СЛОВО ЗА СВЕТИ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ

2516 0

P.Evtimij“А на всички, които Го приеха, …

даде възможност да станат чеда Божии”

/Иоан 1:12/

 Възлюбени в Господа братя и сестри,

 Така ап. и евангелист Йоан нарича онези, които приеха Христа, които отдадоха целият си живот и служение на Бога и хората и достойно се нарекоха синове Божии.

 Такъв просиял в Бога е и днес честваният свети патриарх Евтимий Търновски. Името Евтимий означава на гр. ез.  “благодушен”- и наистина, – с целия си живот патриарх Евтимий ни даде пример как душата на човек трябва да бъде блага, както е благ Сам Господ Бог.

        Има едно чудно слово, написано от Григорий Цамблак, за българския патриарх Евтимий. В него се казва така: Но какви похвали от слово да въздадем на този, който, макар да беше вития на съвършеното слово, учеше любословните да възхваляват добродетелта с мълчание вместо със слово; който надминаваше измеренията на самото естество; който, обхванат изцяло от съзерцание на божественото, твърдеше, че животът не е в тялото, а в изучаването на божия език; за когото певецът, като плетеше словото, казваше: “Езикът ми е перо на книжник бързописец.”

        Така със няколко думи е описан целият живот на Търновския патриарх. Наречен е “вития на съвършеното слово”, защото като патриарх св. Евтимий развива обширна книжовна дейност: превежда литургии, пише жития и похвални слова, а много от трудовете му вероятно все още не са открити. Но в същото време той живее под наставничеството на св. Теодосий, време през което съзрява духовно и усвоява практиката на исихазма пряко от своя учител. Исихазъм идва от гр. дума исихия, което значи – мир, покой, безмълвие. Поради факта, че мълчанието като духовна практика е най-впечатляващата външна проява на метода, а умствената чистота и безмълвието е идеал, то практикуващите го през 13-14 век и след това били наричани исихасти. Оттам и цялото направление на съзерцателното монашество в Православието носи името “исихазъм”.

        Исихазмът е пътека на съвършенство в любовта към Бога, в пълното спокойствие на дух и тяло. Всъщност, това е самото християнско учение за вътрешния съзерцателен живот, съществувало през всички векове на християнската религия. Исихасти били древните свети отци, исихасти били техните по-късни последователи, исихасти са и днешните християни, които достигат истинско богообщение в духовно-съзерцателен подвиг.

        Тихата мистична светлина, духовната сладост и пределната трезвеност са белезите на благоговейното изумление на исихията. Това е завършващия плод на съединяването в свободен любовен съюз на Бога с човека.

        Животът в Христос става основно мерило, основен начин за изкупление. Христос – Богочовекът е началото и краят на цялото домостроителство; среда и средоточие на всички векове и и на всякакво битие. Въплъщението е тайна за всички, както и обожествяването. Всяка тайна е обвита с мълчание. Благодатният молитвен дух ни съединява с Бога, а като живеем с Него ставаме богоизбрани.

        Физическият облик на патриарх Евтимий Търновски също е преобразен. Това е древният идеал. С осанката си Евтимий може да бъде сравняван с облика на всички онези просияли през вековете в Господа люде.

        Твърде малко знаем за прекрасната личност на св. патр. Евтимий, но неизвестен химнописец с дълбочина възпява значението на светеца: “Във време на нужда си се показал крепител на своето отечество и народ”

 

        Братя и сестри,

 

        Да възкликнем с думите на св. ап. Павел: ”такъв Първосвещеник ни и трябваше…”.

        Нека да  прибягваме винаги към този извор на жива вода от нашата родна история, защото както го възпяваме в празничния тропар, сега той, като предстои пред престола на Горния Йерусалим, се моли за тези, които почитат неговата честна памет. Амин.