Слово за починалите във вярата

2527 0

Автор: св. преподобни Йоан Дамаскин
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Димитър Павлов

За това каква полза им принасят извършваните за тях литургии и раздаваните милостини

Древният враг, който се уязвява от братолюбието, разкъсван е от вярата, умъртвяван от упованието и поразяван от милосърдието, внушил на някои люде странната и богопротивна мисъл, че всички богоугодни дела извършвани за починалите, не принасят никаква полза за тях. Тези изкушени от врага човеци казват : „В Писанието е казано така : „….да получи всякой заслуженото, според доброто, или злото, което е извършил с тялото си.“ (2 Кор. 5:10). „Каквото посее човек, това и ще пожъне.“ ( Гал. 6:7). „Защото в смъртта няма спомен за Тебе; в гроба кой ще Те слави?“ (Пс. 6:6).

А ние ще кажем на такива мъдреци: „ изпитайте и разумейте, че страшни са угрозите на Вседържителя, но неизказано е и Неговото човеколюбие; страшни са осъжданията Му, но безконечно е морето на щедростите Господни“.

Свещеното Писание говори, че Иуда Макавей за греховете на всеки от падналите в сраженията израилтяни, е принесъл очистителна жертва пред Господа, Който винаги е готов да помилва. С това Иуда Макавей е изразил голямото си братолюбие и благочестие (2 Мак. 12:43-45). Затова и Свещеното Писание го прославя за всички негови дела, но най-вече за тези. А тайновидците и съзерцателите на Словото не без причина, ненапразно и не без полза са установили при страшните, пречисти и животворящи Тайни, да се извършва поменаване за верните починали. И това светата апостолска и съборна Църква държи твърдо в цял свят и днес, и ще го държи до края на света.

Затова и високо-превъзнесеният съзерцател на Божествените неща свети Дионисий Ареопагит, в своето тайноводствено съзерцание за починалите казва : „… и в този живот, а не само след смъртта, светите молитви помагат на тези, които са достойни за тях, а това са вярващите. А изразът „ не само“ без съмнение трябва да го разбираме като „толкова повече“. Молитвата изпросва от Божествената благост прошка на прегрешенията, извършени приживе от починалите поради човешка немощ. Освен това тя може да измоли и вселяването на починалите в задгробната страна на живите – място, от което са отстранени всяка скръб, печал и въздишки. Божественото могъщество по Своята благост е презряло нечистотата, намерила се в починалите поради немощта човешка. Златнодумният Йоан учи: „Ако езичниците изгарят заедно с тленните останки на починалите и техните ценни вещи, техен имот, то колко повече ти, вярващият, трябва да запазиш имането на починалия от изгаряне, или ненужно разхищение, та чрез него да се достави по-голяма слава на представилия се. И ако той е бил грешник, то Бог да му прости греховете, заради раздадения му като милостиня имот, а ако е праведник – да му бъде увеличена наградата. Да се постараем да оказваме помощ на починалите чрез милостиня и различни приношения, като това ще бъде спасително за тях и ще им принесе голяма полза. Иначе би било напразно предаденото ни от премъдрите Апостоли и учредено в Църквата молитвено правило за починалите във вярата, когато свещеникът при пресъществяването на хляба и виното в плът и кръв Христова принася молитва за починалите. Ако светите Апостоли не знаеха, че от това ще произтече голямо благо, те не биха ни Го предали.“

Съгласно това говори и премъдрият свети Григорий Нисийски: „Неща без разсъждение и безполезнени такива, не са ни предавани от учениците Христови, и не са приети от Вселенската Църква. Но твърде богоугодно и преполезно дело е да правим поменаване на починалите във вярата при извършване на Божествените и преславни Тайни“. Що се касае до приведените по-горе цитати от Свещеното Писание: „ … да получи всеки заслуженото според доброто, или злото, което е извършил с тялото си“( Кор. 5:10) и „…. каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Гал.6“7) – те без съмнение се отнасят за края на света и Страшния Съд. Защото тогава няма да има място за никаква помощ и всяко моление ще бъде безплодно (тогава къде ще бъдат бедните? Къде – свещенослужителите? Къде ще бъдат милостинята и благотворителността?“

И така, преди настъпването на страшния час, нека си помагаме взаимно, да принасяме жертви на братолюбието, което ходатайства за човешките души пред Бога. Човеколюбивият Господ благоволи да изпълни моленията на своето творение, отнасящи се до неговото спасение. Бог особено благоволи не толкова, когато някой се подвизава (само за собственото си спасение), но когато прави това и заради ближните си. Защото чрез това земно-родените възхождат към богоподражанието, измолвайки дарове за другите, като милост за самите себе си, изпълват мярата на съвършената любов, като получават от сега блаженство и освен за душата на ближния, и за собствената си душа правят превелико добро.

