СЛОВО НА ПАСХА

492 0

Автор: св. свщмчк Тадей (Успенски), архиепископ Тверски
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева


От Пасхалното слово на св. Йоан Златоуст и от вдъхновените песнопения на Пасхалния канон, съставен от преподобния Йоан Дамаскин,  разбираме, братя, на какво тържество и на каква трапеза светата Църква призовава своите чеда. Тя призовава всички да се насладят на „приема на вярата“, тоест на едно победно тържество — „умъртвяването на смъртта, разрушаването на ада“*, приканва всички да пият „ново питие“, питието на духовното веселие, което възсияло от гроба Христов, и да пристъпят към трапезата, на която се предлага Агнецът, заклан за греховете на света — Христос (и ние знаем, че на някои места християните пристъпват към тази трапеза в самия ден на Пасха, за да удвоят в себе си тържеството на празника).

Затова, не бързай, брате, тъй скоро да си тръгнеш от тази радост и от тази трапеза, за да се завърнеш към плътските земни радости и удоволствия. Особено сега, когато е предложена изобилна духовна трапеза, подобава да се трудим не за тленна храна, тоест да не се грижим твърде много за нея, отдавайки цялото си сърце на веселие и земна радост. За съжаление, обаче виждаме, че много християни в този ден бързат да изоставят духовното веселие в чест на възкръсналия Господ и да се завърнат към земните утешения: те не желаят да останат до края литургията, отслужена на най-големия християнски празник. Какво означава това? Нима ти, брате, си се въздържал от храна и през целия пост си обуздавал своите страсти само за да им дадеш по-голяма свобода в неговия край?

Нима си бил въведен в радостта на Възкресението, за да можеш през  тези свети дни да се отдадеш главно на плътски и много низши утешения? Вчера ти пя заедно със светата Църква: „Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли“, нима днес е настанало време плътта да те зове, а духът ти да мълчи и да мисли само за земното? В дните на Страстната седмица, чрез евангелските четива или песнопенията, светата Църква представи пред твоя мислен взор Христовите страдания: побой, удари по лицето, заплюване, трънен венец, разпъване на кръст и т.н., които Христос претърпял, за да умъртви твоите страсти, нима днес, когато пееш: „Вчера се съпогребах с Тебе, Христе (т.е. умрях за страстите), днес възкръсвам с Тебе“**,  е дошъл моментът да съживиш своите страсти и отново да умреш духом, освен ако не си си припомнил Христовите страдания с безразлична сърдечна студенина, защото ако малко сме ги съпреживели, то веднага след това отново ще ги забравим?

И ако от искрена любов към Божествения Страдалец „си се съпогребал с Христос“ и си внимавал в евангелските повествования, в четивата и църковните песнопения през Страстната седмица, приемайки чрез тях богатите съкровища на нетленния духовен живот на Христос, то тогава твоят дух не би могъл да удържи в себе си поривите на духовния възторг в деня на Възкресението така, както и гробът Христов не могъл да удържи в себе си Източника на живота. Нима искаш да запечаташ твоето сърце за тези пориви така, както иудеите запечатали гроба, за да скрият в него Живота на всички? Вместо да оживиш духа си в деня, в който от самия гроб възсиял Животът, нима искаш да превърнеш сърцето си в гроб, изпълнен с тлението на плътските страсти, които умъртвяват живота на духа?

И тъй, братя, нека се вслушаме в трогателния зов на възкръсналия Христос, който Той отправя към нас чрез прочетените вчера слова на пророка: „И тъй, чакайте Ме, казва Господ, до деня на Моето възкресение“ (Соф. 3: 8, по слав. прев.). И ако немощите на плътта  потискат поривите на възвишената духовна радост и ни възпрепятстват да славословим с усърдна любов възкръсналия Христос, то поне да потърпим в деня на Неговото възкресението, и ако не можем през всички дни, то поне дотогава, докато светата Църква продължава да го славослови! Да се стремим колкото се може по-дълго да бъдем с Него, да Го „задържим“, както Го задържали пътниците към Емаус, чиито сърца горели от сладостната беседа с явилия им се по пътя Господ (Лук. 24: 32); нека отхвърлим поне за известно време онези земни утешения и особено плътските и низшите, които прогонват от сърцето ни сладостното чувство на любов към Христос и желанието да бъдем непрестанно с Него! Амин.

*Пасхален канон, песен 7-ма, Акатисти, книга 2″, издание на Славянобългарски манастир Св. вмчк Георги Зограф”, Света гора, Атон

**Пасхален канон, песен 3та.