СЛОВО НА УСЕКНОВЕНИЕ

468 0

Автор: св. свщмчк Тадей (Успенски), архиепископ Тверски

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

 

 „Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше” (Марк. 6: 20).

 

Дори и за онези, които са изключително нечестиви и развратени, думите на светите и праведни люде, макар и разобличаващи, не отминават безследно. Тогава може ли да се очаква, че словото на този, който нарича себе си „глас на викащия в пустинята“ (Мат. 3:3), ще се разпростре  съвсем малко извън пределите на тази пустиня? Междувременно виждаме, че не само целият Йерусалим, но и цялата иудейска страна се стичали при строгия разобличител на човешките пороци и проповедник на покаянието. Самите ревнители на законническата праведност, фарисеите, изпратили пратеници да узнаят дали той не е Христос и впоследствие, понеже не били в състояние да  отхвърлят праведността на живота му, трябвало да признаят, че кръщението Йоаново е от небето, а не от човеците (Мат. 21: 25).

Ирод, който искал да убие Йоан заради това, че го изобличил, дълго не се решавал да го направи, докато веднъж опиянен от вино и блудна страст, не изгубил способността си да различава ясно гласа на съвестта от гласа на страстта. Толкова обаятелно и силно било върху него въздействието на словото и живота на светия Кръстител Йоан!

Това могъщо въздействие на словото Божие върху сърцата на хората ни вдъхва, братя, утешителна надежда относно успеха на собствения ни подвиг за изправяне на живота ни и на бъдещата ни деятелност като пастири и учители на народа.

Ако сърцето ни преди началото на подвига е приличало на суха земя, ако е било пустиня за добродетелите, то какво можем да очакваме от нашия подвиг, какви плодове може да израстат в пустинята? Нека видим обаче дали Божието слово, засадено в сърцата ни, не е онова нещо, което се е запазило и което е съхранило доброто в тях? Размишляйки върху своите добри мисли и постъпки, ние ще забележим, че спомнянето на някоя от Божиите думи ни е подтикнало да ги извършим, както и спомнянето на живота на светиите, който е следствие от същите тези думи.

Ако въпреки нашата небрежност, словото Божие винаги се е оказвало „живо и действено“ в сърцето ни, то какви ли действия би могло да произведе, ако започнем да се отнасяме с внимание към неговите благодатни внушения? О, как би се преобразило тогава сърцето ни! Дори няма да усетим как след няколко години то изцяло ще се е променило, така че вместо любовта към този „лъжовен и временен свят“ в него все повече ще нараства любовта към „закона Божи и истинския живот“ (Кондак на празника). И както словото Божие някога преобразило духовната пустиня на иудейския и езическия свят с техния закостенял и лицемерен законнически лик и разтленни страсти, превръщайки тази пустиня в плодоносна градина с християнски църкви и монашески обители, така и в настоящото време словото Божие има силата да произрасте добродетели в един разпътен свят. В тези времена на нервна и духовна разслабеност единствено Божието слово има способността да поддържа и закрепява все по-разпадащите се устои на живота на народите. И ако много съвременни люде често не искат да чуят каквито и да било доказателства и разсъждения относно съществуването на Бога, Който действа в света, и относно възможността да устроят живота си на земята съгласно Христовите заповеди, то животът на истинските синове на Църквата Христова ще бъде за тях винаги живо и най-силно разобличение, от действието на което те никога не ще могат да се освободят през настоящия живот, а в бъдещия ще бъдат „съдени“ от същия този живот на светиите (1 Кор. 6: 2).

Затова, братя, когато на днешния ден вместо мерзкия и сквернен Иродов пир, на който в една или друга степен  се уподобяват всички светски забавления, изпълнени със страсти, сам Йоан Кръстител предлага своята духовна и постническа трапеза, нека утвърдим в сърцата си мисълта, че не могат да останат безплодни нашите сълзи на покаяние и скръбта от самоизобличението ни пред Бога. Понякога тези сълзи и скърби са болезнени, понякога те ни потапят дори в униние, но ние не бива да се боим от тях, защото чистата, духовна радост съвсем скоро ще изгрее в сърцата ни и светлият лъч на Божията благодат ще разпръсне облаците на скръбта. И както думите на Йоан, строгия разобличител на човешките пороци, първоначално предизвикали очистителна скръб в сърцата, а след това им въздействали успокоително (Лук. 3:18), така и нашите разобличителни слова, когато бъдем поставени за пастири и учители на народа, стига да е свят животът ни, същата тази Божествена благодат ще направи сладостни за хората в света. Амин.