Великият подвижник и чудотворец свети Макарий задал въпрос на един изсъхнал човешки череп. Последният отговорил и свети Макарий узнал за посмъртното състояние на починалите. Той запитал: „Нима вие никога не чувствате каквото и да е утешение?“ Защото светецът извършвал молитви за починалите и желаел да разбере дали те имат полза от това. Милосърдният към човешките души Господ, пожелал да открие тайната на Своя раб и вдъхнал словото на истината в изсъхналия череп, който изрекъл: „Когато ти принасяш молитви за нас, мъртвите, ние чувстваме известно утешение.“

Друг от богоносните отци имал ученик живеещ нехайно. Когато смъртта го застигнала и душата му се разлъчила от тялото, старецът се помолил Богу да разкрие задгробната му участ. Господ изпълнил молитвата на Своя угодник и показал ученика в ада, горящ до шията в огън, подобно на богатия (в притчата за Лазар). Старецът много скърбял за това и със сълзи молил Бога за своя ученик. След време Бог му показал ученика стоящ в огън до кръста. И когато старецът положил още молитвени трудове, Бог му явил ученика свободен от адските мъки. Безбройни са намиращите се в житията на светиите свидетелства, че извършваните молитви за починалите, раздадените милостини и литургиите им носят голямо облекчение, а и освобождение от страданията в задгробния живот. Това показва, че даденото назаем Богу не изчезва, а се възнаграждава от Него с огромна лихва. А що се отнася до пророческите слова: „… защото в смъртта няма спомен за Тебе, в гроба кой ще Те слави?“ (Пс. 6:6), ние вече казахме, че това са страшните заплахи и наказания на Всевишния. Но тях ги побеждава неизреченото човеколюбие Господне.

И след изричането на горните думи на пророка обаче има изповядване на Бога в ада: изповядват Го повярвалите в Него, при спасителното Христово съшествие в преизподнята. Не всички души спасява и извежда Господ от ада, а само повярвалите в Пресветата Троица. Ние говорим това не като опровержение на пророчествата (да не бъде такова), а за да се види, че Преблагия Господ Се побеждава от Своето човеколюбие. По същия начин, макар и да беше предсказано, че Ниневия ще бъде разрушена (Йона 3:4), това не стана поради покаянието на ниневийци и последвалата милост Божия (Йона 3:10). Така с Божията благост, беше победен Божия съд.

По подобен начин Бог говори и на Езекиия: „направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш“ (Ис. 38:1). Но Езекиил се покая и не умря – Бог му подари още 15 години живот.

И за Ахава беше казано: „тъй говори Господ: ето, ще ти напратя беди..“ (3Царе 21:21). Но Ахав се покая: постеше, и ходеше и спеше във вретище. Господ му прости и не напрати зло върху него: „…виждаш ли, как се смири Ахав пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди в негови дни..“( 3 Царе 21: 29).

По същия начин, винаги с благост ще се побеждава осъждането, даже до последното въздаяние, когато няма да има време за помощ и човек ще остане само с бремето на собствените си грехове. Но сега е време за търговия – купуване на спасение, време за трудове по Бога и блажен е този, чието упование не отслабва и не изнемогва. Но най-блажен е този, който се подвизава и за себе си, и за ближния.

Особено приятно Господу е това, когато някой се старае да помогне на ближния. Милосърдният Бог това и желае: всеки от нас да благотвори на другите и в живота, и след смъртта. Иначе Господ не би ни дал възможност да правим поменаване на починалите верни, при извършването на безкръвната Жертва. Същото се отнася и за третините, деветините и четиридесетните дни след смъртта на починалия, годишните и други служби, които безпрекословно апостолската съборна Църква и нейните благочестиви чеда държат непоколебимо и без съмнения.

Ако това беше напразна и безполезнена работа, то от многото богоносни отци и учители на Църквата, все още на някой щеше да му дойде на ум да разсее измамата. Но нито един от тях не се обявил против това служение. Напротив: всичко го потвърждаваха. Към казаното ще добавим и следващото повествование:

Свети Григорий Двоеслов, комуто според преданието е съслужавал Ангел небесен, принесъл веднъж усърдна молитва пред милосърдния Бог, да прости Той греховете на цар Траян. В края на молитвата си, светецът чул глас от Бога: „ Молитвата ти чух и дарявам прошка на греховете на Траян. Но ти повече не се моли за нечестиви люде“ (Защото Траян е причина за лютата смърт на много мъченици).

Наистина дивен Си ти Владико – Господи и чудни са Твоите дела. Ние славим неизреченото Ти милосърдие, защото винаги даваш възможност на рабите Си да свидетелстват за своето братолюбие и за твърдото си упование на Теб. Ти чрез рабите Си ни научи да раздаваме милостиня един за друг, да принасяме жертви и молитви, при това ненапразно и не без полза. Ти, благоизобилни Господи, за всичко, което принасяме за Твоя слава ни въздаваш най-голямата награда и нищо, което е извършено в Твое име не е безполезно. Да не се съмняваме братя и отци, а и който и да е, че всичко принесено с вяра в Бога, получава многократно въздаяние, както за тези, които го принасят, така и за тия, за които се принася.

Ако някой иска да помаже болен с миро, или свещен елей, то първо става причастен към помазанието (т.е. помазва се), а после помазва и болния. По същия начин, всеки, който се подвизава за спасението на ближния първо сам получава полза, а после я пренася и върху ближния. Защото Бог не е неправеден, та да забрави делата на любовта у хората (виж Евр. 6:10), по думите на Божествения Апостол.

