СЛОВО НА АРХАНГЕЛОВДЕН

305 0

Автор: св. свщмчк Тадей (Успенски), архиепископ Тверски

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

Макар често да си спомняме за Христос и да се молим на Божията майка и на Божиите светии, не остават ли ангелите Божии встрани от нашето внимание? За тях си спомняме най-вече, когато светата Църква ги възпоменава; в останалите случаи споменът за тях напуска мнозина от нас и ние рядко просим техните молитви.

В същото време от Божието Слово научаваме, че ангелите непрестанно съдействат на нашето спасение заедно със светите Божии люде, и дори се радват и се грижат за него много повече от самите тях. Когато Христос се родил, вместо човешкия род, който не узнал за идването на своя Спасител и не приел Този, Който „дойде у Своите Си” (Иоан. 1: 11), ангели славословели родилия се Богомладенец с прекрасна песен, която и ние сега повтаряме с духовен възторг: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”. Когато след Своето Кръщение Христос победил дявола в пустинята, ние отново не виждаме никой човек да помага на Този, Който бил изкушаван в Своя подвиг; вместо хората, които впоследствие желаели да подражават на Христовия подвиг и отивали на тълпи в пустинята, сега там Му служели само ангели (Марк. 1:13). Когато Христос страдал в Гетсиманската градина, когато душата Му била раздирана от болка, а молитвата Му съпроводена с кървава пот, около Него отново нямало кой да Му състрадава, а само един ангел Го укрепявал (Лук. 22: 43); дори най-близките Му ученици Петър, Иаков и Йоан спели дълбок сън, за да се изпълнят думите на старозаветния псалмопевец за Христос: „Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, — утешители, ала не намирам.” (Пс. 68: 21). Наистина, Петър поискал с нож да защити Христос, когато дошъл часът Той да бъде предаден в ръцете на грешници, но не от такава помощ се нуждаел Този, Който, претърпявайки страдания от хората, имал възможност да повика на помощ „повече от дванайсет легиона Ангели” (Мат. 26:51-53). И отново само ангели станали свидетели на Неговото славно възкресение, те благовестили възкресението на учениците, които се разбягали от страх и забравили всички Негови думи.

Непрестанни и превъзходни са действията на ангелите и в нашия живот! Защото те постоянно желаят да „надникнат” (1 Петр. 1:12) в тайната на нашето спасение, обграждат като пазители всеки от „тия малките”, радват се за всеки покаял се грешник повече, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние; за тях Господ устройва пиршество на духовното веселие (Лук. 15:6-7, 23, 32), както и за онези Свои приятели, които, подобно на блудния син от притчата, са били мъртви и оживяват, били са изгубени и се завръщат. От тях и от нас Господ желае да съгради единна земна и небесна Църква, да ни направи приятели и съжители на ангелите. Точно с тази цел Той слезе на земята, за да вземе на рамото Си заблудилата се овца на човешкия род и да я съедини с ангелите, замествайки ангелските ликове, които са отпаднали заедно със сатаната. И тъй, въпреки това близко и непрестанно участие на ангелите в нашето спасение, което те вършат с голяма и грижовна любов, ние ги забелязваме твърде малко. В същото време светата Църква ни напомня за тях непрестанно. Тя не само е установила настоящия и други празници за специална прослава на небесните сили, но и всеки ден ни предлага различни молитви към ангелите, като е определила всеки понеделник за тяхна специална прослава и за изпросване на молитвеното им застъпничество. Очевидно е, че бидейки от плът, ние твърде много приковаваме телесните си очи към земното и видимото и затова забравяме за безплътните небесни сили и почти не изпросваме тяхната помощ и молитвено застъпничество, които те са готови да ни предложат като слуги, пренебрегващи своето небесно величие и слава.

