Автор: св. свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Днес светата Църква ни призовава да дойдем в пещерата при родилия се Господ и със смирение и покаяние да Му се поклоним. Днес слушаме ангелската песен „Слава във висините Богу и на земята мир …”.
И за мнозина от нас, за онези, които в кротост и смирение са се готвили за празника чрез богослуженията, които Църквата ни предлага, тук звучат не само думите, но и ангелското състояние на благост и мир.
Така било и в онази нощ, когато на земята се родил Богочовекът. Ние обаче сме по-щастливи от онези, които са били щастливи свидетели на Христовото Рождество. Чрез Църквата ние виждаме не само момента на поклонението, не само чувстваме този мир в душите си, но също така знаем, че Христос е донесъл на земята мир, но и меч. „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка ù, и снаха от свекърва ù” (Мат. 10:34-35). Така говорел Христос на Своите ученици и на всички, които Го слушали.
И тъй, какво донесе Той — мир или меч, съединение или разделение? Днес радостно пеем „Слава във висините Богу“, а зад тези стени светът отново се противи на Христос, както е било в самото начало, в първите дни на Неговия живот на земята. Светът отново се е озъбил и иска да унищожи делото на Христос. И ето, ние стоим тук в този радостен и значим за нас момент. Къде ще бъдем при това разделение ние, които сме дошли с радост да се срещнем с родилия се Спасител? И защо е това разделение, какви са неговите причини?
Светата Църква в днешното богослужение ни дава ключа за неговото разбиране. Днес богослужението е радостно, днес ние славим Господа. А какви бяха службите преди това? Имаше покаяние, имаше велико повечерие, молехме се за греховете си, четяхме старозаветните псалми. Току-що отслужихме лития, а литията е усилена молитва „за всяка душа, която скърби и страда, и се нуждае от Божията помощ и милост”… И отново се молим за греховете си с шестопсалмието. Какво е това — след „Слава във висините Богу“ четем шестопсалмието, този покаен вик на душата, живееща в разделение. И чувстваме, че не можем повече да живеем по начина, по който сме живели. Каквото и да сме постигнали в науката, в изкуството, ние нямаме вечен живот, живот в Бога, нямаме святост, нямаме „обожение“. „Не искам да бъда такъв, какъвто съм“, би могъл да каже всеки велик учен и поет. И именно в стремежа към небесен живот и покаяние се състои това разделение. Напразно онези, които се противят на Христос, мислят, че против Него може да се върви с книги и брошури, с картини и карикатури. Не. Църквата Божия е вътре в нас.
На този вътрешен фронт князът на този свят се бори с Христос. Но „горко на онези, чрез които съблазън дохожда…“. Думите на Спасителя са ни особено скъпи днес: „Ще бъдете мразени заради Моето име“. Днес всеки свещеник, всеки вярващ в Христос е този, срещу когото са насочени какви ли не подигравки и каква ли не мръсотия. Това не е случайно. Винаги е било така, но това не е насочено срещу нас, а срещу Христос. Първо започват да говорят, че Христос никога не се е раждал, че Рождество Христово е изменен езически празник. Човекът никога не е мислел само за насъщния хляб, винаги е мислел и за „единственото, което е потребно“. Човешката душа се ръководела от вътрешния закон на съвестта, вложен в нея, тя желаела изцяло да промени своята природа, очаквала Бог да дойде на земята и ето, от време на време се появявало някое учение за раждането на Бога — и в зависимост от състоянието на душата и на нейната съвест — възниквало едно или друго учение. Тези хора не познавали боговдъхновените писания, но изградили своите учения съгласно закона на своята съвест. Мнозина мислели, че Бог трябва да се роди по начин, различен от този на останалите хора, че трябва да се роди от Дева.
Учението за първородния грях съществува във всички народи, те не са го взаимствали един от друг, то се намира във всеки от нас; всеки от нас в най-добрите моменти от своя живот стига до съзнанието за собствената си сквернота, до съзнанието, че трябва да бъде отново създаден, че иска да бъде нова твар. Това доказва, че имаме съвест, която свидетелства, че не можем да станем богове, че не можем да бъдем владетели на света и на вселената. Съвременните събития могат да бъдат съблазнителни за мнозина. За апостол Петър такива били думите на слугинята, а за други — много от действията на нашия Господ Иисус Христос. Когато дойдем заедно с ангелите, пастирите и влъхвите да се поклоним на нашия Владика, лежащ в ясли, трябва да осъзнаем мястото си в това разделение, да разберем чии сме и след кого ще вървим — и ако ще следваме Христос, значи е време да тръгнем. Когато Христос отново се роди и ние отново Го видим във вътрешния храм на своята душа, трябва да запазим това, което ни дава Църквата, трябва да се борим за него. Тази борба съществува от самото начало на Църквата. Понякога тя се усилва, а понякога отслабва. Ние имаме щастието да живеем във време, в което тя е достигнала непозната досега величина, но Спасителят ни казва: „Да не се смущава сърцето ви…“.
Трябва да помним, че борбата се води вътре в нас. И ние вярваме не защото ни е дадено Мирът, а защото съвестта и мислите ни, които понякога се обвиняват, а понякога се оправдават помежду си, свидетелстват, че не можем да живеем без Бога, че не можем да обновим живота си без Него. Ако сме внимателни към душите си, ако следваме Христос, трябва да съхраним в тях царството Божие, придобито тук в храма. Погрижете се за душите си, погрижете се за царството Божие, което е вътре във вас. Към това ни призовава и светата Църква.
Господ ни донесе мир, но и разделение. Мирът — за тези, които се стремят към горния свят, а разделението — за онези, които се противят на Господа. Само когато устоим душата си и осъзнаем своята греховност, ще можем да се борим за царството Божие. В противен случай нищо няма да ни помогне. Виждаме, че Христос е в нас, Той вечно се ражда в душата на всеки от нас. От сега нататък не помрачавайте образа на Богомладенеца във вашата душа. Скоро вие отново ще Го помрачите. Но не забравяйте, че сега е време на разделение и ако не очиствате душата си, ще се окажете против Него. Амин.
