Автор: Хмелницки и Староконстантиновски архиепископ Виктор (Коцаба)
Източник: www.korrespondent.net
Превод: Пламена Вълчева
„Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш!“ Така пее Църквата днес за Възнесението на Христос, наблягайки особено на „в слава“.
Господ дошъл на земята в безславие, без никаква земна слава. Роден от бедната Дева Мария, в отдалечена част на Римската империя, в глухо палестинско селище, в обор за добитък, Христос показал, че смирението е единственият път към истинската слава. При това не просто смирението, а смирението със страдание и болка. Целият Му живот бил шествие към Голгота. Но не завършил с Голгота. Ако беше така, Иисус от Назарет щеше да остане в паметта на хората и в световната история като един от многото учители по нравственост, редом с Буда, Платон или някой друг.
Щеше да остане само ако тялото Му бе останало в гроба… Той обаче възкръсна. А това означава, че в пълнота победи смъртта, унищожи ада и лиши от сила сатаната. Тоест не просто обясни как трябва да се живее, така че смъртта да не изглежда толкова страшна, но и показа, че за вярващия човек не съществува никаква смърт.
И днес Той се възнася на небето. Възнася се с човешка плът — същата онази изпоранена, измъчена плът, същата онази плът, реалността на която апостол Тома проверява чрез докосване. Възнася се в слава. Въпросът е каква е тази слава? От кого и за кого е тя? Ясно е, че преди всичко става въпрос за Божествеността на Христос. Но понеже Христос е Богочовек и в Неговата ипостас Божествената природа се е съединила с човешката, то славата принадлежи и на човека. Днес Господ възнася нашата природа там, където е Самият Той. И това, от една страна, е тайна, непостижима за ума, а от друга страна, напълно реална цел и призвание.
„Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз. А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете“ (Иоан. 14: 2-4) — казал Господ на учениците Си, а заедно с тях — и на нас. И днес тези думи стават реалност. Той ни е приготвил място и ни зове при Себе Си. Този призив, от една страна, свидетелства за великата Божия любов към човека, а от друга страна, за нашата голяма отговорност. Как да отговорим на този призив?
Христос казва: „А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете“. Пътят е именно смирението, което, според думите на свети Исаак Сирин, се постига чрез изпълнение на заповедите. Затова празникът Възнесение Господне трябва да стане за нас призив за осъществяване на всичко онова, което е казал Господ, за да можем чрез любовта към Него и към ближния да достигнем небесните обители на нашия Отец.
2022 г.