Но каква огромна вреда търпи духовният ни живот поради това, че толкова рядко влизаме в духовно общение с небесните ангели! За човека, живеещ постоянно в низините, пълни с вредни изпарения, е особено полезно от време на време да се изкачва на по-високо място с чист планински въздух; и затова лечението на някои болести често се състои в това човек да диша по-здравословен и чист въздух. И понеже ние живеем в долната страна на земните житейски страсти и дишаме техните зловредни и отровни изпарения, потъвайки постоянно в дълбините и бездните на греха, ние се нуждаем по-често от небесния, планински въздух на чистата святост, която постоянно дишат ангелите! И също понеже бидейки обременени с тежка, ленива, немощна и многострастна плът, ние сме толкова слаби, толкова подвластни на плътските страсти, че се поддаваме без борба почти на всяка атака или нападение на страстите върху нашите души. А ангелите притежават толкова голяма духовна сила, те толкова бързо вършат добро и толкова лесно отиват там, където очакват помощта им! И затова е нужно по-често да възнасяме молитви към тях, както ни наставлява светата Църква: „Да възревнуваме ангелското житие, да насочим мислите си към висините и заедно с ангелите невеществено да възпеем Господа” (Канон на безплътните сили, песен 8).  Ето защо светите Божии угодници винаги са смятали живота на ангелите за съвършен образец за подражание и наистина са се уподобили на тях, станали са „ангели в плът”. Затова толкова много ни е нужна помощта на ангелите в борбата с духа на злобата.

Тази борба „не е против кръв и плът” (Еф. 6:12), тоест не е с подобните  нам немощни човеци, а с по-силните от нас, с коварните духове на злобата, които невидимо, винаги и по всякакъв начин са готови да ни навредят. Как да не призоваваме на помощ небесните сили начело с техния Архистратиг, чрез когото и сатаната паднал от небето като светкавица (Лук. 10:18)? Трудно е за нас да се изкачим непосредствено до тази неизмерима духовна висина, където пребивава Бог, първата Светлина, и затова Господ е създал ангелите, „втората светлина”, поставяйки ги на тази посредническа степен, до която ние, които също носим Божия образ, можем по-лесно да се доближим: макар и да са духове, ангелите са творения и са по-близо до нас, затова за нас, плътските хора, е по-лесно да подражаваме на тях, отколкото непосредствено на Бога, всесъвършения, най-чист Дух. По-лесно е да се изкачиш на сравнително по-ниското стъпало в лествицата на битието, на чийто връх се е установил Самият Господ.

Но някой може да каже: защо ни е помощта на ангелите, когато имаме Самия Христос Бог и пречистата Му майка, Богородица, която е  по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите? Не са ли Те всесилни да ни помагат във всичко? Нима е недостатъчна помощта на Христос, Който се облече в подобна на нашата плът, за да може, Сам бидейки изкушен във всичко, да помогне на нас, изкушаваните (Евр. 2:18; 4:15)? Да, но Христос се яви в плът, за да може, снизхождайки към нас, по-лесно да ни издигне на висотата на небесния ангелски живот. Затова Той не остана на земята с плътта Си, а се възнесе, за да „мислим за небесното, а не за земното” (Кол. 3:2). След смъртта си Божията майка се възнесла с тялото си при Своя Син и Бог „в Небесната и наднебесната” (Акатист на Успение на Пресвета Богородица, икос 3), а по време на земния си живот, докато живеела в храма и се подготвяла да стане вместилище на невидимия Бог, не е ли общувала повече с ангелите? Нека не забравяме, че „плът и кръв” няма да наследят царството Божие и че след Възкресението тялото ни трябва да се измени, да стане „духовно” и тогава да станем участници в царството небесно (1 Кор. 15:44,50). Следователно и земният живот на Христос в плът, и животът на Божията майка ни показват, че е нужно да се стремим към общение с ангелския свят. Разбира се, Христос е всесилен да ни помогне, но спасявайки онези, които са  надарени със свобода, Той не ги въвежда силом в Своето царство, а желае те да използват свободно своите сили, за да влязат в него, за да могат самите те, помагайки си взаимно в тези усилия, да съдействат за съграждането на небесното царство. Как можем да се справим без участието на висшите и по-силните от нас войнства на небесните сили в борбата за съграждащото се Христовото царство?

Нека по-често и настойчиво да призоваваме на помощ ангелите, за да се облегчи духът ни чрез общението с тях от обременяващите го и дърпащите го надолу плътски страсти, защото подобното лесно бива привлечено от своето подобно във висините, както и всяко леко нещо на земята лесно отлита нагоре в небето, за да се закрепим добре и да се задържим там, след като сме се издигнали и да не бъдем повлечени в бездната, където поради тежестта на пагубните си страсти са паднали демоните и уподобилите се на тях хора.

Слово, произнесено във Владикавказкия катедрален храм на 8 ноември 1916 г.