СЛОВО НА ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

456 0

Автор: св. свщмчк Тадей (Успенски), архиепископ Тверски
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

 Дойдете днес целият нов Израил и ние, които сме Църква от народите, да възкликнем с пророк Захария: Радвай се много, дъще Сионова, проповядвай дъще Йерусалимова! Ето твоят Цар идва при тебе кротък и спасяващ*

С голямо духовно тържество, подобно на древния Израил, новият Израил, тоест християните  отбелязват днешния празник.

При все това по време на тържествения вход Господен в Йерусалим не виждаме само радост и тържество. Народът ликувал, ала Господ плакал за тежката участ на Йерусалим, който се готвел в скоро време да отхвърли своя Месия (Лук. 19: 37-44). Следователно това ликуване на народа било лекомислено. Всъщност те мислели, че посрещат своя земен Цар, Който не само няма да ги отдели от прекомерната им привързаност към земните блага, но и идва в Йерусалим, за да даде на народа Си именно тези блага в изобилие, да благослови не небесния, а земния им свят и благосъстояние.

Нещо повече, Израил дори се страхувал да повярва в Христос като  духовен Цар, който трябва да освободи сърцата на хората от оковите на земните страсти със Своя Кръст и страдания, и чрез водачите си заявил: „Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, — и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа”(Иоан. 11:48), тоест повечето от тези водачи се страхували, че Израил, след като повярва в Христос, ще загуби своето земно царство, ще трябва да се откаже от онова, което е най-скъпо на сърцето му.

Подобно на древния Израил, не е ли лекомислено, братя, и нашето духовно ликуване в този ден? Защото успяхме ли да се вглъбим в духовното тържество на днешния празник с размисли за Кръста и страданията така, както направил Самият Господ при влизането Си в Йерусалим? Беше ли духът ни  въодушевен и изпълнен с радост от вярата в победоносната сила на Христовите страдания, която подтикнала пророка да възкликне: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ”, спасяващ със Своите страдания, с „кръвта на Своя завет”(Зах. 9: 9-11)? Дали някога сме се замисляли, че макар самият дух на Христос да бил изпълнен с победно тържество при мисълта за предстоящата прослава на Сина Човешки, със Своите страдания Той посочил пътя към тази слава, казвайки: „ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод”(Иоан. 12:24)? Защото само ако „намразим“ себе си, тоест нашите земни пристрастия, можем да изживеем истинното духовно тържество на Христос и само като следваме Христос по пътя на страданията, можем да „влезем в радостта на господаря си“ (Мат. 25: 21). А ние до такава степен сме направили земното удоволствие правило на своя живот, че понякога го търсим и в храма и започваме силно да се отегчаваме, когато бидейки там, не изпитваме постоянно едно чисто земно удоволствие. Разбира се, Господ е щедър; Той не лишава никого от нас от духовното утешение на вярата, въпреки цялата ни привързаност към земните удоволствия.

„Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“ (Фил. 4: 4) —  подобно на старозаветния Израил, и ние слушаме призива на светата Църква през устата на апостола. А Господ ни изпраща тази радост и духовна утеха, за да ни вдъхнови за още повече духовни подвизи.

В днешно време онези, които рядко усещат в себе си подем на духовния живот, се оплакват от самата Църква: те казват, че техният престой в храма не ги подтиква към духовен живот, защото според тях Църквата не се интересува от земния живот, който тя би трябвало да освещава чрез съкровищата на духовния живот, съхранявани в нея. Но как Църквата да освети живота на онези хора, които не само не търсят това освещение, но и му се противопоставят, като „желаят да се приближат към Бога”, според думите на пророка, но изпълняват своята воля (Ис. 58: 2-3)? Как  „гласът (им) да бъде чут във висинето“ (Ис. 58: 4), ако дори в храма, изричайки молитви с уста, те блуждаят със сърцата си по пътищата на земните удоволствия и пристрастия? Не изгони ли Сам Господ в този ден от Своя храм онези, които внесоха в „дома за молитва” користолюбието и другите земни страсти  и по този начин превърнаха този дом в „разбойнически вертеп“ (Мат. 21: 12-13; Ис. 56: 7; Иер. 7:11)? „Ето, оставя се вам домът ви пуст“ (Мат. 23:38), казал Господ на онези хора, посочвайки им, че заедно със запустението на храма, е опустошено и цялото „лозе“ на Израил,  и целият духовен живот на Израил е запустял и замрял заради тръните на земните привързаности (Мат. 21: 33-43; Ис. 5: 1-7). Оттук нататък вместо на Израил този дом се дава на езичниците, според словото Господне, изречено в древни времена чрез един от пророците: „Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи“ (Ис. 56: 7). Сега, когато Господ „из устата на младенци и кърмачета (…) стъкмил похвала“, за да изобличи враждебността на невярващия Израил спрямо Христос (Пс. 8: 3; Мат. 21: 15-16), Той въздига Свои нови, по-добри, но не по естество, а по благодат чеда от езическите народи, изпълнявайки казаното от Христовия Предтеча: „Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму“ (Мат. 3: 9), за което и Самият Той казва на невярващите израилеви синове: „казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“ (Лук. 19:40), тоест ще се обърнат към Христос, а по думите на църковната песен, „жестокосърдечните езичници”, които са ожесточени подобно на Израил, чрез вярата в Христос и любовта към Него ще смекчат сърцата си.

Нека се страхуваме от това духовно „запустяване на нашия дом“ и от окаменяването на сърцата ни, понеже всички ние, новият Израил, и особено онези, които са възпитаници на духовните училища, сме призвани да бъдем не само Христов виноград, но и негови съработници, така че Господ да не ни каже: „Ето, оставя се вам домът ви пуст“ (Мат. 23: 38). „Кога дохождате да се явите пред лицето Ми (в храма), кой ви иска да тъпчете дворите Ми?” (Ис. 1:12). Нека нашето пребиваване в храма през тези дни на духовно тържество и покаяние не бъде пусто и безплодно „тъпчене на дворите Господни”, но тук да се смекчи духовното окаменяване на сърцата ни и душите ни непрестанно да се изпълват с възвишен и очистен от страстите духовен живот в Христос! Амин.

*Стихира на вечернята на Вход Господен в Йерусалим, Триод на български език, прев. акад. Методий Григоров, трето доп. издание, Сливен, 2015