Великият свети Атанасий (Александрийски) в своето слово за починалите казва следното: „Принасящият жертва за починалите, трябва да има в мислите си същото, което има и бащата на слаб и немощен малолетен син. Този баща с вяра принася за сина си в Божия храм свещи и тамян с елей. Всичко това бащата принася за полза на детето, не самото дете държи и принася свещите и тамяна (както става с отричането и обетите при Божественото възраждане – светото Кръщение). Също така, принасящият жертва за починалите трябва да си представя, че починалият сам държи и принася свещите, тамяна и всички дарове, предложени за неговото спасение. По такъв начин и с благодатта Божия, усилията на принасящия жертва за починалите няма да бъдат суетни и ще достигнат това, към което той с вяра се стреми. Именно за това благоглаголните свети Апостоли, освещените учители и духовните отци богоугодно са учредили литургии, молитви и годишни възпоминания за починалите верни, като този обичай се разпростира от изгрев-слънце до запад, и от север до юг, за чест и слава на Господа на господаруващите и Царя на царстващите.”

Но противникът може да ни възрази: „Ако това е истина, то всички ще се спасят и никой не е лишен от блаженство.“

И – о, ако това би се изпълнило, нека е така! Това именно жадува и желае, затова се радва и се весели Преблагият Господ, та никой да не се лиши от Неговите Божествени Дарове.

Нима за Ангелите Господ е приготвил награди и венци? Нима за спасението на небесните духове Той стана човек? Нима на Ангелите Той ще каже : „… дойдете … и наследете приготвеното за вас царство?“ Не е ли приготвил Господ всичко това за човека, заради когото и пострада? А кой, приготвил пир и поканил приятели, не би пожелал всички да дойдат и да се наситят с предложените блага? Иначе за какво някой приготвя пиршество, ако не за угощение на приятелите си? И ако ние толкова се грижим за тези неща, то какво да кажем за великия и богат с дарове, всеблаг и човеколюбив Бог, Който давайки и раздавайки се весели повече от тези, които приемат даровете и получават спасение.

И така, който се съмнява в гореказаното, нека да забележи следното:

Всеки човек, притежаващ малка закваска от добродетели, но не успяващ да я превърне в хляб въпреки желанието си и свръхочакването си е застигнат от смъртта, няма да бъде забравен от праведния Съдия. След кончината му, Господ ще възбуди ревност в неговите сродници и приятели, да окажат помощ на починалия, като възнаграждение за неговите пропуски в подвизаването за спасение. А този, който е живял порочно, без да се грижи за душата си и в това състояние е дошъл края му, то на такъв никой няма да подаде ръка за помощ – нито роднини, нито приятели, докато Бог не благоволи за това.

Затова и св. Йоан Златоуст поучава: „Ако ти през живота си не си успял да устроиш спасението на душата си, то в краен случай преди смъртта си заповядай на родствениците си да ти препратят имането отвъд – т.е. да го раздадат на нуждаещи се люде. По този начин с тези добри дела на милост от твое име, те ще ти окажат помощ в твоето следсмъртно състояние. По този начин ти още тук ще се примириш с Изкупителя – Господа Иисуса Христа.

Някой може да каже, че бедните хора – особено тези, които са без родственици нямат средства да оставят за извършване на литургии и приношения. Какво трябва да правят тези хора? Нима само за това, че са бедни, презрени и самотни, те ще се лишат от спасение? Нима Бог е толкова неправосъден, че на имащите да дава още, а на нямащите – нищо? Да млъкне всеки, който прави подобно несправедливо заключение. Нашият Бог е не само правосъден: Той е самата правда, мъдрост, благост и сила. Затова като праведен Той въздава на бедните с излишък; като премъдър, предлага начини за възнаграждение на пропуските; като всемогъщ , Той ще съкруши силния и ще укрепи слабия, а като благ ще спаси създанието на ръцете Си, изключвам тези, които са отхвърлили Христа Бога и правата вяра и като такива са отхвърлени и проклети.

Да се потрудим всячески, да не бъдем укорени в небрежност към нашите починали ближни, в страшния и ужасен ден на Второто Пришествие на Господа. Това важи още повече за тези от нас, на които те са поверили попечението за своето имущество. И да не си мисли някой, че на това страшно събрание ние няма да се познаем един другиго. Както деянията на всички ще бъдат открити, така и лицата им ще бъдат познати, докато се извърши последното разлъчване на праведни от грешни. Страшна мъка ще обладае тези, стоящи от ляво на престола на Господа. Но блажени и преблажени са тези, що Съдията ще постави отдясно и които ще чуят благославящия Му глас.

Да се надяваме несъмнено всички ние, съблюдаващи православната вяра, че ще чуем този глас и ще се наситим с всички блага и красоти, които очите на смъртните не са виждали, ушите им не са слушали, а сърцата им не са и помисляли.

Да бъде това, Господи Жизнодавче, по молитвите на Всесвятата Твоя Майка, невеществените и преславни Твои духове, и на всички Твои светии, благоугодили Ти от века. Амин.