Слово за 7 Неделя след Пасха – на Св. Отци от І Вселенски Събор

1713 0

Автор: Деян Петров

Ден на Българската просвета и култура и славянската писменост

„Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. “ (Йоан 17:11)

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

Честит и благословен празник – празникът на българската просвета, култура и писменост. Днес е специален ден – ден на прослава на делото на двамата братя първоучители – св. св. Кирил и Методий, ден на учениците и учителите, ден, който се празнува от всички българи и всички православни по света, но преди всичко ден на Възкресението, ден на единението – в Бога и заради Бога! Защото само с Божията благословия и подкрепа великото дело на светите ни просветители успя – ето и днес, след повече от хилядолетие ние продължаваме да четем и пишем на български език, както и дедите ни, нашите братя и сестри – православни продължават да използват азбуката и словото български – и в Русия, и в Сърбия, в Македония и навсякъде, където има православие. Слава на Бога! Благодарим ти, Господи!

Само с Божията помощ един малък народ като нашия, с огнения меч на Божието слово и с щита на вярата води и в миналото, и днес продължава, а и за в бъдеще ще води безброй битки. И ще побеждава, както винаги е било, и то не защото е много силен, богоизбран или от по-висша раса, а защото сме Божии. Защото този език, писменост и култура са създадени за богослужение и са използвани за превод на Библията и за прослава на Бога, защото дедите ни са живели по Божия закон, защото и сега всеки ден, всеки от нас става от леглото си, моли се, труди се, носи кръста си, живее като християнин и напредва по пътя – кой колкото може – по нелекия път на християнина, пътят към Голгота, но и към Спасение и живот вечен. Това и Христос казва, като говори за Своята прослава точно преди разпятието Си. Да, това е нашата слава – да сме бедни, слаби, гонени, бити, но винаги с Бог в сърцата, с Неговото слово на уста и делото Му в ръце.

Сам Господ в плът бе сред нас, извърши чудеса, говори ни с мъдрост и сила и ни завеща Своя път – и досега и винаги и във всички векове ще е все така – Божии са цялата власт над всяка плът и всичката сила на света и то единствено заради нас, за да ни даде живот вечен. А животът вечен не е само безкрайно празнуване или безкрайно мъчение или нещо друго, а е да познаваме Единия Истинен Бог и пратения от Него Иисус Христос. Само с познание на истинския Бог и Неговия Син няма да има войни, омраза, глад, бедствия и разделение, само с изповядването на Бога на думи и дело ще сме живи. Пак може да има различия, трудности, но в мир и с мир, от любов и заради любов. Само така ще пребъдем – и като българи, и като хора въобще. Във войните победители няма, в споровете прав няма – всички страдат, всички ги боли. Словото Божие е за нас и към нас и както Сина Божий и Бог Отец са едно, така и ние сме едно с Него – жалко, ако забравяме това. Бог живее в нас – каза ни го Той, а и всички чувстваме, че това е истина. Всичко, което ни е дадено, е от Него, словото Му ни е пратено, приели сме го, разбираме го и вярваме, че Сина Божий е от Него дошъл в света. Ние сме Негови, ние сме Божии и щом вършим делото Му, щом Сина и Отца са едно, а ние сме едно с Бога, Бог живее и се явява в нас и чрез нас. Какво чудо, каква отговорност, каква слава и колко вярно Св. Игнатий нарича всички нас „…Богоносци… Христоносци, светоносци…“! Това е посланието на Христос, завещано ни преди Разпятието, това е значението и на думите на св. ап. Павел в днешния Апостол.

Мнозина дават, но само Един дава от Господа. Мнозина увличат ученици и последователи, но Един е истинският водач. Мнозина загиват, но само Той възкръсна в плът! Затова, възлюбени в Христа Бога братя и сестри, ако някой ни попита „Де е вашият Бог?“, ако дори сред нас има смут защо толкова страдание болка са в света, нека никога не забравяме думите и делото Му – как с молитва Той за нас поиска не друго, а да бъдем едно, като пръстите в юмрук, като пръчките в сноп, който не може да бъде пречупен, като семейството, като братството, като истински християни, както Бог Отец и Бог Син и всички ние да сме едно. Само с единение, с един език, едно сърце и една вяра можем да бъдем в света и така Бог иска от нас да живеем и дори да умрем, ако се наложи. В едно! Не да бъде моето, колкото и прав да съм, а да бъде единението, единението в Бога, защото там е истината и радостта! Така живее и пребъдва нашата майка – Светата Православна Църква, така е и основана – в единомислие, това е и съборното начало, което винаги го има в нея, това е и истинската победа над всички разколи, над дявола и злото – да сме едно, ние като хора и християни, едно с най-силните и най-слабите сред нас, с най-достойните и най-грешните, в молитва и на дело, начело с нашите истински духовни водачи, воглаве с Иисуса Христа, едно в името на Бога и заради Него, за да пребъде делото Му и да се свети името Му, сега и винаги, и вовеки веков! Амин!