слънцето скрива лъчите си, за да не осветява, по думите на св. Йоан Златоуст, позора на безчовечността.

И сред най-големите мъчения от устата на Богочовека излиза глас, изразяващ накратко целта на земния живот на нашия Господ и Спасител. Той казва: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лк. 23:34), отнасяйки тези думи за Своите непосредствени разпинатели, а в тяхната личност и за всички врагове на Бога — настоящи, минали и бъдещи. Така Кръстът Христов става свидетел на Господнето всеопрощение, на Неговата милост дори към враговете Му.

Не знаем дали Неговите мъчители са чули думите на молитвата, която Господ Иисус Христос отправил за тях, но дори и да са ги чули, това не ги възпряло да Го хулят и да Му се подиграват. От устата на распинателите излизали хули и това не е изненадващо: грехът, завладял човека, не знае граници, докато върху човека не се стовари някоя беда, която да отвори очите му за неговото престъпление. Удивително е, че към хулителите се присъединил и един от разбойниците, разпънатите заедно с Него. Но станало така, че кръстът, който бил свидетел на Божията милост към враговете, станал свидетел и на помилването на покаялия се грешник, на думите на покаяние, които се чули от кръста на разбойника, намиращ се отдясно на Христовия кръст: „Помени ме, Господи, в Твоето Царство!”. И милостивият към Своите ожесточени врагове Господ веднага произнесъл утешителни думи за разкаялия се разбойник: „истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лк. 23:43). Така кръстът става свидетел и поръчител на опрощението на всеки грешник, който с разкаяно сърце и смирен дух полага своето покаяние в неговото подножие.

До враговете на Божия Син при кръста стояла Неговата пренепорочна Майка. Мечът, предсказан от праведния Симеон, сега пронизал душата ù, която страдала заедно с нейния Божествен Син (Лк. 11:35). И можел ли Господ, молещ за враговете Си и смиляващ се над благоразумния разбойник, да не утеши и да не ободри Своята осиротяла Майка? От кръста се чуват думите: „жено, ето син ти!“ (Иоан. 19:26), при което Спасителят с поглед я посочил на Йоан, Своя довереник, казвайки: „ето майка ти!“ (Иоан. 19:27).

Кръстът станал свидетел на любовта и грижата на Сина към Неговата Майка по време на най-големите Му страдания и очевидната Му пълна безпомощност. О, свети Кръсте Христов, научи децата на нашето време да слушат и да се грижат за своите родители!

Удивени сме от великото всеопрощение на милостивия Господ, който на кръста не забравил Своята пречиста Майка, защото вероятно страданията можели да насочат мислите Му от другите към Самия Него. Но едва след като е утешил Своята Майка, Господ говори за Себе Си и произнася думи, свидетелстващи за тежестта на Неговите страдания: „Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил“ (Мат. 27:46). Неговите телесни страдания били толкова ужасни и Бог Го бил оставил, за да може, според богомъдрите размишления на светия отец (Кирил Йерусалимски), човекът, който някога сам, без Бога, съгрешил в рая, сам, без Божията помощ, да изпие чашата на страданията докрай.

И нашият Спасител изпил чашата и докрай претърпял страданията. Защото, след като произнесъл думите на молитва към Бог Отец, Той веднага възкликнал със силен глас: „Свърши се“. Извърши се! Делото на човешкото спасение било завършено: спасителните евангелски указания са преподадени на хората завинаги, посочен им е пример за живот чрез живота на Богочовека, един свят и непорочен живот е принесен в жертва на Бога, за грешниците е изходатайствано всеопрощение от правосъдния Бог, на всички е посочен вечният път на спасение. Така кръстът, който досега бил свидетел за унижението на Господа, сега се превърнал в свидетел на Неговата победа, на Неговото тържество над злото, което било победено, защото било претърпяно.
Слава на Твоето дълготърпение, Господи!

И накрая, Христовият кръст ни дава един последен урок. Този урок се крие в предсмъртните думи на Иисус Христос: „Отче! в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лк. 23:46). Това е урокът да се предадеш на Божията воля както в живота, така и в смъртта, урок, който от този момент св. Църква ежедневно преподава на своите чеда: „сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем“.
И така, ето това е Христовият кръст: свидетел на нашето спасение, оръдие на страданията на Богочовека, с помощта на който нашите грехове бяха заличени, клетвата — унищожена, смъртта — умъртвена, а ние оживяхме. Кръстът Христов е залог на Божията милост към всеки грешник — всеопрощение и призив към райските обители за всеки каещ се, урок по синовна любов към нашите бащи и майки, наставник на покорността на волята Божия.

Изобразявайте с благоговение, братя, кръстния знак върху гърдите си, защото с това ще засвидетелствате вярата си в разпнатия за нас Господ; покланяйте се с дръзновение на Кръста Христов, защото почитайки го, вие почитате Самия Бог; обичайте Кръста Христов, защото с това ще покажете, че обичате своето спасение; ценете този знак на Господните кръстни страдания, защото той е най-скъпото ни наследство от Божия Син и при това получено даром — както от бедните и богатите, така и от слабите и силните. С кръста, братя, се укрепявайте в слабост, в силата на кръстните страдания търсете сили за всяко добро и благочестиво дело, с кръста оградете устата на неговите хулители, с кръста прогонете от себе си злите демони. И най-тежката работа, и най-големите трудности и нещастия, надвишаващи мярата на човешкото дълготърпение — всичко може лесно да се понесе като кръст, възложен на нас от Божествения Кръстоносец, Който ни дава едновременно пример и сила за мъжествено и безропотно носене на кръста.

Кръстът Христов трябва винаги да бъде неразделен спътник на истинския вярващ, а сега, в средата на Великия пост, който ни подготвя за посрещането на възкресението на нашия Господ Иисус Христос, сме особено подтиквани да си спомним Кръста Христов и да му се поклоним. В дните на пост и покаяние Църквата призовава своите верни чеда да страдат заедно с Христос, да съразпънат плътта си с Него за страстите и похотите. Кръстът Христов е най-добрият наставник на въздържанието: ако Сам Господ е страдал и претърпял кръст за нас, няма ли и ние да се опитваме да смирим плътта си, да победим греха и да поемем по пътя на добродетелта? Затова ти, който си постил досега, и ти, който все още не си постил, спомняйки си Кръста Господен, довърши поста, и пости поне през втората половина от него. Постническият живот прилича на скитане в една безводна, знойна и трудна пустиня. Но за тебе, който си християнин, има поприще сред тази пустиня: това е Кръстът Христов, едно добросенчесто дърво, под което можеш да починеш, да се успокоиш и да събереш сили (Мисли от Синаксара в Неделя Кръстопоклонна).

Ако дългият пост стане за теб Мера, извор на горчива вода, то кръстното дърво ще подслади горчивината на твоя пост, както дървото, което Моисей пусна във водите на Мера. Навлизаме във втората половина на поста, който предшества Господнето възкресение. Но преди да дойде Самият Цар на славата, възкръсналият Господ, св. Църква носи като скиптър на Неговото владичество над света честния Кръст. Нека се поклоним, братя, на честния и животворящ Кръст Христов, за да можем неосъдно да се поклоним и на Неговото свято възкресение: „На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето възкресение славим!“. Амин.

*Стихира след 50-ти псалом, гл. 6, Въздвижение на Св. Кръст Господен, източник: Минейник на български език, том III, прев. акад. Методий Григоров, Сливен, 2012