СЛОВО ЗА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

265 0

Автор: св. свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Съдейки по своя минал опит и по това, което многократно съм чувал от духовните си чеда, съм длъжен да кажа, че Сретение Господне е един от онези празници, които преминаваме, без да спираме своя поглед, без да се замисляме и задълбочаваме в извършващото се на този велик ден.

Празнуваме Рождество Христово — Христос се ражда на земята, слиза от небесата заради нашето спасение. Празнуваме Кръщение Господне — Христос идва да освети водното естество, а чрез него и целия свят. Това е понятно за нас. Но сега Той е доведен като младенец в храма, за да бъде осветен и посветен на Бога, както всяко създание.

И мнозина от вас — чувал съм го много пъти — някак си не възприемат този празник, не го разбират по начина, по който разбират и възприемат останалите дванадесет празника.

Мисля, че това не е случайно. Това се дължи на факта, че не само този празник, но и онова, което се извършва с всеки младенец на 40-ия ден от раждането му, е неразбираемо за нас и затова ние го отминаваме, без да се задълбочаваме в него.

В храма са довели един младенец и четат над него молитви, както някога са чели над всички нас. Какъв е смисълът на това приношение? Дали е просто един обичай? Дали се прави единствено с цел да напомня, че това някога е било извършено с Господа, а Господ е бил принесен, за да се помни, че някога това е било заповядано от Моисей?

Или днес се извършва нещо, заради което сме се събрали да празнуваме Сретение Господне, извършва се нещо велико, заради което всеки младенец бива доведен в храма?

Всеки младенец бива кръстен, осветен и роден за благодатен духовен живот и ние смятаме, че с това всичко приключва, а останалото е просто един обичай.

Най-важното, в което се изразява това приношение, е, че бащата и майката принасят детето си, което вече е родено не само по плът, но и по дух, за живот в Христос, за нетленен живот, принасят го и го отдават в дар на Бога. Ще кажете: „А кръщението?”. Кръщението е духовно раждане. Некръстеният младенец все още не се е родил духовно, все още не живее, той е духовно мъртъв.

Майката принася младенеца, който вече живее духовен живот, и го отдава на Бога. „Твой е и аз Ти давам този нетленен младенец, от когото първородният грях беше премахнат чрез кръщението.“
Това е най-великият момент в живота на едно дете и неговите родители. В този момент ние принасяме детето на Бога — Този, Който е негов и наш Създател — и то вече не ни принадлежи. Така и Господ Иисус Христос, както се пее в стихирите, е бил принесен на Бога.

Така и ние някога сме били принесени и отдадени на Бога. А ние смятаме, че тук всичко се свежда до това „на майката да се чете очистителна молитва и между другото да се извърши нещо очистително и над детето (което също се очиства по някакъв начин)“. А всъщност на този ден ние завинаги сме били посветени на Бога.

Не само първородните от мъжки пол както в Стария Завет — „всяко същество от мъжки пол, което отваря майчина утроба, е посветено Богу“*, но и всички деца в Новия Завет не само от мъжки, но и от женски пол, се принасят и посвещават на Бога. Това е доброволен акт на родителите, доброволно приношение на Бога. Ние не осезаваме този празник, той минава покрай съзнанието ни и не ни докосва така, както ни докосват останалите празници. А на Сретение Господне се празнува именно това, че Божията майка принася Иисус Христос в дар на Бога.

И ако всеки от нас помни през живота си, че някога светата Църква е изисквала това приношение от нашите родители и те, може би несъзнателно, наистина са ни отдали на Бога и от този момент ние сме посветени на Него, ако всеки от нас си спомня за това не само през тези дни, но и винаги, тогава малко по малко духовната ни връзка с Този, на Когото сме били принесени в жертва, ще изпълва все повече и повече нашето сърце и душа.

И тогава този детски празник, Сретение Господне, постепенно ще ни става все по-близък и ще говори в душата ни така, както и Рождество Христово. И тогава ние ще си спомним защо сме били посветени на Бога и защо сме се събрали днес тук.

Днес светата Църква призовава Анна Пророчица и Симеон Богоприимец да участват с нас в това велико събитие: „О, дъще Фануилова, ела и застани с нас…“. За тези от нас, които се намират далеч от вътрешния живот на Църквата и които са свикнали да възприемат само нейните външни страни, всичко това остава неразбираемо.

Нека започнем, братя и сестри, да възприемаме всяка дума, всяка молитва, която ни дава Църквата, не както обикновено, а така, както я възприема и ни я дава светата Църква.

Тогава лека-полека ще почувствате този велик празник и своята връзка с Христос, тогава принасянето ви в храма в служба на Бога няма да бъде напразно. Не забравяйте чии сте, защо сте били доведени в храма и отдадени в служба на Владиката Христос. Амин.

*Ирмос от 9-та песен на канона на Сретение Господне, превод: свещ. Траян Горанов, dveri.bg